6 септември 2013 г. - Слово по случай 128 г. от Съединението на България
Възлюбени в Господа, братя и сестри,
Празнуваме 6 септември! На този ден преди 128 години, през есента на 1885 година, тогавашното Княжество България и територията на Източна Румелия се съединяват в една Обединена България.
Ще попитате в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, дали Българската православна църква ще каже няколко думи не само за историята на Съединението, която предполагам всички добре знаят? Дали Църквата ще каже нещо за единството на българския народ днес? С какви думи тя ще охарактеризира случващото се днес не съединение, а разединение. Как ще го коментира? Какъв призив ще отправи?
Думите, които характеризират случващото се, вече са казани. Ето само няколко цитата от вчерашната преса: „Яростна конфронтация”, „Още като деца започваме да мразим тези, които мислят”, „Голямото мразене”, „Здравият разум напуска последните територии в колективното българско съзнание”, „Пълно отсъствие на допирни точки между опонентите”, „Състояние на пълна гражданска непоносимост”, „Егоизъм, който връзва краката на държавата с железни окови”. Това са думи на независими коментатори и те много ясно назовават състоянието, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Страх. Егоизъм.
Не е необходимо Църквата да се включва в общия негативен хор и да преповтаря симптомите на заболяването. Обществото си поставя диагнозата само. Оттук до назоваването на правилното лечение има само една малка стъпчица. Но никой не казва коя е тя. Ние констатираме заболяването, но не назоваваме лечението. А лечението е следното. Срещу отровата, която разяжда обществения организъм, трябва да се действа с противоотрова. Противоотровата на омразата се казва любов. Противоотровата на безпаметността се казва памет. На страха – смелост. На егоизма – човеколюбие. Забележете, това са все извечните християнски ценности. Това са ценностите, които е преподал на човечеството Нашият Господ Иисус Христос. Наречете ги, ако щете, „общочовешки ценности”, но те са Неговите ценности. По-добро, по-ефикасно средство за лечение на обществените болести от вярата, надеждата и любовта не е открито. По-правилен начин да се преодолява злобата от това да отвръщаш на злото с добро не е измислен. По-здрава спойка за едно общество от това да обичаш ближния си, както обичаш себе си, няма.