17.10.2019 г. - Интервю на Пловдивския митрополит Николай за в-к „24 часа“
Ваше Високопреосвещенство, защо вие, възпитаникът на Московската духовна академия, архиереят, когото някои смятат за проводник на Руската църква у нас, отказахте да участвате в приема на делегацията, водена от Волоколамския митрополит Иларион?
- Предполагам няма да е лесно, но тези, които ме смятат за проводник на нечии интереси, ще трябва да приемат, че не съм. Намирам за изключително обидно български архиереи да бъдат набеждавани, че са проводници на интереси различни от интересите на Светата православна църква и православното изпълнение в България. Винаги в служението си съм се стремял по съвест да отстоявам православната ни вяра и да защитавам достойнството на Българската патриаршия. За жалост, поради насадени комплекси в част от обществото ни, това понякога се оказва доста самотно занимание.
- Уместно ли е да се оказва прекалено уважение към руски митрополити в условията на скандала с Украинската църква?
- Уважение ние сме оказвали и оказваме на всеки архиерей от друга поместна православна църква, посетил България. В зависимост от контекста, обаче, понякога прекалената демонстрация на внимание може да бъде контрапродуктивна. Бих казал същото и на нашите събратя от други поместни църкви. Прекаленото внимание, което те демонстративно оказват на някои български митрополити не прави услуга нито на тези митрополити, нито на БПЦ, нито на съответната друга църква. Политиката „разделяй и владей“ е имперска политика, която в църквата прави неприятно впечатление.
- Смятате ли, че враждата между Руската и Украинската църква могат да се пренесат и в БПЦ?
- Където има любов не може да има вражда. Сред православните архиереи, а и сред православните народи може да има само и единствено дискусии за това как по-добре и в пълнота да се изпълнява Божията воля, за това, което е добро за църквата, но не и вражда.
10.10.2019 г. - ОБЯСНЕНИЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ЗА ОТКАЗА ОТ УЧАСТИЕ В ПРИЕМ НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
НЕОФИТ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ-
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ.СИНОД НА БПЦ-БП
ДО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИТЕ
МИТРОПОЛИТИ -
ЧЛЕНОВЕ НА СВЕТИЯ СИНОД
НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА –
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
ДО ОСВЕЩЕНИЯТ КЛИР И ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ
НА БОГОСПАСАЕМАТА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Знаете, че на 2 октомври т.г. получихме известие, че по благословението на Негово Светейшество Патриарх Неофит, се приканваме да се явим в Синодалната палата в София на 9 октомври, за да посрещнем делегация на Руската православна църква – Московска патриаршия възглавявана от Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион, която пристигала в България, за да участва в конференция във Велико Търново. Още тогава изпитах известно смущение, поради това, че не е типично гости от братски поместни православни църкви, каквито често идват и посещават нашите епархии, да бъдат посрещани от Светия Синод в пълен състав, освен ако извънредно важни обстоятелства не налагат това. Не съм чул някой от нас да е бил на посещение в епархия на свой събрат-митрополит в друга страна и пътьом да е бил приет от Светия Синод на съответната поместна православна църква, в пълен състав, воглаве с Патриарха! Ако такова нещо се случи, то това би било не просто проява на уважение към гостите, а специален знак, който приемащата църква отправя към изпратилата ги църква, но и към целия останал православен свят. Именно това разбиране за църковния протокол ме накара да уведомя Негово Светейшество Патриарх Неофит, че ще се въздържа да участвам в такава среща. Разбирам, че междувременно срещата в Светия Синод е била отменена и делегацията е била приета в друг формат. Ще кажа – слава Богу! - , защото иначе нямаше да сме в състояние да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала в зависимост и не се поддава на натиск.
23.03.2019 г. - ОБРЪЩЕНИЕ на Негово Високопреосвещенство ✝Пловдивския митрополит Николай
ОБРЪЩЕНИЕ
на ✝Пловдивския митрополит Николай
на кръглата маса в
хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий”
в Пловдив, по повод недоброто състояние
и опасните реформи на образованието в България
Уважаеми Г-н Областен управител,
уважаема г-жо Киркова, Началник на РУО- Пловдив,
уважаема г-жо Директор на ХГ „Свв. Кирил и Методий”,
уважаеми учители, досточтими отци,
обични в Господа братя и сестри,
Преди не много време бях посетен от уважаемата г-жа Киркова, Директор на хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив, която ми сподели своята тревога за съдбата на това най-старо и уважавано училище в нашия град. Доколкото разбирам, поради някакво административно решение на министерството на образованието, трябвало да се съкращават паралелки от бъдещия прием, тоест да се намалят децата, които биха искали да се обучват в хуманитарен профил. Затова пък се стимулира приема на деца в други училища с природо-математически профил, тоест училищата, които подготвят специалисти за работа с компютри. Разбирам също, че децата трябва да учат в една смяна, което е добро, но не разбрах какво става с училищата, където това е практически невъзможно. Надявам се, че конкретният проблем ще бъде разрешен и притесненията на г-жа Киркова ще се окажат неоснователни. Вие специално не бива да се боите от нищо. Църквата „Св. св. Кирил и Методий” е отсреща. Светите равноапостолни братя-просветители пазят това достопочтено училище, уверявам ви.
