Ваши Високопреосвещенства,

Ваше Преосвещенство,

Уважаеми г-н зам.-министър на труда и социалната политика,

Уважаеми г-н градоначалник на гр. Пловдив,

Уважаеми г-н областен управител на Пловдивска област,

Уважаеми представители на държавната и общинска власт,  

Боголюбиви отци, братя и сестри,

радваме се, че Пловдивската света митрополия е избрана да бъде домакин на заключителния семинар „Социална свързаност и подкрепа”, който има за цел да ни информира за възможностите Българската православна църква чрез своите поделения да организира предоставянето на социални услуги за уязвими групи граждани с подкрепата на държавата. Радостно е, че макар и с известно закъснение нашата държава започна да разбира значението на църквата не само за интегритета на нацията, но и в различни конкретни области.

В православната доктрина понятието „симфония” има едно много конкретно и ясно значение и то е синергия между светската и духовната власт, като взаимодействие между тяло и дух. Както човешкото тяло не може без душа, така и държавното тяло не може без дух, чийто носител в България, по Божи промисъл, е Българската православна църква. Няма да навлизаме сега в дебрите на православната доктрина за взаимодействие между държавната власт и църквата, но ще кажа, че сме благодарни, че в периода 2010–2020 година българската държава направи редица жестове, с които показа, че оценява Българската православна църква като значим фактор и я подпомогна сериозно в ремонта на съществуващите и строителството на нови храмове, осигури възнаграждения на свещенослужителите, които поне според първоначалния замисъл трябваше да са равни на учителските, и с редица други свои действия подпомогна Църквата в материално отношение, с което й позволи спокойно да се отдава на своята основна мисия, която е грижата за душата. Радваме се, че сега българската държава се е заела да привлече Църквата в изпълнението и на някои социални дейности.

   Обични в Господа братя и сестри, 

Само преди няколко дни изпратихме на вечен покой нашия любим Патриарх и Софийски Митрополит Неофит. Всички видяха хилядния народ, който се поклони пред него в катедралния храм „Св. Александър Невски” и го изпрати в последния му път. Това беше истинско тържество на вярата, нагледно доказателство за авторитета на блаженопочившия и приснопаметен наш Патриарх Неофит, за любовта, която народът ни питае към него и за привързаността на нашите верни към Светата Българска Православна Църква. Благодарим му за всичко! Вечна и блажена да бъде паметта му!

Нямаше как това тържество на вярата да не доведе княза на този свят до ярост. Още пред отворения ковчег на Негово Светейшество започнаха медийните интриги и инсинуации около наследяването на българския патриаршески престол. Едни и същи „експерти” по църковните въпроси, измежду които бивши разколници и агенти на Държавна сигурност, които и през 2013 година бяха обсебили публичното пространство с нелепите си предсказания за това кой ще наследи блаженопочившия Патриарх Максим, по същия богопротивен и богохулен начин започнаха отново да „кадруват” следващия български Патриарх.

Впрочем, през 2013 г. те не познаха. Няма да познаят и сега. Те никога не познават, защото не са познали Иисус Христос, не вярват в Него и поради това не могат да осъзнаят, че Той е единственият кормчия на църковния кораб, Който с въздействието на Светия Дух избира предстоятелите и архиереите на Своята Църква. В Неделята на Прошката ние им простихме. Прощаваме им и занапред скверните думи, които ще изговорят, но ще наблюдаваме дали ще изпитат поне малко срам от себе си и поне в следващите дни на Великия пост ще спрат своята ария на клевети, хули и на омраза срещу Светата Православна Църква. Защото нямаме никакво съмнение, че става дума за дълбока и истинска омраза към Светата Православна Църква – моралната опора и източникът на интегритет на нашия народ. Става дума за война срещу вярата ни и за нищо по-малко. Бъдете готови, че в следващите месеци ще се води война срещу вярата и срещу Църквата, но ви уверявам, че Църквата отново ще победи, защото „портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Това е още една нейна специфична особеност, която е доказана безброй пъти и която нейните врагове отказват да проумеят.

