Обични в Господа братя и сестри,

“Помнете думите на Господа Иисуса: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:35).- ни съветва светият апостол Павел.

Защо си спомних тези думи в деня на Съединението? Защото този наш Богоспасаем град Пловдив винаги е давал на България. Дал е по-голямата част от Българското Възраждане. Дал е първите български народни училища и гимназии. Дал е първите български книгоиздателства. Дал е начина, по който и до днес честваме празника на Светите братя Кирил и Методий.
Дал е началото на борбата за църковна независимост. Дал е десетки и стотици хора на духа – писатели, поети, художници, артисти, архитекти и творци във всяка сфера на човешката деятелност.

Пловдив е дал Съединението! Забележете, че Съединението не е извоювано от България. То е извоювано в Пловдив, то е дадено на България от Пловдив. Пловдив е поднесъл на България нейното Съединение, благодарение на усилията на своите граждани, благодарение на техния устрем, благодарение на техните жертви, благодарение на техния копнеж да видят общото ни отечество по-голямо и по-силно.

Този град винаги е давал, той никога не е взимал. И може би затова тук се чувства един особен, благотворен дух. Може би затова на този ден, отново и отново, всяка година, от Пловдив избликва този благодатен импулс на единение, единство и братска любов към общото ни отечество.

За поредна година духът на единство в нашето отечество е помрачен. Няма нужда да споменавам, че дните, които преживяваме, са непознати в цялата българска история по степента на разединение, разцепления и нравствен упадък. Всъщност, може би така са изглеждали последните дни на Второто българско царство: някогашната велика и уважавана държава, раздробена на малки владения, феодални господари, воюващи един с друг и разхищаващи силите на народа в междуособни стълкновения, обезлюдяване на българските земи в резултат на нищета, болести и масова емиграция, нахлуване на всякакви ереси, разпад на моралните ценности и загуба на каквито и да е духовни ориентири.

Така е свършила Втората българска държава и няма как нормално мислещите и грамотни хора да не си помислят, дали пък знаците, които виждаме около нас не са предизвестие за края и на Третата.

В такива дни и такива времена, скъпи братя и сестри, най-важното е личният пример. Пловдив винаги е давал пример на България и аз съм сигурен, че вие сега можете да го дадете отново. Радостно е, че градските първенци, синклитът на този град, както всяка година е събран в този дом Божий, за да отбележим заедно празника на българското Съединение под покрова на Света Богородица и нейния Син и наш Спасител Иисус Христос. България винаги е била силна, когато е била обединена във вярата си в Христа.

Пловдив е станал водещият български град през Възраждането, моралната столица на България и градът на Съединението, защото тук православната вяра има корените си от две хиляди години и защото вашите предшественици са се възприемали като длъжници на тази вековна традиция и са носели в себе си християнската нравственост, която е източникът на истинската сила.

Обръщам се към градските първенци на Пловдив с думите на Апостола: „Приемайте се едни други, както и Христос ни прие за Божия слава” (Рим. 15:7), имайте „едно сърце и душа” (Деян 4:32), говорете „всички в съгласие (1.Кор. 1:10) и тогава гласът на Пловдив ще се чува силно и от тук ще дойдат импулсите за новото българско Съединение. Дайте пример на България, както вашите предшественици го дадоха преди 139 години и ще бъдете блажени, както са блажени онези, които дават, а не онези, които взимат.

И имайте пред очи, моля ви, делото на Гавраил Кръстевич, за когото ще ви помоля сега да отправим заупокойна молитва пред скромния му паметник, който поставихме неотдавна в двора на нашия катедрален храм. В този храм е започнало движението за независима българска църква, камбаните на този храм са възвестили Съединението на България и в двете дела почетният гражданин на този град Гавраил Кръстевич е посветил волята и енергията си и е вградил душата и сърцето си.

В никакъв случай не забравяме и другите бележити дейци на Екзархията и на Съединението, но той ни е особено скъп, защото по удивителен начин съчетава в себе си вярата в Христа, любовта си към православната църква, и предаността си към българския народ. Хора като него са така липсващият ни днес пример и искаме този светилник да бъде държан много високо, за да осветява пътя към новото единение на нашия народ. Единение в Христа и единение в любов.

Честит празник на Съединението и на Богоспасаемият ни град Пловдив!

Бог да пази България!

