Ваше Светейшество,

Ваше Величество,

Достотчими архипастири скъпи гости от поместните православни църкви,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

боголюбиви отци, верни съработници на благодатната нива на Богоспасаемата Пловдивската епархия,

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Приемам, че днес сте се намерили в този храм, посветен на Света великомъченица Марина, в престолния ни град Пловдив, не за да се славослови незаслужено един малък човек, а за да възхвалим заедно Господа и отново да Му благодарим за безкрайната Му милост и за всички чудеса и благодеяния, с които Той ни обсипва. Да кажем: „Не нам, не нам, а имени Твоему!” „Не за нас, не за нас, а в Твоето име”.

Преди десет години Бог промисли да ме постави, мен грешния, начело на тази древна апостолска катедра. Промисли Бог да ме вгради като поредната брънка в безкрайната верига на пловдивските архиереи. Верига, която е начената от Свети апостол Ерм, ръкоположен от самия Апостол Павел. Катедра, от която през последните 1981 години (от 36 г.сл. н.е.) непрестанно се е славело името Божие, с извършването на Светата Евхаристия са измолвани Божията милост и Божието благословение над тукашните християни, катедра, от която е било защитавано православието и са били проповядвани принципите на християнската православна вяра. Верига, която ще продължи до края на времената. Това е милост нечувана, за която благодаря Богу непрестанно. И отговорност, пред която изпитвам благоговеен трепет.

Същевременно служението на Пловдивската митрополитска катедра не е леко. Знаете, че по време на Сердикийския събор през 343 година арианите са се отделили и именно тук, във Филипопол, са провели алтернативния си паралелен еретически събор. И по-късно, през ХІ и ХІІ век, Пловдив е бил подложен на нашествия на павликяни, манихеи и всякакви други учения, които са претендирали да представят едно алтернативно християнство, една алтернативна вяра. От първите векове буквално до ден днешен, Пловдив е арена на титаничен сблъсък между православната Църква, такава, каквато е основана от Господ Иисус Христос и изградена от отците-светители на православието, от една страна, и всевъзможни псевдо-църковни и пара-християнски организации, които по същество се опитват да изместят или подменят истинското християнство и истинската Църква, от друга страна. Да подмамят, изкушат и отклонят народа от спасителното за него Христово учение. Не че това не се случва навсякъде по християнския свят. Не че на други места православните не биват буквално избивани и прокуждани. Но и тук в Пловдив не е леко. И слава Богу!

Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа Високопреосвещени владико Николай,

Ваше Величество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, уважаеми представители на Българската държавност, боголюбиви отци, скъпи в Господа братя и сестри,

С изпълнено от радост сърце се присъединяваме към днешното Ваше и на цялата Пловдивска епархия духовно тържество – изпълването на първото благословено десетилетие от архипастирското Ви служение като каноничен кириарх на Пловдивската митрополитска катедра. Служение и посвещение, в което Вие вложихте цялото си сърце и всичките, дарувани Ви от Всеподателя сили и таланти, за да продължите стореното от Вашите приснопаметни предшественици, полагайки неуморни грижи за постоянното въздигане на духовния живот и на благочестието в тази благословена от Бога епархия.

В един свят, който все повече губи духовните ориентири, завещани му от Неговия Творец и предадени му от най-древни дни от всички пророци и праведници, мъченици и апостоли на Църквата, Вие не пожалихте силите си, за да отстоявате чистото и неповредено, единствено спасително учение на вярата и на благочестието, което на нас, като архипастири, ни е повелено най-много да пазим и да проповядваме на всички, и уподобявайки се на Господа, жертвоготовно, като истински пастири, да пазим онези, които избират Христа и Неговата Църква като спасителен кораб и тихо пристанище насред стихиите и бурите на житейското море. Ето защо, през всичките тези десет години митрополитско служение Вие неизменно следяхте щото поверения Ви от Господа виноград да бъде воден духовно от изрядни свещеници и вдъхновяван към християнски подвиг от усърдни монаси, и към всички се отнасяхте като благ и грижовен архипастир и отец (Йоан 10:1-5).

Ваше Високопреосвещенство възлюблени Архипастирю на богоспасаемата ни Пловдивска епархия Владико Николай,

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Ваши Високопреподобия,

Боголюбиви отци, сродници, братя и сестри!

    Велик е Господ и чудни са Неговите дела, че и в днешния ден прояви Своята милост към мене грешния, и ми изпрати Своя Свят Дух, възложи върху ми архиерейското служение чрез ръковъзлагане десници на светите архиереи. Служение, изпълнено с много отговорности, служение на непрестанна молитва, непрестанно учителствуване, служение, в което трябва да положа душата си за всеки човек. Всички вие, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, познавате добре това служение и носите достойно върху плещите си.

В този скъп и вълнуващ за мен момент, преди всичко благодаря на Негово Светейшество патриарх Неофит, Първосветителя на Българската Православна Църква, за високото доверие към мен, за неговата молитвена подкрепа и благословение.

    Благодаря на Високопреосвещените архиереи на родната ни Българска православна църква за решението им да ме въздигнат в епископско служение.

    Благодаря и на вас, Архипастири на светата ни Църква, които възложихте ръка и изпросихте да слезе върху ми благодатта на божествения Дух, която да възпълни онова, което не ми достига.

Благодарен съм на Господ, че по великата Си милост ми изпрати духовен старец и наставник в лицето на Високопреосвещения митрополит Николай, чрез който се изпълниха думите Господни „не вие Мен избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод“ /Йоан 15:16/. Така, Ваше Високопреосвещенство, с Вашето архипастирско и отеческо благословение, съм това, което съм. Именно по Ваше благословение, владико, и по мое желание ме постригахте за монах в Баткунската света обител, под покрова и молитвеното застъпничество на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Божият промисъл се прояви чрез Вашите богомъдри и архипастирски наставления, израствайки в степените на благодатното служение като йеродякон, йеромонах, архимандрит и ето вече и като апостолски приемник по благодат - епископ.