Както и през 2013 г., основната агресия, свързана с избора на следващия Български Патриарх, е насочена срещу мен, вашият митрополит. В това няма нищо ново и нищо изненадващо. Иисус Христос е казал на своите ученици: „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил ... Ако Мене гониха и вас ще гонят.” (Йоан 15:18-20). Всички ние, принадлежащите към църковния клир и Негови следовници, сме надлежно предупредени, поради което хулите и клеветите не ни смущават. Знам какво изградихме и постигнахме заедно с вас - благочестивото свещенство и верния Божи народ на Богоспасаемата Пловдивска епархия през изминалите години на съвместното ни служение и е напълно разбираемо защо то предизвиква такава неприязън. Не мога да допусна, обаче, неприязънта към мен, нагнетявана системно и методично през всичките години на моето служение, днес да става причина за накърняване на достойнството на Църквата, „която няма петно, или порок, или нещо подобно.” (Еф. 5:27) и в частност да се хвърля каквато и да е сянка на съмнение върху нейната независимост и свободния избор на нейните предстоятели.

Поради това обявявам и декларирам, че не желая и няма да приема да бъда включван като кандидат за патриаршеския престол в процедурите, които Светият Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия предстои да проведе в съответствие с нейния Устав. Съобщавам това първо на вас, като за това мое непоколебимо намерение ще информирам и моите събратя – членовете на Светия Синод.

Когато корабът, в който пътувал пророк Йона, бил застигнат от буря, той се е обърнал към спътниците си и им казал: „Тогава той им рече: вземете ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря". (Йона 1:12). Това казвам сега и аз. Ако заради мене е пратена бурята, надявам се след това мое изявление тя да утихне. Ако, обаче, хулите и клеветите продължат и не дай Боже се насочат върху други мои събратя митрополити, то тогава ще стане ясно нещо, в което аз съм дълбоко убеден, а именно, че целта не е да бъде унизен и дискредитиран един или друг архиерей; целта е да бъде унизена и дискредитирана самата Българска Православна Църква.

И тогава ще призова всички да помагат в бранта срещу злото, която ще е особено усилна в предстоящите четири месеца. Вярвам, че Бог ще е с нас и ще ни помоне, сега, както и преди, да преведем безбедно кораба на Църквата Му до спокоен и сигурен пристан, като изберем достоен неин първойерарх – пазител на Светата православна вяра, комуто аз, като скромен съработник в Христа, ще помагам с всичките си сили.

Призовавам всички следващите 40 дни смирено и в тишина да се молим за упокой на душата на блаженопочившия и приснопаметен наш любим Отец Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски и да молим Господ да го постави в сонма на праведниците, откъдето той, застанал пред престола на Господ Иисус Христос и Неговата Пресвята майка Света Богородица, да се застъпва да не спират да закрилят благочестивия православен български народ.
Пожелавам на всички ви благодатен и душеспасителен пост и преподавам над вас Божието благословение.

† Пловдивски митрополит Н И К О Л А Й

    В пълно съгласие с думите на моите събратя и съслужители в Христа, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Врачанския митрополит Григорий, че „грижата за нашия общ дом – Църквата, е първостепенна задача и дълг на всички нас, архиереи, честното свещенство и вярващ народ. В това служение, в стремежа си да служим на Църквата, ние като човеци несъмнено допускаме несъвършенства, пропуски и грешки.“

Бързам да споделя, че да, истинни са техните думи и несъмнено грижата за Църквата е първостепенна задача, особено за архипастирите. Именно поради грижа за Църквата, и по-конкретно за избора на Сливенски митрополит, ние членовете на Св. Синод изслушахме и приехме доклада на управляващия овдовялата Сливенска епархия митрополит Йоан и касирахме епархийския избор, състоял се в гр. Сливен на 18.02.2024г., както е известно. Заявявам с дълбоко съжаление, че и аз, както сподели и Ловчанския митрополит Гавриил, се доверихме на доклада на митрополит Йоан и прибързано гласувах „ЗА“ касирането на епархийския избор и прося прошка за допуснатата от мен грешка.

