О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
 на Негово Високопреосвещенство
Пловдивския митрополит Николай
към клира, миряните и лекарското съсловие от Пловдивска епархия

Обични в Господа братя и сестри, скъпи медицински съработници,

     Христос Воскресе!

   От Бога промислително е честванията на светите Баташки мъченици винаги да са във времето след Възкресение Христово. Така Всемилостивият Бог ни дава възможност не само да се поздравим с всепобедния поздрав: „Христос Воскресе !”, но и да се подкрепим духом, когато застанем пред саркофазите с мощите на светите Баташки мъченици, и чрез богослужебните текстове и светата им икона, се срещнем с жестоките мъчения и страшна смърт, претърпени за православната вяра от тези избрани Христови изповедници. Страданията им ни изпълват с мъка, но чрез вярата ни във Възкресението намираме утеха, защото знаем, както казва св. Йоан Златоуст, че „смъртта на мъчениците не е смърт, а начало на по-добър живот, преминаване от по – лошо към по – добро”. И още, защото Господ Иисус Христос възкръсна от мъртвите, и със смъртта Си смъртта победи. Затова днес, заедно с пасхалния поздрав, ние възкликваме: „Радвайте се, Баташки новомъченици Христови, жертва най – чиста и свята”.

   Съставителят на житието им пише: „Адът се издигнал от преизподнята и се настанил в Баташката черква”. Да, наистина адът се издигна, и се настани в Батак. Но се надигна, защото в сърцето му се бе забил смъртоносно Голготският Кръст на Спасителя - Христос Бог. Надигна се, защото над света вече се носеше песента, от която треперят адовите порти: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?”. Надигна се, защото беше Пасха радостна, която искаше да помрачи. Тръгна преизподнята на отмъстителна война, за да погуби, но сама бе погубена.

- Ваше Високопреосвещенство, вълна от бежанци залива Балканите и Европа. По-голямата част от тях са мюсюлмани. Като хора сме длъжни да им помогнем заради нещастието им и войната, от която бягат. Но мнозина се страхуват, че те ще засилят ислямската религия в християнска Европа. Какво е Вашето мнение?

- Действително има общо усещане, че сме свидетели на процеси, които в момента преобръщат демографската карта на Европа и създават предпоставки за бъдеща промяна на цялостния културен облик на нашия континент. Доскоро, получавайки сведения за масови екзекуции на православни в Сирия, Египет и на други места, както и за масовото разрушаване на християнски паметници, имахме усещането, че т. нар. Ислямска държава си е поставила за цел да извърши религиозно прочистване на Близкия изток от християните. Масовият бежански поток към Европа обаче е от мюсюлмани. Не мога да си обясня този парадокс: една организация, която твърди, че си е поставила за цел да изгради империя в Близкия изток, и то на верска основа, да пропъжда именно хората, принадлежащи към същата тази вяра! Нашата християнска традиция повелява да сме човеколюбиви и състрадателни не само към своите, но и към чуждите. Поради това ни призовават непрекъснато да проявяваме състрадателност и човеколюбие, защото сме християни и европейци. Добре. Помагаме и ще помагаме с каквото можем и не ги делим по вяра или народност. Но не ви ли притеснява, че т. нар. ИДИЛ не проявява човеколюбие не само към чуждите, но и към своите? Нещо тук не е наред. Понеже в цялата тази история има нещо гнило, лично на мен ми се струва, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци! За тези, които вече са тук, е редно като общество да се погрижим, доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече - не! Който е запалил този конфликт, да го гаси. Не може ние да плащаме сметката, и то с цената на изчезването ни като държава. Това, разбира се, е моето лично мнение като гражданин, с което не ангажирам никого.

П О З И Ц И Я

на Пловдивския митрополит Николай

по повод гостуването на Негово Светейшество Архиепископа на Константинопол – Новия Рим и Вселенски Патриарх г-н г-н Вартоломей в България

Обични в Господа братя и сестри,

Мнозина наши клирици и миряни, както и представители на редица медии, се обърнаха към мен през последните дни с молба да чуят становището ми във връзка със събитията, случили се в хода на посещението на Вселенския патриарх Вартоломей и да потърсят по-специално отговор на въпроса защо едно посещение, което трябваше да бъде свидетелство на братската любов в Христа между архипастири на Православната църква, празник на вярата и пример за солидарността на православния свят, се превърна в причина за толкова дразги и нелицеприятни коментари. Питаха ме също защо отсъствах от мероприятията в София, организирани в чест на високия гост.

Всички православни християни от Богоспасаемата Пловдивска епархия си спомнят посещението при нас на Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей през м. юли 2010 г. Спомнят си тържествените, изпълнени със сугуба радост Богослужби, на които ние заедно отправихме искрена прослава към Господа Иисуса Христа и измолвахме Неговата милост над целия православен народ. Присъствахме заедно на концерт, на който показахме на скъпия ни гост цялото богатство на талантите, с които Бог така щедро е дарил нашата епархия. Пловдивските интелектуалци и културни дейци имаха възможност да беседват с Негово Светейшество Патриарх Вартоломей в непринудена и дружелюбна атмосфера. Онова посещение беше различно.

То беше различно, защото от началото до края си това беше среща на двама православни епископи, на представители на две братски православни църкви. То беше църковно посещение, което не си поставяше никакви други цели и амбиции, освен съвместната братска молитва и чистото духовно общение. Организирано и уточнено до последния детайл между представители на църквите; включително с предварително разменени текстове на приветствията; без никакви намеси от страна на светски органи и организации или опити от страна на такива организации да използват посещението за други, различни от църковните, цели.

Мисля, че всички сме запазили чудесни впечатления от тогавашната ни среща с Вселенския Патриарх Вартоломей и затова е толкова голямо нашето изумление от неприятните дискусии, които чуваме да се водят из медиите във връзка със сегашната му визита в София. Разликите в сегашното посещение на Патриарх Вартоломей в София, спрямо тогавашното в Пловдив, позволявам си да смятам, се състоят в следното: