27.02.2020 г. - Архипастирско слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, произнесено на тържествена сесия на Пловдивския общински съвет по повод 150 - годишнината от учредяването на Българската екзархия
Уважаеми господин Председател на Общинския съвет, уважаеми общински съветници, уважаема госпожо Областен управител, Ваше Преосвещенство, боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,
Събрали сме се, за да отбележим сто и петдесетата годишнина от създаването на Българската екзархия. Пловдив и личности, свързани с Пловдив имат ключово значение за нея и за това се полагат най-сериозните знаци за значимостта на това духовно дело да бъдат дадени именно тук. Събитието, дало тласък по пътя към Екзархията, се е случило в нашия катедрален храм “Св. Богородица“ през 1859 година. Затова в притвора на храма са изографисани лицата на дейците на българската църковна самостоятелност. Когато следващия път влезете там, ще ви замоля да обърнете внимание на едно от тях – лицето на Гавраил Кръстевич, известен повече, като генерал-губернатор на Източна Румелия. Искам сега да ви разкажа, защо неговият лик е там и какво е Гавраил Кръстевич за Българската Екзархия.
Гавраил Кръстевич е роден в Котел през 1817 година. Забелязан от котленските първенци и с препоръките на бащата на Раковски – Стойко Раковски и на учителя Райно Попович той бива приет от най-издигнатия по онова време българин в Цариград – княз Стефан Богориди, който се ангажира да спонсорира неговото образование, и подготовката му за учител в родния Котел. Така, уж случайно, започва една кариера, която ще преведе Гавраил Кръстевич от Великата народна гръцка школа в Константинопол, през юридическия факултет на Сорбоната до професорско място в Школата за подготовка на съдии на Османската империя; от позицията на частен секретар на княз Богориди, през управител на остров Самос, член на Търговския съд и на Върховния съд на империята и автор на нейния Търговски закон, за да завърши пътя си на висш администратор като генерал-губернатор на Източна Румелия, тук в Пловдив. Важни са и неговите културни приноси, като редактор на списание „Български книжици“, автор на книгата „История българска“, и на многобройни статии в излизащите в Цариград вестници на български език.