kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

24.02.2019 г. - Слово на Пловдивския митрополит Николай по повод годишнината от интронизацията на Българския патриарх Неофит

Posted in Митрополитско слово.

zdvrrt

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещeнства

и Преосвещенства,

боголюбиви Отци,

обични в Господа братя и сестри,

На днешният ден - 24 февруари, преди шест години, тук в този велелепен храм извикахме три пъти „Достоен” и поздравихме новия предстоятел на родната ни Българска православна църква – Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Всички си спомняме онова чувство на радост и на душевна лекота, с които бяха преизпълнени сърцата на всички ни, ясната увереност, че сам Свети Дух в този ден направляваше нашата църква, за да вземе тя най-правилното решение и да направи най-добрия избор. Всички си спомнят, вярвам, по колко прозрачен и публичен начин беше проведен Патриаршеския избирателен събор в този ден, преди шест години. Ще отворя една скоба, за да кажа нещо, което ми се струва важно. Да, в събора на архиереите, патриархът е само пръв между равни. Православната църква е действително демократична, защото е действително съборна и, тъй като неин глава е Сам Господ Иисус Христос, в земното проявление на църковната организация не може да има първенствуващо лице, на когото всички да се кланят безропотно и когото раболепно да слушат. И слава Богу, че е така. Същевременно обаче е напълно погрешна мисълта, че няма значение кой е патриарх или, че при избора на патриарх могат да играят роля други съображения, освен промисъла на Светия Дух. Ние знаем, че когато църквата трябва да избира, нейният избор се направлява само и единствено от Светия Дух. А Светият Дух посочва този, от когото земната църква има най-голяма нужда. На днешния ден, преди шест години, Светият Дух насочи сърцата ни към тогавашния русенски митрополит Неофит. И не трябва да спираме да благодарим на Бога за това, че насочи избора ни към архиерея, от когото, както показа времето, нашата църква в момента има най-голяма нужда.

Българската православна църква показа и доказа в онзи ден, че моралният авторитет, който тя има в нашето общество е напълно заслужен. Този авторитет се крепи на неотклонното придържане на Църквата към догматите, каноните и като цяло към определени ценности, които са извечни, което се доказа и от избора на Негово Светейшество Патриарх Неофит. Понеже е богочовешки, жив организъм, Църквата има и някои специфични черти на характера, които също допринасят за нейния авторитет. Измежду тях бих откроил смирението, търпението и смелостта. Преди шест години нашата Църква избра за свой предстоятел човек, който притежава и смирение, и търпение, и смелост.

09.10.2018 г. - Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по повод имения ден на Константийския епископ Яков

Posted in Митрополитско слово.

09.10.2018-SlovoЗеловъзлюбени в Христа събрате и съслужителю, Преосвещени владико Якове! Бог по великата своя милост, по благостта на Своя промисъл из млада възраст те е призовал, със Своята всемогъща десница те е поставил на пътя на вярата, на църковния живот и ти това благодатно божествено призвание не си пренебрегнал. Със сърцето си си чул божествения призив и си тръгнал след Христа. Ти възприе великия ангелски образ, ти пожела равноангелско житие и Бог промисли да носиш името на славен апостол – свети апостол Яков. Бог видя смирението на твоето сърце, а ние знаем, че на смирени Бог дава благодат. На горделиви Бог се гневи. Бог ти даде сугуба благодат като възложи на тебе тежък кръст – да бъдеш апостолски приемник. Не само апостолско име да носиш, но и апостолска приемственост в благодатта на епископската хиротония. Бог промисли да бъдеш не само монах, не пастир, а архипастир на верен Божи народ. И ти, владико, със смирение, с кротост, с търпение, с безпрекословно послушание, без ропот, а с радост възприе това благодатно служение. И Бог ти дава благодат и сила. Защото Бог те е дарил с духовна разсъдливост, а духовната разсъдливост е повече от благодатта, защото който я няма, той лесно може да пропилее благодатта. А Бог ти е дал този дар. Но то е благодат, която се дава на смирените по сърце.

Днес ти празнуваш деня на твоето тезоименитство. А ние сме дошли тук от близо и далеч, за да съучастваме в радостта на тоя празник, да въздадем Богу хвала, чест и прослава за това, че Бог е промислил в тия трудни времена да призове достойни люде към служение на Светата Църква, какъвто е и нашият викарен епископ, втори викарий на Пловдивската Света Митрополия – Преосвещения владика Яков.

