"Заслужено беше изгонен прадедът Адам от Едема, пред Твойта едничка повеля не свел благосклонно глава. А аз пък пострадах, защото в своята гордост голяма отхвърлям със дързост безспир животворните Твои слова.“ /из Великия покаен канон/

Всяка година в първите дни на светата Четиридесетница ходещите по пътя на спасението християни се събират в храмовете, откъдето издигат своите молитвени въздишки към своя Спасител и Господ Иисус Христос. По време на полагащото се в тези покайни дни вечерно богослужение на Великото повечерие се четат боговдъхновените текстове на Великия покаен канон, съставен от светителя на Крит свети Андрей.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на Пазарджик отслужва всяка от частите на канона в храмовете на град Пазарджик. По традиция началото беше поставено в катедралата "Успение Богородично". С наместника свещеноиконом Боян Кочев съслужиха секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Пеев, свещ. Иван Зяпков, председател на храм „Св. Благовещение“ с. Црънча, енорийските свещеници в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ангелчов от храм „Св. арх. Михаил“ в града.

Много от боголюбивите християни взеха участие в светата служба. Разделени на две, те поред четяха полагащите се псалми и молитви. Двата клира се редуваха и при пеенето на победната песен "С нас е Бог! Вразумете се народи и се покорете, защото с нас е Бог!", както и останалите трогателни великопостни песнопения.

В определения момент от богослужението свещенослужителите се подредиха пред образа на Вседържителя и поред отправиха молитвени вопли, просейки от Всеблагия Бог милост и прошка на греховете с думите от затрогващото сърцето молитвено последование на свети Андрей. Верният Божи народ, събрал се в храма, отпяваше единомислено припева "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!".

В края на повечерието от името на целия Божи народ отец Боян отправи към Бога молитвата на свети Ефрем Сирин, след което прочете полагащото се в този ден евангелско четиво и коленопреклонната молитва.

След службата наместникът се обърна към вярващите със слово за покаянието. Той припомни, че с греховете си ние заличаваме Божия образ в нас, но имаме целебната сила на покаянието, с което отново можем да Го изобразим в сърцата и душите си, така че Бога да виждат хората в нашите дела.

Накрая отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над всички и прикани и в следващите дни да се събираме в храмовете на града за обща и единодушна молитва.

Една от най-трогателните служби през годината се отслужва вечерта в Неделя на прошката - Сирни заговезни. Тогава, на прага на Великия пост, верният Божи народ се събира в храмовете на вечерно богослужение, по време на което се извършва и чинът на взаимно опрощаване.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“ вечернята беше отслужена съборно. В нея съслужиха свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, секретарите на Наместничеството прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Пеев, служащите в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, свещ. Лазар Минеков, председател на храм „Св. арх. Михаил” с. Главиница, свещ. Ангел Тонов, председател на храм „Рождество Богородично” с. Калугерово, свещ. Стоян Ковачев, председател на храм „Св. Георги” с. Голямо Белово, свещ. Николай Ангелчов от храм „Св. арх. Михаил” и свещ. Хрисант Хитов от храм „Св. св. Константин и Елена“ в град Пазарджик.

Малко преди края на богослужението, съгласно църковния типик, свещенослужителите свалиха цветните си одежди и ги замениха с черни, израз на настъпващите дни на покаяние. Отец Боян прочете полагащата се през време на светата Четиридесетница затрогваща сърцето и душата молитва на свети Ефрем Сирин:

„Господи и Владико на моя живот,

не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.

Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и

любов дарувай на мене, Твоя раб.

Ей, Господи Царю!

Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не

осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков.

Амин!”

Цялото църковно изпълнение направи три земни поклона, прекланяйки своите глави пред Бога, призовавайки Го на помощ в предстоящите дни на подвиг и духовна бран.

След службата отец Боян се обърна със слово към вярващите и припомни, как Бог сътвори чисти всички небесни сили, но част от тях се възгордя и за тоя си единствен грях бе изгонена от Рая. Сега човеците, по думите на свети Паисий Светогорец, макар и да грешат ежедневно и многократно, имат възможността да заемат тяхното място в небесното войнство. Но това се дължи не на пристрастие от страна на Бога и не защото не обича Своето паднало създание, а защото за разлика от бесовете човеците се каят за своите прегрешения. Наместникът описа козните на дявола, който завижда и мрази затова човеците и иска да ги лиши от тая велика Божия милост, като се стреми да ги отстрани от покаянието. Затова и за човека едно от най-трудните неща е да се извини и да поиска прошка от ближния, когато съгреши. Отец Боян благодари на събралото се множество, че не се поддава на тези дяволски внушения, а дойде в храма, за да каже „Простено-прости” и така примирен с ближните да навлезе в спасителните дни на светия Велик пост, от който да излезе примирен и с Бога.

Накрая, съгласно установената традиция, всички минаха да си вземат един от друг прошка за всичко, с което са се оскърбили и огорчили.

