„Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
 И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша  дума заради Мене.

Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.” (Мат.5:1-12)

Обични в Господа братя и сестри!

Струваше ми се, че в този толкова важен за цялата ни епархийска църква ден трябва да кажа нещо за справедливостта. За правдата. Ние сме се събрали тук днес, за да отдадем дължимото на Всеподателя Бога в благодарност за въздадената ни от него правда. Той ни даде справедливост, ние му дължим молитвена благодарност. Благодарение на Бога, благодарение на застъпничеството на Неговата майка Света Богородица и на всички светии, начело със светите Кирик и Юлита, на света Параскева, получихме за втори път, от втора инстанция на светския съд, решение, в което по безапелационен начин се казва, че това тук е свещена сграда. За втори път съдът каза, че това не е просто сграда, която може да бъде обект на сделки, да бъде търгувана, продавана или заменяна. Че това не е просто някакъв обект, на който може да му бъде сменено предназначението и да бъде превърнат например в хотел или вертеп. Съдът каза, че това е манастир. Свято място. Място, обречено на Бога и на стоящите пред престола Му свети Кирик и Юлита и на света мъченица Параскева. То принадлежи на Бога и на Неговата свята църква. Така е било, и така трябва да бъде, и така ще бъде вовеки веков- амин. Защото така е справедливо. Защото такава е Божията справедливост, която в решението на светския съд се трансформира в светска справедливост. Затова се радваме, братя и сестри. Радваме се, защото сме свидетели на единството, на единението между Божията и светската справедливост. Бяхме гладни и жадни за правда и се наситихме.

Обични в Господа братя и сестри,

Председателят на Пловдивския общински съвет г-н Илко Николов, в качеството си на заместник-председател на Съюза на архитектите в България е направил изявления, отразени в някои медии по повод законния въвод във владение на Пловдивска митрополия в манастира „Св. св. Кирик и Юлита”. Въвод, станал в изпълнение на съдебно решение, проведен по всички правила на светското законодателство и в присъствието на представители на САБ. На тържественото предаване на владението присъстваха свещенослужители на Пловдивска епархия и няколко хиляди миряни. Всички те, с мир, благоговение и сълзи на очи пристъпиха в Светата обител и благодариха на Бога за това, че този манастир отново възвръща сиянието си на твърдина на православната вяра. И със същите очи видяха мерзостта на запустението, на което манастирът е бил подложен през изминалите години. Видяха състоянието на манастирската църква „Св. Параскева”, която буквално е била поругавана. Как пък през всичките години, в които САБ е управлявал манастирския имот, са се намерили пари за всичко друго: за ресторант, хотел със съмнителна слава, дискотека, игрална зала, барове, кафенета, включително и за тенис-кортове, но не и за реставрация на тази уникална църква? Обвиняват ни, че ние не се грижим за паметниците на културата. Елате и вижте състоянието на църквата на манастира „Св. св. Кирик и Юлита” и пак ще си говорим кой как се грижи за паметниците на културата. Отношението на САБ към храма в манастира не е случайно. То е тенденциозно. Нарочно. С умисъл.

СЛОВО - ПРИВЕТСТВИЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕТО НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАРИАРХ НЕОФИТ И СВ. СИНОД НА БПЦ В ЕПАРХИЙСКИЯ МАНАСТИР „СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА” АСЕНОВГРАД

Как да не се изпълват сърцата ни с благодарност, умовете ни с благоговение, а очите ни с радостни сълзи, когато виждаме в този дом Божий самият Български Патриарх, заобиколен от истинско Христово войнство от митрополити, епископи, архимандрити и свещенослужители на Светата ни Православна Църква. Няма спомен в аналите на този манастир да му е била оказвана такава чест и такова внимание. Но този манастир, Ваше Светейшество, е заслужил тази чест, защото я е изстрадал. Както са я изстрадали и стотиците хиляди и милиони християни от близо и далеч, които за няколко десетилетия бяха лишени от неговата благодат. Но които не са престанали да се молят пламъкът на вярата отново да бъде разпален сред тези стени.

Благодарим Ви коленопреклонно Ваше Светейшество, за това, че лично помагате този пламък да се разгаря все по-буйно и чрез сиянието си да благовести, че Христовата Църква в България е жива, а молитвите на нейните членове са силни и действени.

Имах вече възможността да кажа и се надявам, че няма да е неуместно да повторя, че фактът, че този манастир беше възвърнат на Българската Православна Църква е едно истинско тържество на прославието и справедливостта. Фактът, че сме днес тук, фактът, че Негово Светейшество Българският Патриарх е тук, е доказателство, че има справедливост, има морал и има надежда.

         Ваше Светейшество, възлюбени архипастири и пастири на светата ни Църква

Скоро след като поех отговорността да бъда Пловдивски митрополит посетих този манастир, който знаех, че е предоставен от църквата за ползване на Съюза на българските архитекти за тяхна творческа база срещу задължението да се поддържа този храм и служението в него. „Предоставянето” е станало по нареждане и с договор, продиктуван от окръжния комитет на БКП, но договорите са си договори и трябва да се спазват. Само като пристъпих прага се убедих, че вместо творчески дом това място е превърнато в дом на мерзост и запустение, а домът Божий – църквата „Света Параскева” е подложена на поругание и развала. Тоест, договорите бяха нарушени. Впрочем договорът беше озаглавен „договор за заем за послужване”. Това означава, че някой взема една чужда вещ, за да си послужи с нея, а когато собственикът си я поиска е длъжен да я върне обратно. Договорите, както казахме, трябва да се спазват.

Митрополит Николай: Мъченичеството прави църквата по-силна

- Ваше Високопреосвещенство, на литургията в манастира "Св. св. Кирик и Юлита", на който беше бившият премиер Симеон Сакскобургготски, обявихте, че "когато царят на българите е тук, това означава присъствие на държавността". За какво са намек вашите думи?

- Известно е, че царят не пропуска да бъде в църква на християнски празници и всякога участва активно в богослужението. Миналата неделя на службата в манастира “Св.св. Кирик и Юлита” край Асеновград той изпита леко неразположение. Царят стоя прав три часа, без да мръдне. От опит мога да ви кажа, че това е свръх човешките възможности. Отношението на царя към църквата е знак за изключително уважение към институцията. Той разбира какво е значението и мястото на църквата в обществото. По време на неговото управление като премиер беше приет законът за вероизповеданията, преодоля се разкола, върнаха се стотици храмове и манастири. Макар и в изгнание и без никаква надежда да се върне в България в каквато и да е функция, Симеон е миропомазан, венчал се е по православен обичай, престолонаследникът е кръстен в православната вяра, никога не е подкрепял опитите с църквата да се злоупотребява политически. Всичко това е израз на едно дълбоко осмислено отношение към историята, принадлежност към традициите и ценностите и израз на отговорност към българския народ. Такова е поведението на държавника. Впрочем, както царят, така и църквата са обект на непрестанни оскърбления и нападки, като най-малката обида е, че и ние, и той сме реликва от миналото. Ако оценим заслугите на царя за присъединяването на България към Европейския съюз, може да се окаже, че именно тази „реликва” ни вкара в бъдещето. Нека не изключваме възможността и реликвата „православна църква” да има своята роля за по-доброто бъдеще на България.