гр. Пловдив

6 септември 2024 година

Ваши Високопреосвещенства,

Ваше Преосвещенство,

Уважаеми г-н зам.-министър на труда и социалната политика,

Уважаеми г-н градоначалник на гр. Пловдив,

Уважаеми г-н областен управител на Пловдивска област,

Уважаеми представители на държавната и общинска власт,  

Боголюбиви отци, братя и сестри,

радваме се, че Пловдивската света митрополия е избрана да бъде домакин на заключителния семинар „Социална свързаност и подкрепа”, който има за цел да ни информира за възможностите Българската православна църква чрез своите поделения да организира предоставянето на социални услуги за уязвими групи граждани с подкрепата на държавата. Радостно е, че макар и с известно закъснение нашата държава започна да разбира значението на църквата не само за интегритета на нацията, но и в различни конкретни области.

В православната доктрина понятието „симфония” има едно много конкретно и ясно значение и то е синергия между светската и духовната власт, като взаимодействие между тяло и дух. Както човешкото тяло не може без душа, така и държавното тяло не може без дух, чийто носител в България, по Божи промисъл, е Българската православна църква. Няма да навлизаме сега в дебрите на православната доктрина за взаимодействие между държавната власт и църквата, но ще кажа, че сме благодарни, че в периода 2010–2020 година българската държава направи редица жестове, с които показа, че оценява Българската православна църква като значим фактор и я подпомогна сериозно в ремонта на съществуващите и строителството на нови храмове, осигури възнаграждения на свещенослужителите, които поне според първоначалния замисъл трябваше да са равни на учителските, и с редица други свои действия подпомогна Църквата в материално отношение, с което й позволи спокойно да се отдава на своята основна мисия, която е грижата за душата. Радваме се, че сега българската държава се е заела да привлече Църквата в изпълнението и на някои социални дейности.

   Обични в Господа братя и сестри, 

Само преди няколко дни изпратихме на вечен покой нашия любим Патриарх и Софийски Митрополит Неофит. Всички видяха хилядния народ, който се поклони пред него в катедралния храм „Св. Александър Невски” и го изпрати в последния му път. Това беше истинско тържество на вярата, нагледно доказателство за авторитета на блаженопочившия и приснопаметен наш Патриарх Неофит, за любовта, която народът ни питае към него и за привързаността на нашите верни към Светата Българска Православна Църква. Благодарим му за всичко! Вечна и блажена да бъде паметта му!

Нямаше как това тържество на вярата да не доведе княза на този свят до ярост. Още пред отворения ковчег на Негово Светейшество започнаха медийните интриги и инсинуации около наследяването на българския патриаршески престол. Едни и същи „експерти” по църковните въпроси, измежду които бивши разколници и агенти на Държавна сигурност, които и през 2013 година бяха обсебили публичното пространство с нелепите си предсказания за това кой ще наследи блаженопочившия Патриарх Максим, по същия богопротивен и богохулен начин започнаха отново да „кадруват” следващия български Патриарх.

Впрочем, през 2013 г. те не познаха. Няма да познаят и сега. Те никога не познават, защото не са познали Иисус Христос, не вярват в Него и поради това не могат да осъзнаят, че Той е единственият кормчия на църковния кораб, Който с въздействието на Светия Дух избира предстоятелите и архиереите на Своята Църква. В Неделята на Прошката ние им простихме. Прощаваме им и занапред скверните думи, които ще изговорят, но ще наблюдаваме дали ще изпитат поне малко срам от себе си и поне в следващите дни на Великия пост ще спрат своята ария на клевети, хули и на омраза срещу Светата Православна Църква. Защото нямаме никакво съмнение, че става дума за дълбока и истинска омраза към Светата Православна Църква – моралната опора и източникът на интегритет на нашия народ. Става дума за война срещу вярата ни и за нищо по-малко. Бъдете готови, че в следващите месеци ще се води война срещу вярата и срещу Църквата, но ви уверявам, че Църквата отново ще победи, защото „портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Това е още една нейна специфична особеност, която е доказана безброй пъти и която нейните врагове отказват да проумеят.

Както и през 2013 г., основната агресия, свързана с избора на следващия Български Патриарх, е насочена срещу мен, вашият митрополит. В това няма нищо ново и нищо изненадващо. Иисус Христос е казал на своите ученици: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил ... Ако Мене гониха и вас ще гонят.” (Йоан 15:18-20). Всички ние, принадлежащите към църковния клир и Негови следовници, сме надлежно предупредени, поради което хулите и клеветите не ни смущават. Знам какво изградихме и постигнахме заедно с вас - благочестивото свещенство и верния Божи народ на Богоспасаемата Пловдивска епархия през изминалите години на съвместното ни служение и е напълно разбираемо защо то предизвиква такава неприязън. Не мога да допусна, обаче, неприязънта към мен, нагнетявана системно и методично през всичките години на моето служение, днес да става причина за накърняване на достойнството на Църквата, „която няма петно, или порок, или нещо подобно.” (Еф. 5:27) и в частност да се хвърля каквато и да е сянка на съмнение върху нейната независимост и свободния избор на нейните предстоятели.

