Преосвещени Владико Яков,

      Днес е твоята огнена Петдесятница. Чрез възлагане върху тебе ръце на Освещения събор ти прие сугубата благодат на Светия Дух и бе посветен за епископско служение в светата Църква. Възлезе на най-високата степен на църковната иерархия, съдържаща пълнотата на епископската власт. Радвай се на честта, която ти се оказва, но мисли и за задълженията, които ти се възлагат, защото колкото по-високо си изкачен, толкова по-строг отчет трябва да даваш в слово, в дело, пред Бога и светата Църква.

      Епископът е апостолски приемник по благодат. Затова си длъжен на всяко време и на всеки час с апостолска ревност да служиш на Църквата, като помниш апостолската повеля: „Внимавайте прочее върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28). Ако, по думите на св. ап. Павел, със страх и трепет всеки трябва да върши своето спасение, то колко повече се изисква от епископа, който трябва да се грижи за спасението на мнозина. Епископът е оръдието на Светия Дух. Помисли какви велики задължения ти налага това достояние, за да не пападнеш под осъждане поради небрежност или недостойнство. Епископът е ангел, свещено звание, което го задължава с телесна чистота и душевна безпорочност, със свят живот и ревностно изпълнение на небесното посланичество за служба на онези, които искат да наследят спасение. Затова, Преосвещени епископе Якове, по съвета на апостола, не занемарявай дарбата, която е в теб и ти бе дадена днес с възлагане върху ти ръце. Затова се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко. И както ни насърчава апостол Павел: „Подвизавай се с добрия подвиг на вярата; дръж се о вечния живот, за който ти бе и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели” (1Тим.4:14-15). Бъди „образец на верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота”(1 Тим.4:12). Но тъй като „вярата иде от слушане, а слушането- от Словото Божие” (Рим.10:17), то проповядвай неуморно словото Божие, помнейки думите на апостола: „Горко ми, ако не благовествувам” (1Кор.9:16) Извършвай със строго благоговение, страх Божий, душевен трепет и надлежна подготовка църковните тойнодействия за освещаването на верните. Упражнявай се в духовните занимания, „като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почтеност, непоквареност, слово здраво, безукорно” (Тит. 2:7-8). Тежък кръст ти се възложи днес, затова не унивай, а помни Господните слова: „Игото ми е благо, и бремето леко” (Мат. 11:30). Та с благодатната Си помощ сърцеведеца Христа ще те укрепя да носиш това служение, както и казал първовърховният апостол: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява” (2Кор. 12:9).

      И тъй, с благодарност в душата, с упование в Бога, с послушание към върховната църковна власт, с ревностно служение, с любов в сърцето си тръгни по благословения път на архипастирското служение с твърдо упование в Божията благодатна помощ, достоен, безукорен съработник, който вярно преподава словото на истината (2Тим.2:15), какъвто е бил и днес чествания свети Игнатий Богоносец, от светлия живот и пленителна пастирска дейност на когото трябва да се назидаваш.

      Приеми този жезъл като символ на духовна власт и опора от Пастиреначалника Христа в предстоящето ти високо архипастирско служение. Амин!

†Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ПРЕОСВЕЩЕНИ ВЛАДИКО ЯКОВ,

В деня на твоята огнена Петдесетница, когато по Божия воля и със съизволението на свещеноначалието на светата ни Църква беше удостоен с пълнотата на архиерейската благодат, приеми моите най-искрени и всесърдечни благопожелания за крепко здраве и сили, бодрост на духа, апостолско дръзновение и пастирска мъдрост по предстоящия ти високоотговорен, спасителен и благодатен път на епископ в Църквата Христова.

Епископството, с което се удостои днес, е естествен плод от дългогодишното ти предано служение на светата ни Църква – служение и подвиг, в които показа истинска божествена ревност и усърдно се обогатяваше в безценните за всеки истински монах добродетели на смирението и търпението, на любовта и послушанието към Бога и свещеноначалието. Защото стъпките ти към това служение и този подвиг бе насочил Сам Сърцеведецът Бог и отново Той, в днешния празничен ден, чрез ръковъзложението на освещения архиерейски сонм, те поставя и утвърждава като архипастир в Своята Църква – Църквата, която „Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28).

Вярвам, че като епископ в тази Църква, която и днес остава единствената истинска „Църква на живия Бог, стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15), в лоното на която е и даруваното ни свише спасение и която единствена преподава сигурния път към вечния живот, ти ще бъдеш още по-ревностен в служението и в изпълнението на нейната вечна мисия – винаги и навсякъде да проповядва благоприятната Господня година и спасителното Христово Благовестие. Защото такава е Божията воля: „Да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината”(1 Тим. 2:4).

Вярвам още, че в това най-високо и отговорно църковно служение ти всякога ще се радваш, както си се радвал и досега, на отеческата подкрепа, мъдростта и любовта на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, под духовното ръководство и с топлите архипастирски грижи на когото ти израсна като монах и клирик, както и на любовта и молитвите на цялото църковно паство, сред което днес Божията благодат те въздига като епископ.

Нека дните и годините на епископското ти служение бъдат мирни и благодатни, изпълнени с Божията благост и всеки повей на Духа на Истината, в прослава на Божието име и в полза на светата ни Църква и на свидното ни Отечество, което винаги е възлагало своите най-съкровени надежди и упования в Бога и в Православната си Църква. Нека Божията десница неизменно те укрепва и Божието всевиждащо око всякога бди над твоя път, защото от днес Църквата ще вижда в теб Самия Христос и ще ти се покорява във вяра и любов, с доверие и надежда – така, както се покорява на Самия Христа Иисуса.

