12 февруари 2016 г. - Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай при представянето на книга „Йога- път към мрака” на богослова Дарин Алексиев
|
Събрали сме се днес, за да се запознаем с автора на една нова книга. Г-н Дарин Алексиев е написал едно поучително четиво, със заглавие „Йога – път към мрака“. След малко авторът ще има възможност да ни разкаже за книгата си, да сподели своите мисли и убеждения и за това как е стигнал до идеята за нейното написване. След това, в една свободна дискусия, всеки от нас може да му зададе въпроси или просто да сподели мисли по темата, по която сме се събрали. А темата е сериозна и важна. Знаете, че неотдавна Светият синод на Българската православна църква излезе със специално синодално обръщение към православния клир и миряните, провокирано именно от включването на въпроси за йогата в задължителните изпити за матура на средношколците през тази година. Всички вие сте се запознали с него. Няма да е излишно да го препрочитаме често и да насърчаваме енориашите си да го препрочитат. Защото в него се говори не просто за йога. В обръщението се обясняват механизмите на тоталната война, която от години се води срещу православието в нашата страна. Това не са силни думи. Да, срещу православието се води война. И това го усещаме и виждаме всички. Искате ли примери? Ето няколко. Всички помните на какви разтерзания бяхме подложени за канонизирането на Светите Баташки мъченици. В атаките, на които и ние и всички държавни институции бяхме подложени, за да бъде отнета църквата Света Неделя от Българската православна църква не ставаше дума за една сграда. Изобщо не ставаше дума за това, че уж трябвало да се опази един паметник на културата. Паметниците на културата църквата ги е създала и църквата ги е пазила стотици години. Не. Ставаше дума за разканонизиране на светците. Това искаха инициаторите на враждебните действия. Писаха го и ни го казаха в прав текст. Какво е това, ако не война срещу вярата? Всички видяхте, как Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, седеше на банка в съдебна зала. Нещо нечувано в цялата българска история, а и в историята на която и да е църква! Защо? Защото някои хора са решили да се гаврят с църквата и да искат да й бъде отнето не какво да е, а направо Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Уж ставало дума за галерията в Криптата. Уж църквата не била дала достатъчна гаранция, че няма да си поиска Криптата. И това го говорят кръстени православни християни! А те каква гаранция дават, че ако църквата се откаже от криптата, тази същата крипта няма да стане място за курсове по йога? Или нещо още по-скверно? Какво е това, ако не война срещу вярата? И – имайте предвид – съдебното дело продължава. То не е приключило. Тази битка още не е свършила. Ако се наложи, ще ви помоля да отидем заедно до София, за да се притечем на помощ на Българската патриаршия и съм сигурен, че ще ме последвате на драго сърце, както това винаги е било. 6 септември 2013 г. - Слово по случай 128 г. от Съединението на България
Ще попитате в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, дали Българската православна църква ще каже няколко думи не само за историята на Съединението, която предполагам всички добре знаят? Дали Църквата ще каже нещо за единството на българския народ днес? С какви думи тя ще охарактеризира случващото се днес не съединение, а разединение. Как ще го коментира? Какъв призив ще отправи? Думите, които характеризират случващото се, вече са казани. Ето само няколко цитата от вчерашната преса: „Яростна конфронтация”, „Още като деца започваме да мразим тези, които мислят”, „Голямото мразене”, „Здравият разум напуска последните територии в колективното българско съзнание”, „Пълно отсъствие на допирни точки между опонентите”, „Състояние на пълна гражданска непоносимост”, „Егоизъм, който връзва краката на държавата с железни окови”. Това са думи на независими коментатори и те много ясно назовават състоянието, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Страх. Егоизъм. Не е необходимо Църквата да се включва в общия негативен хор и да преповтаря симптомите на заболяването. Обществото си поставя диагнозата само. Оттук до назоваването на правилното лечение има само една малка стъпчица. Но никой не казва коя е тя. Ние констатираме заболяването, но не назоваваме лечението. А лечението е следното. Срещу отровата, която разяжда обществения организъм, трябва да се действа с противоотрова. Противоотровата на омразата се казва любов. Противоотровата на безпаметността се казва памет. На страха – смелост. На егоизма – човеколюбие. Забележете, това са все извечните християнски ценности. Това са ценностите, които е преподал на човечеството Нашият Господ Иисус Христос. Наречете ги, ако щете, „общочовешки ценности”, но те са Неговите ценности. По-добро, по-ефикасно средство за лечение на обществените болести от вярата, надеждата и любовта не е открито. По-правилен начин да се преодолява злобата от това да отвръщаш на злото с добро не е измислен. По-здрава спойка за едно общество от това да обичаш ближния си, както обичаш себе си, няма. 6 декември 2013 г. - Слово в деня на свети Николай Мирликийски Чудотворец