Поради това обявявам и декларирам, че не желая и няма да приема да бъда включван като кандидат за патриаршеския престол в процедурите, които Светият Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия предстои да проведе в съответствие с нейния Устав. Съобщавам това първо на вас, като за това мое непоколебимо намерение ще информирам и моите събратя – членовете на Светия Синод.

Когато корабът, в който пътувал пророк Йона, бил застигнат от буря, той се е обърнал към спътниците си и им казал: „Тогава той им рече: вземете ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря". (Йона 1:12). Това казвам сега и аз. Ако заради мене е пратена бурята, надявам се след това мое изявление тя да утихне. Ако, обаче, хулите и клеветите продължат и не дай Боже се насочат върху други мои събратя митрополити, то тогава ще стане ясно нещо, в което аз съм дълбоко убеден, а именно, че целта не е да бъде унизен и дискредитиран един или друг архиерей; целта е да бъде унизена и дискредитирана самата Българска Православна Църква.

И тогава ще призова всички да помагат в бранта срещу злото, която ще е особено усилна в предстоящите четири месеца. Вярвам, че Бог ще е с нас и ще ни помоне, сега, както и преди, да преведем безбедно кораба на Църквата Му до спокоен и сигурен пристан, като изберем достоен неин първойерарх – пазител на Светата православна вяра, комуто аз, като скромен съработник в Христа, ще помагам с всичките си сили.

Призовавам всички следващите 40 дни смирено и в тишина да се молим за упокой на душата на блаженопочившия и приснопаметен наш любим Отец Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски и да молим Господ да го постави в сонма на праведниците, откъдето той, застанал пред престола на Господ Иисус Христос и Неговата Пресвята майка Света Богородица, да се застъпва да не спират да закрилят благочестивия православен български народ.
Пожелавам на всички ви благодатен и душеспасителен пост и преподавам над вас Божието благословение.

† Пловдивски митрополит Н И К О Л А Й

    В пълно съгласие с думите на моите събратя и съслужители в Христа, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Врачанския митрополит Григорий, че „грижата за нашия общ дом – Църквата, е първостепенна задача и дълг на всички нас, архиереи, честното свещенство и вярващ народ. В това служение, в стремежа си да служим на Църквата, ние като човеци несъмнено допускаме несъвършенства, пропуски и грешки.“

Бързам да споделя, че да, истинни са техните думи и несъмнено грижата за Църквата е първостепенна задача, особено за архипастирите. Именно поради грижа за Църквата, и по-конкретно за избора на Сливенски митрополит, ние членовете на Св. Синод изслушахме и приехме доклада на управляващия овдовялата Сливенска епархия митрополит Йоан и касирахме епархийския избор, състоял се в гр. Сливен на 18.02.2024г., както е известно. Заявявам с дълбоко съжаление, че и аз, както сподели и Ловчанския митрополит Гавриил, се доверихме на доклада на митрополит Йоан и прибързано гласувах „ЗА“ касирането на епархийския избор и прося прошка за допуснатата от мен грешка.

В свое писмо до мен Митрополит Йоан, предлага през месец април да се проведе нов избор за Сливенски митрополит, с нова листа на достоизбираемите епископи. Ето защо, заявавам несъгласието си с това негово предложение и предлагам на Св. Синод в заседанието си на 12.03.2024 г. да отмени всички свои решения от предходното заседание, състояло се на 24.02.2024 г.

С оглед на неоспоримия факт, че епархийският избор, на който са избрани двамата епископи - Агатополски Йеротей и Константийски Михаил, се оказва редовно проведен, съгласно Устава на БПЦ-БП, и за да се „уталожат страстите и се въдвори мирът в родната ни Църква“, предлагам на Св. Синод да бъде утвърден и обявен за редовен Епархийския избор, състоял се на 18.02.24 г. в гр. Сливен, като на 13.03.2024 г. между двамата избрани епископи - Агатополски Йеротей и Константийски Михаил, бъде извършен и каноническия избор за Сливенски митрополит.

С обич в Христа

† Пловдивски митрополит Николай