„Понеже не сме постили, затова сме изгонени от Рая. Нека да постим, за да се върнем там…Впрочем ползата от поста не бива да те ограничава само в едно въздържание от ядене на блажна храна, защото истинският пост е отдалечаване от злини. Избягвай неправдата. Прости на ближния си оскърблението…” (Св. Василий Велики)

Неделята преди началото на Великия пост - Неделя Сиропустна или Сирни заговезни, светата Църква благоразумно е определила да се посвети на изгонването на нашите прародители Адам и Ева от рая, показвайки с това колко е полезно за човешкото естество лекарството на поста и послушанието и напротив, колко страшни са последствията на чревоугодието и непослушанието.

В този ден с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащите в катедралата свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев.

Осъзнавайки своята греховност и немощ, благоверните християни пристъпиха в дома Господен, търсейки от Бога помощ и подкрепа за предстоящото време на пост, молитва и покаяние. Всички изповядаха вярата си в Единия Триипостасен Бог и въздигаха към Него своите молитвени въздишки.

В края на службата отец Боян поздрави всички с празника. В своята проповед той описа окаяното състояние на съвременния човек, живеещ в най-мрачните и лоши времена, тъй като никога като сега в историята си човешкият род не е бил толкова отдалечен от истинската Светлина и Източника на всяко добро – нашият Господ Иисус Христос. Наместникът подчерта, че никое добро не се постига без усърден труд и прикани в предстоящето най-благоприятно време – времето на Великия пост, да се потрудим, да попостим според силите си, да се молим усърдно, пребивавайки ежедневно в храма, за да намерим обратния път към изгубеното небесно Отечество. Накрая отец Боян припомни Христовите думи от днешното евангелско четиво, които свидетелстват, че ако простим на човеците съгрешенията им, и на нас ще прости Небесният ни Отец. Той отбеляза, че нашият пост ще има смисъл само ако простим на ближния, в противен случай трудовете ни ще са напразни и покани да се съберем на вечерното богослужение, за да се опростим взаимно.

Отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на присъстващите и от негово и свое име благопожела на всички леки и спасителни пости.

По инициатива на пазарджишката организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва всяка година на 20-и февруари пред паметника, издигнат в чест на войниците от 27-и пехотен Чепински полк на територията на бившите казарми в град Пазарджик, се отбелязва годишнината от трагичните събития край с. Булаир по време на Балканската война. От зимната виелица и ниските температури през 1913 г. загиват стотици български войници, а хиляди други са с измръзнали крайници.

По традиция пред паметника се отслужва заупокойна служба за душите на падналите воини от полка и за всички български войници, дали живота си за Освобождението и обединението на България.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието беше отслужено от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев и енорийския свещеник в катедралата „Успение Богородично” в град Пазарджик свещ. Любомир Чавдаров.

След като беше отслужен помена и бяха припомнени скръбните събития от 16, 17 и 18 февруари 1913 година, описани и разказани от очевидеца и лекар на полка д-р Илия Матакиев с едноминутно мълчание и падане на колене присъстващите отдадоха своята почит към жертвите на зимната буря. Пред паметника бяха поднесени цветя от името на областния управител, кмета на Община Пазарджик, от началника на Военното окръжие в гр. Пазарджик подп. Петър Петров, председателя на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва подп. Калпаков, членове на Съюза на ветераните от войните, Военния клуб в Пазарджик, РИМ - Пазарджик, множество ветерани от войните и жители на град Пазарджик и други градове и села от областта.

Бог да прости душите на отдалите живота си за вярата, свободата и независимостта на Отечеството ни, чията саможертва е израз на тяхната непоколебима любов към Родината и народа ни.

В събота на Месопустната седмица, ден преди да заговеят с месни продукти, християните се събират в храмовете по цял свят и отправят своите сърдечни молитви към небесния Отец, изпросвайки от Неговата милост прошка и помилване душите на отишлите си от тоя свят Божии чеда – всички православни християни. Тази своя молитва те съчетават с милостиня, подавайки според силите си приноси за упокоение на техните безсмъртни души.

В деня на Задушница – 18 февруари, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна заупокойна света Литургия. Тя беше възглавена от свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик в съслужение със свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров от храмовото духовенство.

По време на светата Литургия беше отправена нарочна заупокойна ектения, с която всички помолиха Бога, Който не е „Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи“, да помилва душите на православните, преминали във вечността и ги настани в място злачно и покойно, дето няма болка и печал.

Веднага след светата богослужба беше отслужена обща панихида за всички починали наши отци, братя и сестри. Приготвените приноси бяха благословени и раздадени с молитвата "Бог да прости".

Накрая отец Боян припомни, че човек е двусъставен и неговото видимо естество – тялото, взето от пръстта, в даден момент изчерпва своите сили и се връща в същата тая пръст, а безсмъртната му невидима душа се връща при Източника на живота – Бога, Който я е дал. Наместникът прикани всеки ден да се сещаме и молим за нашите починали сродници, защото те имат нужда от това и с нетърпение очакват тази молитва, плод на нашата любов.

Отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над всички присъстващи.