17 януари 2015 г. - Молба до г-н Петьо Блъсков
До
г-н Петьо Блъсков
Главен редактор на в-к „Труд”
МОЛБА
за публикуване на следния текст на право на отговор
Уважаеми господин Главен редактор,
В броя на вестник „Труд” от 16.01.2015 г., стр. 16, е публикувана статия на г-н Здравец Хайтов, озаглавена „Св. Кирик” – храм на творческия дух или манастир за упокоение на душата?” В началото на статията авторът съобщава за предполагаема среща между Съюза на архитектите в България и Пловдивския митрополит Варлаам през 1982 година. От стила на публикацията читателят може да остане с впечатление, че едва ли не доброволно и на драго сърце о Боже почившият Пловдивски митрополит Варлаам се е съгласил да подпише договор, с който „да отдаде безвъзмездно на САБ, за 99 години, правото да построи за своя сметка творческа база ...”.
Оставяме без коментар цитираното твърдение, макар, че то е фактически невярно. Това, което не бихме могли да оставим без коментар, обаче, е внушението, че е възможно пловдивски митрополит доброволно да се е съгласил един манастир да не бъде повече манастир или една църква, да не е църква. Тоест, по своя воля да е предал обител, строена и осветена като дом Божий, на светски организации, за да бъде тя превърната в светско място. Да изпълнява един манастир и допълнителни социални функции, като например убежище за бежанци, на сиропиталище или дори на дом за душевноболни – това да. Но да загуби църковния си характер и да стане място за отдих и развлечения – не. Заради паметта на дядо Варлаам и всички достойни архиереи, които всякога са бранили църквата, не приемаме да се разпространяват такива внушения. Много добре е известно и документирано, че акцията по „безвъзмездно отдаване”, а по същество изземане на манастира, е била съгласувана и проведена със съдействието на Окръжния комитет на БКП в Пловдив и на централните власти в София. Известни са методите, с които тоталитарната държава получаваше „съгласие” от своите жертви и какво следваше в случай на несъгласие. Струва ни се, че всеки почтен гражданин би следвало да се срамува, ако негови предшественици са използвали инструментите на тоталитарния режим, за да отнемат чужди права. От когото и да било, в това число и от Българската православна църква. Възразяваме, заради паметта на дядо Варлаам, който до края на живота си носеше горчивината от това извършено над него и над църквата насилие.
Вярваме, че съвременната Българска държава се дистанцира от подобни методи и, че след като две съдебни инстанции казаха, че манастирът е манастир, други нейни институции няма да се поддадат на натиска да упражнят повторно насилие над Българската православна църква. И в частност върху Манастира „Св.св. Кирик и Юлита”, който е на път да стане символ на ново мъченичество. Също като детето Кирик и майка му Юлита, на които той е посветен и обречен.
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
А Р Х И П А С Т И Р С К О О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
