kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

6 септември 2013 г. - Слово по случай 128 г. от Съединението на България

Posted in Митрополитско слово.

06.09.2013Възлюбени в Господа, братя и сестри,


Празнуваме 6 септември! На този ден преди 128 години, през есента на 1885 година, тогавашното Княжество България и територията на Източна Румелия се съединяват в една Обединена България.

Ще попитате в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, дали Българската православна църква ще каже няколко думи не само за историята на Съединението, която предполагам всички добре знаят? Дали Църквата ще каже нещо за единството на българския народ днес? С какви думи тя ще охарактеризира случващото се днес не съединение, а разединение. Как ще го коментира? Какъв призив ще отправи?

Думите, които характеризират случващото се, вече са казани. Ето само няколко цитата от вчерашната преса: „Яростна конфронтация”, „Още като деца започваме да мразим тези, които мислят”, „Голямото мразене”, „Здравият разум напуска последните територии в колективното българско съзнание”, „Пълно отсъствие на допирни точки между опонентите”, „Състояние на пълна гражданска непоносимост”, „Егоизъм, който връзва краката на държавата с железни окови”. Това са думи на независими коментатори и те много ясно назовават състоянието, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Страх. Егоизъм.

Не е необходимо Църквата да се включва в общия негативен хор и да преповтаря симптомите на заболяването. Обществото си поставя диагнозата само. Оттук до назоваването на правилното лечение има само една малка стъпчица. Но никой не казва коя е тя. Ние констатираме заболяването, но не назоваваме лечението. А лечението е следното. Срещу отровата, която разяжда обществения организъм, трябва да се действа с противоотрова. Противоотровата на омразата се казва любов. Противоотровата на безпаметността се казва памет. На страха – смелост. На егоизма – човеколюбие. Забележете, това са все извечните християнски ценности. Това са ценностите, които е преподал на човечеството Нашият Господ Иисус Христос. Наречете ги, ако щете, „общочовешки ценности”, но те са Неговите ценности. По-добро, по-ефикасно средство за лечение на обществените болести от вярата, надеждата и любовта не е открито. По-правилен начин да се преодолява злобата от това да отвръщаш на злото с добро не е измислен. По-здрава спойка за едно общество от това да обичаш ближния си, както обичаш себе си, няма.

6 декември 2013 г. - Слово в деня на свети Николай Мирликийски Чудотворец

Posted in Митрополитско слово.

06.12.2013В този свят ден, в който почитаме великия Божий светител, архипастиря „правило на вярата”, св. Николай Мирликийски чудотворец, Бог е промислил и допуснал, давайки ми в Свето Кръщение, и запазвайки в монашество неговото име, и аз да празнувам днес своя имен ден, и с преклонена глава и в смирение да приема вашите поздравления. Със сърце и ум издигнати нагоре, за да изрека само едно: „Слава, Богу за всичко!”.

 Обични в Господа братя и сестри,

 Всички сте свидетели, че от деня на избирането ми за Пловдивски митрополит срещу мен беше започната методична, планомерна и нескончаема атака. Няма месец, няма седмица, а напоследък няма дори един ден, в който върху ми да не се сипят обида след обида, клевета след клевета, удар след удар. Няма прегрешение, в което да не бях обвинен. Няма мое действие, което да не беше интерпретирано манипулативно и некоректно. Доброто, което правихме, аз и моите събратя свещениците в Пловдивска епархия през тези години, беше осмивано, охулвано и поругавано. Това, че водихме активна дейност в популяризиране на православието беше интерпретирано като ПР. Когато служихме Света литургия с нужното благоговениe и благочиние ни обвиняваха в суета, и ни критикуваха, че го правим прекалено тържествено. Когато издигахме хоругви и знамена, за да браним вярата си и интереса на Църквата това според хулителите ни бе проява на фундаментализъм. Сякаш трябва да се крием вдън земя и да се срамуваме от вярата си. Когато строихме и освещавахме църкви, това пак беше ПР. Когато митрополитската църква – „Св. Марина” се измъчваше, защото беше пропукана през средата и се разпадаше, на никой не му правеше впечатление. Когато, обаче, я ремонтирахме това беше интерпретирано като „варварски акт”. Това, че извадихме костите на загиналите батачени от дупката, в която бяха нахвърляни и ги положихме като свети мощи на Светите баташки мъченици в мощехранилници беше представено като „нарушение на техния автентичния облик”. Това, че Баташката църква, в която децата ни влизаха срещу входен билет, сега е отворен за всички дом Божи беше представено като увреждане на паметник на културата. Когато казвам, че не искам и няма да допусна да се злоупотребява с европейските фондове за ремонт на църкви и манастири ме обвиняват, че спирам „усвояването на парите” и преча за развитието на селските райони. И така, до безкрай.

Ако някои наши дела, ако някои наши постъпки са били изтълкувани неправилно и ако за това имаме и наша грешка, че не сме намерили верните думи, или че не сме ги обяснили добре, то моля за прошка. Моля за прошка, че улисан в текущите грижи и тревоги нямах време да общувам с вас, моите верни, да ви обединявам, насърчавам и давам увереността, че делото ни е право. Знам, че вие вярвате на своя митрополит, но знам, също така, че не съм направил достатъчно за вас. Това ще се промени, обещавам ви.

17 май 2014 г. - Слово в деня на св. Баташки мъченици

Posted in Митрополитско слово.

17.05.2014Слово в деня на св. Баташки мъченици, произнесено от Пловдивския митрополит Николай след св. Литургия на 17.05.2014г.