24.02.2019 г. - Слово на Пловдивския митрополит Николай по повод годишнината от интронизацията на Българския патриарх Неофит
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещeнства
и Преосвещенства,
боголюбиви Отци,
обични в Господа братя и сестри,
На днешният ден - 24 февруари, преди шест години, тук в този велелепен храм извикахме три пъти „Достоен” и поздравихме новия предстоятел на родната ни Българска православна църква – Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски. Всички си спомняме онова чувство на радост и на душевна лекота, с които бяха преизпълнени сърцата на всички ни, ясната увереност, че сам Свети Дух в този ден направляваше нашата църква, за да вземе тя най-правилното решение и да направи най-добрия избор. Всички си спомнят, вярвам, по колко прозрачен и публичен начин беше проведен Патриаршеския избирателен събор в този ден, преди шест години. Ще отворя една скоба, за да кажа нещо, което ми се струва важно. Да, в събора на архиереите, патриархът е само пръв между равни. Православната църква е действително демократична, защото е действително съборна и, тъй като неин глава е Сам Господ Иисус Христос, в земното проявление на църковната организация не може да има първенствуващо лице, на когото всички да се кланят безропотно и когото раболепно да слушат. И слава Богу, че е така. Същевременно обаче е напълно погрешна мисълта, че няма значение кой е патриарх или, че при избора на патриарх могат да играят роля други съображения, освен промисъла на Светия Дух. Ние знаем, че когато църквата трябва да избира, нейният избор се направлява само и единствено от Светия Дух. А Светият Дух посочва този, от когото земната църква има най-голяма нужда. На днешния ден, преди шест години, Светият Дух насочи сърцата ни към тогавашния русенски митрополит Неофит. И не трябва да спираме да благодарим на Бога за това, че насочи избора ни към архиерея, от когото, както показа времето, нашата църква в момента има най-голяма нужда.
Българската православна църква показа и доказа в онзи ден, че моралният авторитет, който тя има в нашето общество е напълно заслужен. Този авторитет се крепи на неотклонното придържане на Църквата към догматите, каноните и като цяло към определени ценности, които са извечни, което се доказа и от избора на Негово Светейшество Патриарх Неофит. Понеже е богочовешки, жив организъм, Църквата има и някои специфични черти на характера, които също допринасят за нейния авторитет. Измежду тях бих откроил смирението, търпението и смелостта. Преди шест години нашата Църква избра за свой предстоятел човек, който притежава и смирение, и търпение, и смелост.
09.10.2018 г. - Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по повод имения ден на Константийския епископ Яков
Зеловъзлюбени в Христа събрате и съслужителю, Преосвещени владико Якове! Бог по великата своя милост, по благостта на Своя промисъл из млада възраст те е призовал, със Своята всемогъща десница те е поставил на пътя на вярата, на църковния живот и ти това благодатно божествено призвание не си пренебрегнал. Със сърцето си си чул божествения призив и си тръгнал след Христа. Ти възприе великия ангелски образ, ти пожела равноангелско житие и Бог промисли да носиш името на славен апостол – свети апостол Яков. Бог видя смирението на твоето сърце, а ние знаем, че на смирени Бог дава благодат. На горделиви Бог се гневи. Бог ти даде сугуба благодат като възложи на тебе тежък кръст – да бъдеш апостолски приемник. Не само апостолско име да носиш, но и апостолска приемственост в благодатта на епископската хиротония. Бог промисли да бъдеш не само монах, не пастир, а архипастир на верен Божи народ. И ти, владико, със смирение, с кротост, с търпение, с безпрекословно послушание, без ропот, а с радост възприе това благодатно служение. И Бог ти дава благодат и сила. Защото Бог те е дарил с духовна разсъдливост, а духовната разсъдливост е повече от благодатта, защото който я няма, той лесно може да пропилее благодатта. А Бог ти е дал този дар. Но то е благодат, която се дава на смирените по сърце.
Днес ти празнуваш деня на твоето тезоименитство. А ние сме дошли тук от близо и далеч, за да съучастваме в радостта на тоя празник, да въздадем Богу хвала, чест и прослава за това, че Бог е промислил в тия трудни времена да призове достойни люде към служение на Светата Църква, какъвто е и нашият викарен епископ, втори викарий на Пловдивската Света Митрополия – Преосвещения владика Яков.