    През цялото време, владико светий, Вие бяхте Божието оръжие, моят стълб и крепило, утеха и опора, надявам се и занапред да сте моят пътеводител в отговорното служение като ваш викарен епископ и, разбира се, подпомаган и от обичния мой събрат Преосвещения епископ Арсений.

    Благодаря на Бога Всевишний, че Ви имам за духовен отец и баща, и през всички дни да моето служение ще бъда всякога вам предан служител, послушник и съработник на Божия виноград.

Благодарен съм на архиерейските наместници на Пловдивска епархия, на свещенослужителите от Пазарджишка духовна околия, които ме приеха и помагаха в служението ми като архиерейски наместник.

   Искам да благодаря на майка ми Димитринка и сестра ми Емилия, които непрестанно са ме подкрепяли и помагали в решенията ми. Знам, че в този момент невидимо присъства и баща ми Стоичко, на когото Господ, да прости всяко съгрешение и да му дарува вечно блаженство в Царството Небесно.

   Благодарен съм на Бога, че от младини имах възможност да се уча от велики духовници, като блаженопочившите патриарх Максим, митрополит Натанаил, митрополит Геласий, които ми помогнаха да тръгна по пътя на вярата и да намеря пристана в моя живот, а именно монашеското житие и служение Богу.

   Благодарен съм на духовните си чеда, че ги има, и за тяхната всеотдайна помощ.

Благодарен съм и на всички вас, които дойдохте в днешния ден да ме подкрепите молитвено и ви моля и занапред да не ме забравяте в молитвите си.

   Обични в Господа владико Николай! При монашеското ми пострижение аз Ви отговорих, че никой не ме принуждава и че доброволно пристъпвам с послушание към духовния отец и светата Църква. В днешния ден на моята огнена Петдесетница, в деня, в който се заклех да пазя каноните на светата Православна църква, да опазвам чиста вярата на светите Отци, оставена ни през вековете, препотвърждавам и обета си, че ще проявявам безропотно послушание към Вас, Високопреосвещений ладико Николай, и към Светия Синод на Българската православна църква.

    Епископското служение е вече върху плещите ми. Но стоейки пред Вас, със свито сърце, страх и трепет, се вглеждам вътре в мен и виждам моята греховност, но не се отчайвам. Чувам гласът Господен, Който ми казва: възложи грижите си на Бога, защото „всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ /Фил. 4:13/ и славата Му да бъде во веки веков. Амин.

Преосвещени Владико Яков,

      Днес е твоята огнена Петдесятница. Чрез възлагане върху тебе ръце на Освещения събор ти прие сугубата благодат на Светия Дух и бе посветен за епископско служение в светата Църква. Възлезе на най-високата степен на църковната иерархия, съдържаща пълнотата на епископската власт. Радвай се на честта, която ти се оказва, но мисли и за задълженията, които ти се възлагат, защото колкото по-високо си изкачен, толкова по-строг отчет трябва да даваш в слово, в дело, пред Бога и светата Църква.

      Епископът е апостолски приемник по благодат. Затова си длъжен на всяко време и на всеки час с апостолска ревност да служиш на Църквата, като помниш апостолската повеля: „Внимавайте прочее върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28). Ако, по думите на св. ап. Павел, със страх и трепет всеки трябва да върши своето спасение, то колко повече се изисква от епископа, който трябва да се грижи за спасението на мнозина. Епископът е оръдието на Светия Дух. Помисли какви велики задължения ти налага това достояние, за да не пападнеш под осъждане поради небрежност или недостойнство. Епископът е ангел, свещено звание, което го задължава с телесна чистота и душевна безпорочност, със свят живот и ревностно изпълнение на небесното посланичество за служба на онези, които искат да наследят спасение. Затова, Преосвещени епископе Якове, по съвета на апостола, не занемарявай дарбата, която е в теб и ти бе дадена днес с възлагане върху ти ръце. Затова се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко. И както ни насърчава апостол Павел: „Подвизавай се с добрия подвиг на вярата; дръж се о вечния живот, за който ти бе и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели” (1Тим.4:14-15). Бъди „образец на верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота”(1 Тим.4:12). Но тъй като „вярата иде от слушане, а слушането- от Словото Божие” (Рим.10:17), то проповядвай неуморно словото Божие, помнейки думите на апостола: „Горко ми, ако не благовествувам” (1Кор.9:16) Извършвай със строго благоговение, страх Божий, душевен трепет и надлежна подготовка църковните тойнодействия за освещаването на верните. Упражнявай се в духовните занимания, „като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почтеност, непоквареност, слово здраво, безукорно” (Тит. 2:7-8). Тежък кръст ти се възложи днес, затова не унивай, а помни Господните слова: „Игото ми е благо, и бремето леко” (Мат. 11:30). Та с благодатната Си помощ сърцеведеца Христа ще те укрепя да носиш това служение, както и казал първовърховният апостол: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява” (2Кор. 12:9).

      И тъй, с благодарност в душата, с упование в Бога, с послушание към върховната църковна власт, с ревностно служение, с любов в сърцето си тръгни по благословения път на архипастирското служение с твърдо упование в Божията благодатна помощ, достоен, безукорен съработник, който вярно преподава словото на истината (2Тим.2:15), какъвто е бил и днес чествания свети Игнатий Богоносец, от светлия живот и пленителна пастирска дейност на когото трябва да се назидаваш.

      Приеми този жезъл като символ на духовна власт и опора от Пастиреначалника Христа в предстоящето ти високо архипастирско служение. Амин!