Батак е българската Голгота. Нарекли сме така това малко родопско градче с ясното съзнание, че случилото се тук преди 138 години може поне малко да бъде сравнено със случилото се в Иерусалим преди близо 2000 години. Там на Голгота в Иерусалим беше принесена единствената по рода си най-чиста и свята жертва, която ни разкрива св. ап. и ев. Иоан Богослов с думите: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”/Иоан 3:16/. На иерусалимската Голгота Единородният Син Божий се пренася Сам в жертва, „за да бъде светът спасен чрез Него”/Иоан 3:17/. Но не от земни врагове, а от изначалния противник на човешкия род – сатаната и поднебесните сили на злобата.

Преди 138години тук в Батак бяха принесени в жертва голямата част от близо петте хиляди жители на града. Благодарната народна памет не остави без почит тези свети страдалци, дълбоко в себе си ги считаше за свети и се прекланяше пред подвига им. Години след години стотици българи, а и не само те, минаваха през Батак, прекланяха глави и полагаха венци и цветя в храма – жертвеник на голяма част от Баташките мъченици; храмът, който до скоро беше наричан костница…

Но православният храм не може да е само костница. Той е дом Божий, дом за молитва, както го нарича Сам Нашия Господ Иисус Христос /Мат.21:13/. За молитва към Бога, Който е Бог не на мъртви, а на живи. Великата Божия милост към нас, потомците на жертвите от баташкото клане ни направи не само свидетели, но и съучастници в оживяването в святост на онези, които житейския си път в мъки свършиха, но вярата си православна опазиха. Българската Православна Църква изпълни свят и очакван от мнозина дълг, като прослави в лика на родните светии Баташките свети мъченици. „Дойде часа да бъдат чрез Господа и в Бога прославени” /Ис.45:25/ те, и на небосклона на родната святост блеснаха хиляди нови звезди…

16 юли 2014 г. - Право на отговор

Posted in Митрополитско слово.

ПРАВО НА ОТГОВОР

на Пловдивския митрополит Николай
по повод Декларация на членовете на катедра “Теология” на ФИФ на ПУ
“Паисий Хилендарски”

  mitropolit Nikolai-potret С искрено недоумение и огорчение се запознах с декларацията на преподавателите от катедра „Теология“ на ФИФ при ПУ „Паисий Хилендарски“. Университет, който уважавам и чието ръководство всякога съм доказвал, че ценя.

   Не подобава, на което и да е държавно висше учебно заведение, да атакува което и да е вероизповедание, а в случая Българската православна църква и нейните поделения, Пловдивската света митрополия, и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. И то не за нещо друго, а затова, че Българската Православна Църква е разкрила Духовна академия „Св.св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, в която да се надграждат знанията на учениците, обучавани в едноименната духовна семинария. Тоест, учени възроптават срещу правото на Църквата да учи! И то не какви да е учени, а именно теолози, които би следвало да знаят, че една от функциите на църквата е да преподава вярата и да учи! Дори само това обстоятелство показва, че църквата действително е занемарила образователната си мисия и следва бързо да положи усилия за запълване на дефицитите на богословско образование. Богословско което трябва да е такова по същността си, а не по формата. Богословско като дух, а не като диплома.

   Университетите са средища на научни дирения и дискусии, което е другото име на споровете. Църквата е средище на мира и любовта, скрепени от общата вяра в Истината. Казваме това, за да подчертаем, че ако университет иска да спори с църквата, то църквата няма да влиза в такъв спор. Това на теолозите също би трябвало да е известно. Именно, в интерес на Истината, обаче, сме длъжни да отговорим на някои твърдения в декларацията, които се отклоняват от Истината.

10 септември 2014 г. - Изявление

Posted in Митрополитско слово.

Hram Sv.Bogorodica PzИЗЯВЛЕНИЕ
НА ПЛОВДИВСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ
ПО ПОВОД ИНФОРМАЦИИ В МЕДИИТЕ ЗА СЪБИТИЯ
В ХРАМА „СВЕТА БОГОРОДИЦА” – ГРАД ПАЗАРДЖИК


В отговор на повишения обществен интерес към събитията в храм „Св. Богородица” в град Пазарджик от последните дни, информираме обществеността:
Ние, православните християни, вярваме, че вярата в Бог и обръщането с искрена молитва към Него, Света Богородица и другите светци и Божии угодници е в състояние да предизвика въздействието на Светия Дух и чрез Него появата на благотворни, положителни явления,  като мироточене не свети мощи / напр. св. вмчк Димитрий Мироточиви, св. Нил Мироточиви/ и на свещените изображение- икони. Това, което хората възприемат и обясняват с понятието „чудо” или „мироточива икона”, са трансцедентни процеси, непонятни за науката, но които се проявяват чрез обективни факти и са доказателство за съществуването на реалност, в която се реализира действието на Божията воля. Да, чудеса има. Мироточиви икони има. Искрената вяра в Бога е в състояние да предизвика чудеса. Случването на чудеса е факт, многократно проверен и доказан.
Същевременно с понятието „чудо” или „мироточене” не бива да се злоупотребява, за да не се предизвикват у вярващите изкушения и съблазни. Прибързаното определяне на дадени факти и явления като „миро потече от икона”, без те да са подложени на щателна проверка по установения църковно- каноничен ред, е в състояние вместо да укрепи, да разколебае вярата, и да нанесе щета на авторитета на Православната църква.
Поради това днес на 10.09.2014г. бе извършена прецизна проверка и анализ на „мироточеното” на иконата в храм „Св. Богородица”– гр. Пазарджик. Проверката бе извършена от комисия, ръководена лично от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. След извършената проверка бе установено, че иконата на Спасителя Христос намираща се на иконостаса на северния олтар в храма НЕ мироточи, и засъхналата по нея течност НЕ Е свето миро.