25.06.2016 г. - Интервю с Пловдивския митрополит Николай
1. Ваше Високопреосвещенство, преди време обявихте, че срещу Църквата се води война. Обвиненията, които наскоро Ви бяха отправени, част ли са от тази битка?
Митр. Николай: Борбата срещу Църквата се води от първия ден на нейното създаване, от този, който мрази Иисус Христос. Понеже Църквата е създадена, за да послужи за спасението на човеците, войната я води този, който не иска човеците да се спасят. Това е злото, в общия смисъл.
Кажете ми Вие, като хора от медиите, води ли се срещу Българската православна църква война? Стандартното обвинение срещу нас е за бездействие. Кажете ми, има ли едно действие на БПЦ, което да не е било разкритикувано? Има ли едно наше становище, по който и да е въпрос, което да не е било подложено на унищожителна критика? Има ли, в официозните медии, едно положително мнение за Църквата като институция? Да, понякога се появяват положителни репортажи, обикновено за някой отделно взет свещеник, за конкретни негови служения. Но Църквата като институция – не. Сякаш Църквата като институция трябва да бъде унищожена. Да съществува някаква абстрактна вяра, в някакъв абстрактен бог – това може. Но да има институция Православна църква – това не може.
На този фон, моят случай е по-скоро синтез на общата тенденция. Аз нито съм първият, нито ще съм последният митрополит, и в никакъв случай не мога да идентифицирам себе си с Църквата. Църквата може и без Николай. Но ми се струва, че тенденциозните удари срещу мен са опит да бъде сплашен клирът.
2. Кой Ви атакува и какво стои зад това?
Митр. Николай: Сега ще кажа нещо, което никога не съм искал да казвам, но щом ме предизвикват – така да бъде! Всички атаки срещу мен бяха, и са инспирирани от бивши агенти на бившата Държавна сигурност. До 10-ти ноември те буквално са тероризирали БПЦ, и в частност висшия клир. Контролирали са пощата на патриарха, контролирали са дневния ред и решенията на Светия Синод, кадрували са, разбивали са съдби на свещеници. След 10-ти, се опитаха да разбият цялата Църква с разкола ...
С течение на времето, опиянени от властта си, тези хора буквално са започнали да идентифицират себе си с Църквата и да смятат, че едва ли не са призвани еднолично да определят нейното развитие. Най-страшното за тази бивша агентура е да установи, че Църквата се е изплъзнала от контрола й. Това ги подлудява. Е, аз бях изтърван от агентите на бившата ДС и те няма да ми простят това никога. Опитаха се да спрат избора ми за митрополит, но слава на Бога и благодарение на твърдостта на блаженопочившия наш Патриарх Максим, козните им не успяха. А се опитаха, защото знаеха, че не могат да ме контролират. Аз не съм зависим от тях, а те не понасят независими хора. Съществуването на независими хора е отрицание на смисъла на тяхното съществуване. За тях тази битка е битка за спасението на смисъла на провалените им животи.
С благодарни към Бога сърца духовно тържествуваме в днешния празничен ден в средоточието на цветословния период, т.е. на ония светли дни на Пасхална радост, на радост от най-великия празник на празниците – славното и спасително Възкресение Христово. Дни, в които се поздравяваваме със спасителния за всички нас поздрав: „Христос Воскресе!” Духовно умиление изживяваме в този свещен миг, в който отново Бог благоволи да застанем пред благодатния чудотворен образ на Божията Майка Пресвета Богородица, да се съберем под подкрова на Небесната Царица и отправим горещи молитви да бъде всегдашна наша закрилница и застъпница пред Бога. Благословен е българският православен народ, благословен от Бога затова, че Бог го е избрал и го е дарил със светлината на чистата православна вяра, затова, че Бог не е изоставил своя народ да живее в мрака на невежеството, а го е дарил със светлината на вечния живот. Ето, вчера празнувахме Деня на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Ден, в който се гордеем пред целия славянски свят, но преди всичко ден, в който благодарим на Бога. Виждате ли към нашия изстрадал народ каква Божия милост е излял Господ, за да ни спаси - да имаме светлината на знанието. Защото, казва Господ Иисус Христос : „ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йн.8:32). Нямаше да познае съвършената истина, единствената истина, Истината с главна буква нашият народ, ако Бог не бе запалил две ярки звезди на небосвода на българската християнска святост – светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Благодарение на тях нашият народ позна истината и истината го направи свободен даже в тежките векове на робството, във всички дни и години на изпитания. Нашият народ има свободата на чистата вяра. Какво е вярата, какво е знанието, какво е науката, какво е духовната култура за нашия народ? По аналогия можем да кажем, че това е слънцето. Слънцето не просто разпръсква мрака. Слънцето ожитворява, без светлината и топлината на слънцето няма живот, всичко умира. Велики Божии благодеяния, проявени към нас. И нашият малък народ да бъде част от онова християнско общество, за което самата Тя, Владичицата на света, каза: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове”(Лк.1:48), в това число и българския род.
Както в църковния, така и в гражданския календар, а дори и в личния годишен календар на всеки един човек, има събития и личности, които биват почитани с по-голяма тържественост, с по-голям акцент върху тях. Ако са отдавна отминали, то целта на тяхното отбелязване е да ни се припомни примера на великите личности, участвали в тях, или по думите на св. ап. Павел, имайки пред очите си техния живот, да подражаваме на вярата им, да подражаваме на добрите им и съзидателни дела. Или да си вземем поука от отминалите събития, за да не ги повторим, ако резултатът от тях е бил отрицателен, както за отделния човек, така и за обществото, а и за света като цяло.