ОБРЪЩЕНИЕ на Пловдивския митрополит Николай към клира и миряните на Пловдивска епархия

Posted in Митрополитско слово.

  mitropolit Nikolai-potretОбични в Господа братя и сестри, 

  В деня на Съединението, докато от всички медии се лееше колко трябва да сме единни, аз се замислих по темата за „царските имоти”. И реших, че трябва да кажа няколко думи по този въпрос, защото според мен той  вече става критично важен, както за държавата, така и за църквата. Всички сме свидетели на една срамна картина: от няколко години българската държава съди българския държавен глава – Негово Величество Царя на българите Симеон Втори. Съди го за собствеността върху определени имоти. Думата „срам” е мека. То е позор! Бих отишъл дори още по-далече – това е престъпление срещу държавата. Питам се никой ли не разбира, че чрез тези съдебни процеси се профанизират сакрални неща? Взривява се авторитета на институциите? Извършва се демонтиране на държавността?

 Когато идеята, че имуществата на царското семейство трябва да бъдат отново национализирани, се повдигна за първи път, се надявах, че тя бързо ще бъде забравена, поради очевидното си противоречие със закона, с морала и с държавническия разум. После, когато започнаха процесите, се надявах, че българските съдилища просто ще прекратят делата на държавата срещу нейния бивш държавния глава и чрез решенията си ще влеят малко мъдрост и разум на въпросната държава. Като й кажат, че не може тя, държавата, да съди сама себе си. Напусто съм се надявал! Потвърди се нещо, което отдавна съм установил, а именно, че има въпроси, които в никакъв случай не бива да бъдат отнасяни до съд. Когато един държавнически въпрос бъде отнесен до съд, той вместо да се реши може да се задълбочи. Въпросът с „царските имоти”, предаден на съд, създава криза. Тези, които са дали съвета държавата да съди бившия си държавен глава не може да не са знаели това. И стигам до извода, че тук не се касае нито за обичайна завист, нито за неразбиране на правото, а за системно действие. Системно действие, чиято крайна цел е да бъдат дискредитирани определени ценности, които са от свещен, сакрален порядък. Да бъдат омърсени, оплюти и обругани ключови елементи на националната ни идентичност. Да бъдат смачкани и елиминирани цели части от националната ни история, облъхнати от трагедии, но и от слава. Да бъдат остранени носещи колони на държавността. Ако това е така, а аз мисля, че е така, то Църквата не бива да стои безучастна. Защото тя има същия проблем.

23.05.2018 г. - Архиерейско послание към клира и миряните на Пловдивска епархия

Posted in Митрополитско слово.

По повод 24-ти май и някои актуални въпроси на братската любов и солидарността между православните и в частност между славянските народи

   Обични в Господа братя и сестри, mitropolit Nikolai-potret

  Всяка година на 24-ти май отправяме възхвала към Светите братя Кирил и Методий и към техните ученици, българските първоучители и просветители светите Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Всяка година от медийни и други трибуни ни заливат славословия и венцехваления към тези светилници на Православната църква за това, че са дали на българския народ, а чрез него и на всички славянски православни народи „четмо и писмо”. Само тук-там в публичните речи се споменава, че Светите Седмочисленици са създали азбуката не за да пише с нея кой каквото му хрумне, а за да могат славянските народи да прочетат и разберат на собствения си език Словото Божие! Славянската азбука е измислена, за да могат славянските народи да прочетат, да разберат и да се проникнат от смисъла на евангелските текстове. Да научат и осмислят деянията, жертвата и подвига на Иисус Христос. Да отправят към Него молитва с думи, чието значение осъзнават. Да станат едно с Христа, да приемат в душите и сърцата си Неговата безмерна любов към човеците и да приемат като свой дълг да изповядват, следват и практикуват тази Христова любов във всичките си ежедневни дела и постъпки. Затова е изнамерена славянската писменост, затова са преведени евангелията и богослужебните книги в Преслав и Охрид, затова са тръгнали монасите от тези места с торби, пълни с книги, в посока Запад, Север и Североизток. Не просто за да си пишем на кирилица, а за да се научим на любов. На онази любов, която е истинската спойка между братята, която ни позволява да разбираме другия, да споделяме неговите тегоби и неволи, да се сърадваме с неговите радости и, която, в крайна сметка, изгражда Христовата Църква и на която се крепи православната солидарност.