Води уверено Христовото словесно стадо по пътя на спасението, към Царството Божие и вечния живот. Води го мъдро и с истинска пастирска грижа и любов по тесния и трънлив, но благословен, и единствено спасителен път, който ни бе завещан от Христа и в който се утвърдиха всички наши свети и богоносни Отци, и всички праведници от века! Всеблагият Бог, като вижда ревността ти и усърдието ти, ще бъде винаги с теб, за да утвърди и преумножи делата ти и плодовете от твоите трудове.

Божията благодат, мирът и любовта на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

На многая и благая лета, Преосвещени владико!

На добър час в архипастирското служение!

20.12.2016 г.

     София

1. Ваше Високопреосвещенство, преди време обявихте, че срещу Църквата се води война. Обвиненията, които наскоро Ви бяха отправени, част ли са от тази битка?

Митр. Николай: Борбата срещу Църквата се води от първия ден на нейното създаване, от този, който мрази Иисус Христос. Понеже Църквата е създадена, за да послужи за спасението на човеците, войната я води този, който не иска човеците да се спасят. Това е злото, в общия смисъл.

Кажете ми Вие, като хора от медиите, води ли се срещу Българската православна църква война? Стандартното обвинение срещу нас е за бездействие. Кажете ми, има ли едно действие на БПЦ, което да не е било разкритикувано? Има ли едно наше становище, по който и да е въпрос, което да не е било подложено на унищожителна критика? Има ли, в официозните медии, едно положително мнение за Църквата като институция? Да, понякога се появяват положителни репортажи, обикновено за някой отделно взет свещеник, за конкретни негови служения. Но Църквата като институция – не. Сякаш Църквата като институция трябва да бъде унищожена. Да съществува някаква абстрактна вяра, в някакъв абстрактен бог – това може. Но да има институция Православна църква – това не може.

На този фон, моят случай е по-скоро синтез на общата тенденция. Аз нито съм първият, нито ще съм последният митрополит, и в никакъв случай не мога да идентифицирам себе си с Църквата. Църквата може и без Николай. Но ми се струва, че тенденциозните удари срещу мен са опит да бъде сплашен клирът.

2. Кой Ви атакува и какво стои зад това?

Митр. Николай: Сега ще кажа нещо, което никога не съм искал да казвам, но щом ме предизвикват – така да бъде! Всички атаки срещу мен бяха, и са инспирирани от бивши агенти на бившата Държавна сигурност. До 10-ти ноември те буквално са тероризирали БПЦ, и в частност висшия клир. Контролирали са пощата на патриарха, контролирали са дневния ред и решенията на Светия Синод, кадрували са, разбивали са съдби на свещеници. След 10-ти, се опитаха да разбият цялата Църква с разкола ...

С течение на времето, опиянени от властта си, тези хора буквално са започнали да идентифицират себе си с Църквата и да смятат, че едва ли не са призвани еднолично да определят нейното развитие. Най-страшното за тази бивша агентура е да установи, че Църквата се е изплъзнала от контрола й. Това ги подлудява. Е, аз бях изтърван от агентите на бившата ДС и те няма да ми простят това никога. Опитаха се да спрат избора ми за митрополит, но слава на Бога и благодарение на твърдостта на блаженопочившия наш Патриарх Максим, козните им не успяха. А се опитаха, защото знаеха, че не могат да ме контролират. Аз не съм зависим от тях, а те не понасят независими хора. Съществуването на независими хора е отрицание на смисъла на тяхното съществуване. За тях тази битка е битка за спасението на смисъла на провалените им животи.

       С благодарни към Бога сърца духовно тържествуваме в днешния празничен ден в средоточието на цветословния период, т.е. на ония светли дни на Пасхална радост, на радост от най-великия празник на празниците – славното и спасително Възкресение Христово. Дни, в които се поздравяваваме със спасителния за всички нас поздрав: „Христос Воскресе!” Духовно умиление изживяваме в този свещен миг, в който отново Бог благоволи да застанем пред благодатния чудотворен образ на Божията Майка Пресвета Богородица, да се съберем под подкрова на Небесната Царица и отправим горещи молитви да бъде всегдашна наша закрилница и застъпница пред Бога. Благословен е българският православен народ, благословен от Бога затова, че Бог го е избрал и го е дарил със светлината на чистата православна вяра, затова, че Бог не е изоставил своя народ да живее в мрака на невежеството, а го е дарил със светлината на вечния живот. Ето, вчера празнувахме Деня на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Ден, в който се гордеем пред целия славянски свят, но преди всичко ден, в който благодарим на Бога. Виждате ли към нашия изстрадал народ каква Божия милост е излял Господ, за да ни спаси - да имаме светлината на знанието. Защото, казва Господ Иисус Христос : „ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йн.8:32). Нямаше да познае съвършената истина, единствената истина, Истината с главна буква нашият народ, ако Бог не бе запалил две ярки звезди на небосвода на българската християнска святост – светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Благодарение на тях нашият народ позна истината и истината го направи свободен даже в тежките векове на робството, във всички дни и години на изпитания. Нашият народ има свободата на чистата вяра. Какво е вярата, какво е знанието, какво е науката, какво е духовната култура за нашия народ? По аналогия можем да кажем, че това е слънцето. Слънцето не просто разпръсква мрака. Слънцето ожитворява, без светлината и топлината на слънцето няма живот, всичко умира. Велики Божии благодеяния, проявени към нас. И нашият малък народ да бъде част от онова християнско общество, за което самата Тя, Владичицата на света, каза: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове”(Лк.1:48), в това число и българския род.