В свое писмо до мен Митрополит Йоан, предлага през месец април да се проведе нов избор за Сливенски митрополит, с нова листа на достоизбираемите епископи. Ето защо, заявавам несъгласието си с това негово предложение и предлагам на Св. Синод в заседанието си на 12.03.2024 г. да отмени всички свои решения от предходното заседание, състояло се на 24.02.2024 г.

С оглед на неоспоримия факт, че епархийският избор, на който са избрани двамата епископи - Агатополски Йеротей и Константийски Михаил, се оказва редовно проведен, съгласно Устава на БПЦ-БП, и за да се „уталожат страстите и се въдвори мирът в родната ни Църква“, предлагам на Св. Синод да бъде утвърден и обявен за редовен Епархийския избор, състоял се на 18.02.24 г. в гр. Сливен, като на 13.03.2024 г. между двамата избрани епископи - Агатополски Йеротей и Константийски Михаил, бъде извършен и каноническия избор за Сливенски митрополит.

С обич в Христа

† Пловдивски митрополит Николай

Честит Шести септември! Честито Съединение! Честит празник! Бог да пази България!

Обикновено с възгласа „Бог да пази България” завършваме някои от проповедите си. Този път започвам с него. Бог да пази България!

Започвам така, защото вече все по-често ми се случва да идват при мен и обикновени, но и по-влиятелни хора, хора на позиции в обществото, които ми казват „Владико, дано Бог да пази България, защото не знаем вече на какво друго да се уповаваме!” Това е така. Да, факт е, че съвременната наша реалност е такава, че е в състояние да хвърли мнозина в униние. Кризите следват една след друга. Никой вече не се чувства сигурен за утрешния ден, независимо от своето материално състояние и обществено положение. В обществено-политическия живот се редят разочарование след разочарование. Няма го месията-светски властник, който по чудодеен начин изведнъж да реши всичките ни проблеми. Народът е разединен, скаран, а тези, които претендират за ролята на месия, всъщност се оказва, че стимулират това разделение, за да могат да оглавят някоя от враждуващите фракции. Всичко това води до отслабване на волята, апатия и, ако щете, до загуба на инстинкта за самосъхранение.

Нека в тази връзка ви съобщя нещо. Истинският Месия е дошъл веднъж и до Неговото Второ пришествие друг няма да дойде. Единственият Месия е Иисус Христос. Неговата истина е единствената Истина. Неговата правда е единствената правда. Той е Истината, пътя и живота. В Него можем да вярваме безусловно, на Неговата правда трябва да служим и на Него трябва да се уповаваме, че всекиму ще бъде въздадено според делата му. Иисус Христос не търпи унинието. Той ни призовава да вярваме, да сме безстрашни, да сме отговорни към ближните си и да творим добро. Всеки ден, поне по едно добро. И Той ни е завещал най-великия завет – заветът на любовта. „Обичай ближния си, както обичаш себе си.” Това е. Не разчитайте на други месии, такива няма да има. Можем да разчитаме на Иисус Христос и можем да разчитаме на себе си, да разчитаме, че ще успеем в начинанията си с Божията помощ, а ние винаги ще успеем, когато вървим по Неговите стъпки и спазваме Неговия завет.

Защо казвам това в Деня на Съединението? Днес във всички тържествени речи ще бъде припомнено, и с право ще бъде припомнено, че това дело е изцяло българско, реализирано против волята на могъщи велики сили, че в това дело българският народ е показал, че може да бъде господар на съдбата си и да постига националните си цели сам и без чужда помощ. Ще бъдат споменати и почетени имената на редица революционни дейци, подготвили и осъществили съединението на Северна и Южна България.