Слово в деня на св. Баташки мъченици, произнесено от Пловдивския митрополит Николай след св. Литургия на 17.05.2014г.

Батак е българската Голгота. Нарекли сме така това малко родопско градче с ясното съзнание, че случилото се тук преди 138 години може поне малко да бъде сравнено със случилото се в Иерусалим преди близо 2000 години. Там на Голгота в Иерусалим беше принесена единствената по рода си най-чиста и свята жертва, която ни разкрива св. ап. и ев. Иоан Богослов с думите: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”/Иоан 3:16/. На иерусалимската Голгота Единородният Син Божий се пренася Сам в жертва, „за да бъде светът спасен чрез Него”/Иоан 3:17/. Но не от земни врагове, а от изначалния противник на човешкия род – сатаната и поднебесните сили на злобата.

Преди 138години тук в Батак бяха принесени в жертва голямата част от близо петте хиляди жители на града. Благодарната народна памет не остави без почит тези свети страдалци, дълбоко в себе си ги считаше за свети и се прекланяше пред подвига им. Години след години стотици българи, а и не само те, минаваха през Батак, прекланяха глави и полагаха венци и цветя в храма – жертвеник на голяма част от Баташките мъченици; храмът, който до скоро беше наричан костница…

Но православният храм не може да е само костница. Той е дом Божий, дом за молитва, както го нарича Сам Нашия Господ Иисус Христос /Мат.21:13/. За молитва към Бога, Който е Бог не на мъртви, а на живи. Великата Божия милост към нас, потомците на жертвите от баташкото клане ни направи не само свидетели, но и съучастници в оживяването в святост на онези, които житейския си път в мъки свършиха, но вярата си православна опазиха. Българската Православна Църква изпълни свят и очакван от мнозина дълг, като прослави в лика на родните светии Баташките свети мъченици. „Дойде часа да бъдат чрез Господа и в Бога прославени” /Ис.45:25/ те, и на небосклона на родната святост блеснаха хиляди нови звезди…

ПРАВО НА ОТГОВОР

   С искрено недоумение и огорчение се запознах с декларацията на преподавателите от катедра „Теология“ на ФИФ при ПУ „Паисий Хилендарски“. Университет, който уважавам и чието ръководство всякога съм доказвал, че ценя.

   Не подобава, на което и да е държавно висше учебно заведение, да атакува което и да е вероизповедание, а в случая Българската православна църква и нейните поделения, Пловдивската света митрополия, и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. И то не за нещо друго, а затова, че Българската Православна Църква е разкрила Духовна академия „Св.св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, в която да се надграждат знанията на учениците, обучавани в едноименната духовна семинария. Тоест, учени възроптават срещу правото на Църквата да учи! И то не какви да е учени, а именно теолози, които би следвало да знаят, че една от функциите на църквата е да преподава вярата и да учи! Дори само това обстоятелство показва, че църквата действително е занемарила образователната си мисия и следва бързо да положи усилия за запълване на дефицитите на богословско образование. Богословско което трябва да е такова по същността си, а не по формата. Богословско като дух, а не като диплома.

   Университетите са средища на научни дирения и дискусии, което е другото име на споровете. Църквата е средище на мира и любовта, скрепени от общата вяра в Истината. Казваме това, за да подчертаем, че ако университет иска да спори с църквата, то църквата няма да влиза в такъв спор. Това на теолозите също би трябвало да е известно. Именно, в интерес на Истината, обаче, сме длъжни да отговорим на някои твърдения в декларацията, които се отклоняват от Истината.

ИЗЯВЛЕНИЕ
НА ПЛОВДИВСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ
ПО ПОВОД ИНФОРМАЦИИ В МЕДИИТЕ ЗА СЪБИТИЯ
В ХРАМА „СВЕТА БОГОРОДИЦА” – ГРАД ПАЗАРДЖИК

В отговор на повишения обществен интерес към събитията в храм „Св. Богородица” в град Пазарджик от последните дни, информираме обществеността:
Ние, православните християни, вярваме, че вярата в Бог и обръщането с искрена молитва към Него, Света Богородица и другите светци и Божии угодници е в състояние да предизвика въздействието на Светия Дух и чрез Него появата на благотворни, положителни явления,  като мироточене не свети мощи / напр. св. вмчк Димитрий Мироточиви, св. Нил Мироточиви/ и на свещените изображение- икони. Това, което хората възприемат и обясняват с понятието „чудо” или „мироточива икона”, са трансцедентни процеси, непонятни за науката, но които се проявяват чрез обективни факти и са доказателство за съществуването на реалност, в която се реализира действието на Божията воля. Да, чудеса има. Мироточиви икони има. Искрената вяра в Бога е в състояние да предизвика чудеса. Случването на чудеса е факт, многократно проверен и доказан.
Същевременно с понятието „чудо” или „мироточене” не бива да се злоупотребява, за да не се предизвикват у вярващите изкушения и съблазни. Прибързаното определяне на дадени факти и явления като „миро потече от икона”, без те да са подложени на щателна проверка по установения църковно- каноничен ред, е в състояние вместо да укрепи, да разколебае вярата, и да нанесе щета на авторитета на Православната църква.
Поради това днес на 10.09.2014г. бе извършена прецизна проверка и анализ на „мироточеното” на иконата в храм „Св. Богородица”– гр. Пазарджик. Проверката бе извършена от комисия, ръководена лично от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. След извършената проверка бе установено, че иконата на Спасителя Христос намираща се на иконостаса на северния олтар в храма НЕ мироточи, и засъхналата по нея течност НЕ Е свето миро.

„Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша  дума заради Мене.

Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.” (Мат.5:1-12)

Обични в Господа братя и сестри!

Струваше ми се, че в този толкова важен за цялата ни епархийска църква ден трябва да кажа нещо за справедливостта. За правдата. Ние сме се събрали тук днес, за да отдадем дължимото на Всеподателя Бога в благодарност за въздадената ни от него правда. Той ни даде справедливост, ние му дължим молитвена благодарност. Благодарение на Бога, благодарение на застъпничеството на Неговата майка Света Богородица и на всички светии, начело със светите Кирик и Юлита, на света Параскева, получихме за втори път, от втора инстанция на светския съд, решение, в което по безапелационен начин се казва, че това тук е свещена сграда. За втори път съдът каза, че това не е просто сграда, която може да бъде обект на сделки, да бъде търгувана, продавана или заменяна. Че това не е просто някакъв обект, на който може да му бъде сменено предназначението и да бъде превърнат например в хотел или вертеп. Съдът каза, че това е манастир. Свято място. Място, обречено на Бога и на стоящите пред престола Му свети Кирик и Юлита и на света мъченица Параскева. То принадлежи на Бога и на Неговата свята църква. Така е било, и така трябва да бъде, и така ще бъде вовеки веков- амин. Защото така е справедливо. Защото такава е Божията справедливост, която в решението на светския съд се трансформира в светска справедливост. Затова се радваме, братя и сестри. Радваме се, защото сме свидетели на единството, на единението между Божията и светската справедливост. Бяхме гладни и жадни за правда и се наситихме.