Както в църковния, така и в гражданския календар, а дори и в личния годишен календар на всеки един човек, има събития и личности, които биват почитани с по-голяма тържественост, с по-голям акцент върху тях. Ако са отдавна отминали, то целта на тяхното отбелязване е да ни се припомни примера на великите личности, участвали в тях, или по думите на св. ап. Павел, имайки пред очите си техния живот, да подражаваме на вярата им, да подражаваме на добрите им и съзидателни дела. Или да си вземем поука от отминалите събития, за да не ги повторим, ако резултатът от тях е бил отрицателен, както за отделния човек, така и за обществото, а и за света като цяло.

   В настоящия случай, влизането в гражданския календар на такъв ден, какъвто ни е събрал в митрополитския храм „Св. Марина” – Международен ден на редките заболявания, има за цел да ни научи да се вглеждаме в света и хората около нас. От дефиницията за редките заболявания научихме, че те са животозастрашаващи или хронични инвалидни заболявания със слабо разпространение и висока степен на сложност. Това ще рече, че на фона на общата численост на населението на земята, броят на страдащите от такива заболявания е много малък. Така, и много малък брой хора, освен самите болни, близките и приятелите им и лекуващите ги лекари, знаят за тях. Така, този специален ден се превръща в един вик към онези, които се хранят с рожковете на егоизма, самолюбието и самодостатъчността. Един вик, който иска да ни покаже, че истинският живот не е този, който ни показват лъскавите реклами, а този, в който стотици хора - далеч от светлината на прожекторите, живеят, трудят се, радват се и скърбят, търпеливо носейки кръста на тежки болести и изпитания.

Уважаеми г-н Генерал,

Боголюбиви отци, братя и сестри,

Днес Пловдивската митрополия въздава почит на генерал Димитър Шивиков. Ще попитате защо? Та нали той беше освободен от войнска служба. Беше разтерзан от медиите. Срещу него в момента се води следствие за неясно какви престъпления, но престъпления.

Ще Ви кажа – награждаваме го точно за това. За да покажем, че не сме съгласни да бъде опетнявано името на един достоен човек. Не сме съгласни да бъдат сривани авторитети. Не сме съгласни интригата, подлостта и завистта да шестват безнаказано из нашето общество, а ние безропотно да гледаме как тяхна жертва стават почтени и добри хора. Хора, чиято единствена вина е, че са професионалисти и че имат принципи.

Нека е ясно, че Църквата винаги ще бъде на страната на несправедливо охулените, несправедливо обвинените и незаслужено наказаните. Защото тази необявена гражданска война срещу професионализма, почтеността, доблестта и честта трябва да спре.

ДО

Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ,

КМЕТ НА ГРАД ПАНАГЮРИЩЕ

ДО

ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА

ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ

Уважаеми господин Градоначалник, уважаеми госпожи и господа общински съветници,

Благодаря Ви, че имахте добрината да ме информирате за намеренията и инициативите на Община Панагюрище във връзка с отбелязването на поредната годишнина от Априлското въстание. Денят, на който се отбелязва годишнината, традиционно е 2 май (20 април плюс 13 дни по новия календар). Разбрах, че намерението на Община Панагюрище е тази година годишнината да бъде отбелязана не на 2-ри, а на 1-ви май. 2-ри май е понеделник, а 1-ви май е неделя. Предполагам, че идеята е била да се използва почивния неделен ден. Разбрах също, че тържествата, организирани от Община Панагюрище, включват провеждане на възстановка на събитията от тази знаменателна дата в българската история около църквата „Св. Въведение Богородично“ в сутрешните часове на деня, както и вечерна заря-проверка в памет на загиналите. Възстановката, от своя страна, предвижда достъпът до църквата да бъде ограничен.

Обични в Господа братя и сестри,

Обръщам се към вас така, защото град Панагюрище е град на православни християни и средище не просто на бунтовнически, но на първо място на православен дух. През тази година денят 1-ви май (неделя) е Великден, денят на Светлото Христово Възкресение – най-великият празник. Този ден е тържество на Възкресението и ден за прослава на нашия Спасител Господ Иисус Христос. На този ден църквите се изпълват с многохиляден народ. Великден е Празникът на празниците. Това е Великден и нищо друго. На Великден, според Православната църква, е недопустимо провеждането на каквито и да е други празници, за да не бъде отклонявано съзнанието на вярващите от най-великото събитие в историята на човечеството Възкресение Христово. На Великден не се освещават нови църкви, не се ръкополагат дякони и свещеници, не се извършват венчания. Това в още по-голяма степен се отнася за споменаването на покойниците, не се прави помен, а зарята-проверка по същество представлява помен в светски вариант, както изобщо отбелязването на смъртта. Защото Иисус Христос дойде, за да я победи и я победи!