Обични в Господа братя и сестри, Всички сте свидетели, че от деня на избирането ми за Пловдивски митрополит срещу мен беше започната методична, планомерна и нескончаема атака. Няма месец, няма седмица, а напоследък няма дори един ден, в който върху ми да не се сипят обида след обида, клевета след клевета, удар след удар. Няма прегрешение, в което да не бях обвинен. Няма мое действие, което да не беше интерпретирано манипулативно и некоректно. Доброто, което правихме, аз и моите събратя свещениците в Пловдивска епархия през тези години, беше осмивано, охулвано и поругавано. Това, че водихме активна дейност в популяризиране на православието беше интерпретирано като ПР. Когато служихме Света литургия с нужното благоговениe и благочиние ни обвиняваха в суета, и ни критикуваха, че го правим прекалено тържествено. Когато издигахме хоругви и знамена, за да браним вярата си и интереса на Църквата това според хулителите ни бе проява на фундаментализъм. Сякаш трябва да се крием вдън земя и да се срамуваме от вярата си. Когато строихме и освещавахме църкви, това пак беше ПР. Когато митрополитската църква – „Св. Марина” се измъчваше, защото беше пропукана през средата и се разпадаше, на никой не му правеше впечатление. Когато, обаче, я ремонтирахме това беше интерпретирано като „варварски акт”. Това, че извадихме костите на загиналите батачени от дупката, в която бяха нахвърляни и ги положихме като свети мощи на Светите баташки мъченици в мощехранилници беше представено като „нарушение на техния автентичния облик”. Това, че Баташката църква, в която децата ни влизаха срещу входен билет, сега е отворен за всички дом Божи беше представено като увреждане на паметник на културата. Когато казвам, че не искам и няма да допусна да се злоупотребява с европейските фондове за ремонт на църкви и манастири ме обвиняват, че спирам „усвояването на парите” и преча за развитието на селските райони. И така, до безкрай. Ако някои наши дела, ако някои наши постъпки са били изтълкувани неправилно и ако за това имаме и наша грешка, че не сме намерили верните думи, или че не сме ги обяснили добре, то моля за прошка. Моля за прошка, че улисан в текущите грижи и тревоги нямах време да общувам с вас, моите верни, да ви обединявам, насърчавам и давам увереността, че делото ни е право. Знам, че вие вярвате на своя митрополит, но знам, също така, че не съм направил достатъчно за вас. Това ще се промени, обещавам ви. 17 май 2014 г. - Слово в деня на св. Баташки мъченици
Батак е българската Голгота. Нарекли сме така това малко родопско градче с ясното съзнание, че случилото се тук преди 138 години може поне малко да бъде сравнено със случилото се в Иерусалим преди близо 2000 години. Там на Голгота в Иерусалим беше принесена единствената по рода си най-чиста и свята жертва, която ни разкрива св. ап. и ев. Иоан Богослов с думите: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”/Иоан 3:16/. На иерусалимската Голгота Единородният Син Божий се пренася Сам в жертва, „за да бъде светът спасен чрез Него”/Иоан 3:17/. Но не от земни врагове, а от изначалния противник на човешкия род – сатаната и поднебесните сили на злобата. Преди 138години тук в Батак бяха принесени в жертва голямата част от близо петте хиляди жители на града. Благодарната народна памет не остави без почит тези свети страдалци, дълбоко в себе си ги считаше за свети и се прекланяше пред подвига им. Години след години стотици българи, а и не само те, минаваха през Батак, прекланяха глави и полагаха венци и цветя в храма – жертвеник на голяма част от Баташките мъченици; храмът, който до скоро беше наричан костница… Но православният храм не може да е само костница. Той е дом Божий, дом за молитва, както го нарича Сам Нашия Господ Иисус Христос /Мат.21:13/. За молитва към Бога, Който е Бог не на мъртви, а на живи. Великата Божия милост към нас, потомците на жертвите от баташкото клане ни направи не само свидетели, но и съучастници в оживяването в святост на онези, които житейския си път в мъки свършиха, но вярата си православна опазиха. Българската Православна Църква изпълни свят и очакван от мнозина дълг, като прослави в лика на родните светии Баташките свети мъченици. „Дойде часа да бъдат чрез Господа и в Бога прославени” /Ис.45:25/ те, и на небосклона на родната святост блеснаха хиляди нови звезди… 16 юли 2014 г. - Право на отговорПРАВО НА ОТГОВОР на Пловдивския митрополит Николай
по повод Декларация на членовете на катедра “Теология” на ФИФ на ПУ
“Паисий Хилендарски”
Не подобава, на което и да е държавно висше учебно заведение, да атакува което и да е вероизповедание, а в случая Българската православна църква и нейните поделения, Пловдивската света митрополия, и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. И то не за нещо друго, а затова, че Българската Православна Църква е разкрила Духовна академия „Св.св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, в която да се надграждат знанията на учениците, обучавани в едноименната духовна семинария. Тоест, учени възроптават срещу правото на Църквата да учи! И то не какви да е учени, а именно теолози, които би следвало да знаят, че една от функциите на църквата е да преподава вярата и да учи! Дори само това обстоятелство показва, че църквата действително е занемарила образователната си мисия и следва бързо да положи усилия за запълване на дефицитите на богословско образование. Богословско което трябва да е такова по същността си, а не по формата. Богословско като дух, а не като диплома. Университетите са средища на научни дирения и дискусии, което е другото име на споровете. Църквата е средище на мира и любовта, скрепени от общата вяра в Истината. Казваме това, за да подчертаем, че ако университет иска да спори с църквата, то църквата няма да влиза в такъв спор. Това на теолозите също би трябвало да е известно. Именно, в интерес на Истината, обаче, сме длъжни да отговорим на някои твърдения в декларацията, които се отклоняват от Истината. Още статии ... |
Възлюбени в Господа, братя и сестри,
В този свят ден, в който почитаме великия Божий светител, архипастиря „правило на вярата”, св. Николай Мирликийски чудотворец, Бог е промислил и допуснал, давайки ми в Свето Кръщение, и запазвайки в монашество неговото име, и аз да празнувам днес своя имен ден, и с преклонена глава и в смирение да приема вашите поздравления. Със сърце и ум издигнати нагоре, за да изрека само едно: „Слава, Богу за всичко!”.
С искрено недоумение и огорчение се запознах с декларацията на преподавателите от катедра „Теология“ на ФИФ при ПУ „Паисий Хилендарски“. Университет, който уважавам и чието ръководство всякога съм доказвал, че ценя.