  През последните месеци много мои епархиоти ме питат какво стана с християнската православна солидарност, какво стана с братската любов? Те питат това, защото чуват за някакви непрекъснати дрязги в общността на православните християни отвъд западните граници на българския диоцез, чуват страшни думи като „канонично провинение”, „колективно прегрешение”, та чак „схизма” и „национално предателство“. Чуват, че наши братя и сестри, православни християни, с които пишем и четем с едни и същи букви, от десетилетия са изключени от общението си с поместните църкви – членове на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Православна църква и сега вопият и със сълзи на очи молят да бъдат приласкани в православното семейство. Питат ме мои епархиоти, защо тези наши братя и сестри не биват приети? Нима става дума за доминация, за показване на сила, за задържане на „завоювани територии”? Нима става дума за колонизация? Нима не става дума за човешки души? Души на наши братя и сестри в Христа. Питам се и аз как е възможно в продължение на десетки и десетки години православни християни отвъд Деве баир да бъдат третирани като схизматици, техни свещеници да не могат да съслужат със свещениците на другите православни църкви, да се боим от съприкосновението едни с други в благодатната Света Литургия? Не това е била идеята на Светите братя Кирил и Методий, когато са ни давали азбука, на която да разбираме Словото Божие и да се разбираме помежду си. Със сигурност не е била това идеята им!

25.02.2018 г. - Слово на Пловдивския митрополит Николай в Неделя Православна

Posted in Митрополитско слово.

2018.02.25-Nedelja na pravoslavietoСлед края на светата Литургия в Неделя Православна – първата неделя на Великия пост, Негово Високопреосвещенство митрополит Николай отслужи чинопоследованието Тържество на Православието, свързано с победата на Вселенската Църква над иконоборческата ерес (VІІІ век), по време на което се обърна към присъстващите с архипастирско слово. Владиката се спря на вековните борби за утвърждаване на Светата Православна вяра  и направи паралел между миналото и настоящето.

„Спомняйки си онези времена ние, съвременните християни, трябва да се замислим каква е тази вяра, за която така са се борили Отците. Действително, ако хвърлим поглед на цялата история след Христос, можем да засвидетелстваме, че никакво друго човешко убеждение, никакъв друг мироглед не е изпитал върху себе си толкова опити да бъде изопачен или разрушен.  Тези опити са предприемани на различни нива – на нивото на мисълта, на философията, на практиката и накрая – на нивото  на държавната политика. Ние знаем, че отстояването на истината никога не е било просто и лесно. То е изисквало мъжество, твърдост на духа, сила на вярата, сила на убеждението.

  Многото опити да се отслаби вярата, да я извадят от живота на хората, започвали с въздействие върху съзнанието, върху ума. Ересите били и интелектуални предизвикателства за православието. Позовавайки се на пастирска целесъобразност, на някаква логика, на „здравия” уж смисъл, позовавайки се даже на необходимостта за поддържане на благочестието, еретиците се опитали да внедрят в съзнанието на Църквата лъжливи истини, разрушаващи същинската Истина. Такъв род интелектуални опити по-често от всичко завършвали със страшна борба, когато с всички сили Църквата трябвало да защитава православната вяра и с Божията милост тя я защитавала.

  Нищо не се е променило от тези стародавни години. И днес върху нашето съзнание се стоварва огромен информационен поток, който се опитва да разруши православната вяра. Няма нищо ново, все същото, което е било в продължение на 2000 години. Но както в миналото, така и сега, има опити да се отслаби или измени вярата, да се подхвърли на съмнение, да се осмее, да се покаже нейната нежизнеспособност, ненужност за съвременния човек. Всички тези опити никога не се увенчават с успех, защото Сам Бог е дал на хората дара на вярата и Той помага на всеки вярващ да пази този дар. Както забележително е казал св. Йоан Златоуст: „Свойство на вярата е това, че тя се утвърждава, когато въстават против нея.” Така е било в миналото, така става и днес.

  А защо ни е нужно да пазим вярата?  За какво тя е нужна на съвременния човек, когато у него има такава сила – силата на разума, силата на технологиите, силата на парите, силата на организациите? Може би, опирайки се на всички тези сили, да се успее да се даде на човека някакво щастие. Но щастие да се построи без Бога е невъзможно. Невъзможно е да се построи без Бога Царството Небесно на земята. Целият път на човешкия род свидетелства, че тази цел е непостижима с човешки средства. Царството Божие се съжизда с Божията сила в отговор на нашата вяра. А Царството Божие – това е и тържество на живота, на правдата, на мира, на любовта и радостта. Царството Божие е това, което човек съзнателно или несъзнателно възприема като цел на своето битие, като висше щастие. И вярата дава възможност на хората да достигнат тази цел, да достигнат Божието Царство още тук, на земята, създавайки това Царство според словото Божие в своето сърце.

  Навярно главната причина, поради която Православната вяра е несъкрушима, се заключава в това, че чрез тази вяра хората придобиват такъв опит на живот с Бога, който превишава всички радости на земния свят.  Изразявайки своето упование в Господа, че Той, давайки ни великото съкровище на Православната вяра,  ще ни помогне да я съхраним, да я оградим от всякакви изкушения и напасти,  ще помогне и да устоим  на съблазните на тоя век, ще ни помогне да устроим върху тази наша вяра нашият живот заради Царството Божие. Амин. ”