На 27 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на митрополита, възглави опелото над новопреставилия се иконом Петър Каръков. Заупокойното последование беше отслужено в храм „Св. св. Константин и Елена” гр. Пазарджик, където покойният духовник полагаше душата си за повереното му Христово стадо и беше председател на Църковното настоятелство.

С архиерея съслужиха иконом Деян Стоенчев – духовен надзорник на Пловдивска епархия, иконом Боян Кочев - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, енорийските свещеници в храма свещ. Стоян Стоянов и свещ. Хрисант Хитов, както и много от свещениците от Околията, дошли да изпратят своя събрат в неговия последен земен път. Молитвено участие в последованието взе и Доростолският митрополит Яков.

Заупокойните песнопения бяха изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

В края на опелото епископ Арсений се обърна към опечаленото събрание със слово на утеха и определи кончината на енорийския свещеник като загуба на епархийската ни Църква, загуба на скъп съработник на Божията нива. Той изрази съболезнования и от името на епархийския архиерей митрополит Николай.

След като всички минаха да се опростят за последно със своя съслужител и пастир, свещеници понесоха ковчега с тялото на техния събрат. Траурното шествие се отправи към двора на храма, където пред олтарната абсида беше приготвено мястото за покой на тленните останки на о. Петър до Страшното второ Христовото пришествие. Тук епископ Арсений отслужи трисагий и още веднъж помоли милостивия Бог да приеме своя верен служител в Небесното си царство и го настани в място светло, злачно и покойно.

Отец Петър е роден на 24 юни 1951 г. в с. Брезница, общ. Гоце Делчев, в многодетното семейство на Борис и Калина. Семейството има 5 деца – 4 братя и 1 сестра, възпитани в християнските добродетели. Основно образование о. Петър завършва в родното си село, а средно – в град Септември, област Пазарджик. През 1971 година създава свое семейно огнище. Има три деца.

След отбиване на военната служба е приет в Софийската духовна академия „Св. Климент Охридски” през 1972 година, която завършва през 1976 г. На 1 юли 1974 година в храм „Св. вмчца Марина” гр. Пловдив е ръкоположен за дякон, а на 7 юли същата година в храм „Св. вмчца Неделя” гр. Ракитово – за свещеник от блаженопочившия Пловдивски митрополит Варлаам. След обучителен стаж в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично”, е въдворен на енорийска служба в храм „Св. Троица” с. Братаница, където служи до 1981 година. Тогава е преместен в храм „Св. Харалампий” гр. Септември, а през 1986 г. – в храм „Св. Троица” с. Динката, където служи до 2003 година. От края на 1993 година е назначен на енорийско служение, а по-късно и като председател на Църковното настоятелство при храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, където служи до кончината си. През 2005 година е отличен с офикията „протойерей” от приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений, а през 2009 година – за „свещеноиконом” от нинездравствущия Пловдивски митрополит Николай.

Отец Петър служи на Господнята нива почти половин век, от които 30 години полагаше душата си за енориашите на храм „Св. св. Константин и Елена” в гр. Пазарджик, където даде последната си чреда няколко дни преди Бог да прибере душата на Своя верен служител в небесното Си царство.

Бог да го прости! Вечна да бъде паметта му!

Архиерейско наместничество гр. Пазарджик с прискърбие Ви известява, че на 25 март след кратко боледуване се престави в Господа свещеноиконом Петър Каръков.

Упокоилият се духовник е роден на 24 юни 1951 г. в с. Брезница, общ. Гоце Делчев. Завършил е висше образование в Софийската духовна академия през 1976 година. Ръкоположен е за дякон и свещеник през 1974 година от блаженопочившия Пловдивски митрополит Варлаам. Преминал своето почти половинвековно служение на Божията нива през различни храмове, от 1993 година е назначен на енорийско служение, а по-късно и като председател на Църковното настоятелство при храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, където служи до кончината си.  

Опелото и погребението на отец Петър ще се състоят в понеделник, 27 март 2023 г.  от 12 часа в храма, където верният Божи служител до последно полагаше душата си за повереното му паство.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

„Укрепен от Божествена сила, великият Архангел слезе от небесните висоти и намери Светата Дева в Нейния вътрешен чертог, не грижеща се за житейски неща, но пребиваваща в молитва и четене. Тя, разтворила книгата на пророк Исаия, четеше неговите думи: „ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”, се разгаряше със серафимска любов…” /Акатист на свето Благовещение, кондак 3/

На 25 март светата Църква изживява радостното събитие, станало преди повече от две хиляди години в малкия градец Назарет, когато свтетият архангел Гавиил беше изпратен от Бога при девицата Мариам, за да я поздрави с оня поздрав, който да пребъде над нея до свършека на вековете: "радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените!” (Лука 1:26-28). Това е чаканата от целия човешки род и предсказана от светия пророк Исаия блага вест за зачеването на Девицата, която ще роди Спасителя на света.

В този ден своя храмов празник отбеляза храмът в пазарджишкото село Црънча, посветен на това превелико събитие, положило началото на човешкото спасение. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия беше отслужена от архиерейския наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Попов, председател на храм „Успение Богородично” в съседното село Паталеница. Молитвено участие в службата взеха председателят на храма свещ. Иван Зяпков и другият секретар на Околията свещ. Димитър Пеев.

Енориашите и гостите на храма с трепет изслушаха евангелското повествование за слизането на Светия Дух над пречистата по тяло и душа Дева, удивило и ангелските войнства. Те с радост поднасяха своите благодарности пред Майката на незалязващото Слънце, обкичвайки празничната икона със своите целувки и цветя. Начело на своите съжители беше и областният управител на Пазарджик г-н Трендафил Величков, който е родом от селото, заедно със своето семейство.

В края на службата о. Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя на храма и жителите на селото. Той честити празника на всички и се обърна към боголюбивите християни със слово за великата Божия милост, устроила нашето спасение и завръщането ни в изгубеното райско Отечество. Той описа и добродетелите на Пресвета Богородица, превърнали я в одушевен храм, по-широк от небесата, вместил в себе си невместимия Бог и призова да подражаваме на нейната вяра и доверие в Бога.

Накрая наместникът отправи своите благопожелания към присъстващите и техните семейства за мир, телесно здраве и душевно спасение. Празникът завърши с многолетствие.

Накрая отец Боян раздаде нафората и благослови верния Божи народ по случай празника на селото.

На 24 март, петък на четвърта седмица от Великия пост, в храм „Св. арх. Михаил” гр. Пазарджик беше прочетена последната, четвърта статия от Акатиста на Пресвета Богородица.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай вечерното богослужение беше възглавено от иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишката духовна околия свещ. Димитър Пеев, председателят на храма прот. Витан Йорданов, енорийският свещеник отец Николай Ангелчов и свещ. Спас Дичев от катедралата на града.

На входа на полагащата се Велика вечерня, цялото църковно изпълнение изпя древната църковна песен „Тиха светлина от светата слава на Безсмъртния, Светия и Блажения Небесен Отец, Иисусе Христе! Като стигнахме до заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца, Сина и Светия Дух - Бога. Сине Божий, Който даваш живот, достоен си през всички времена да бъдеш възпяван с приятни гласове, затова и светът Те слави!”.

След това, при умилителното пеене от певиците на деветата песен от Богородичния канон, отец Боян прекади Божия дом и присъстващите. След това духовниците се събраха пред образа на Божията Майка в центъра на храма, където наместникът прочете четвъртата статия на Акатиста, а всички отпяваха единомислено припевите, викайки към небесната Царица "Радвай се, Невесто неневестна!". В края на четенето отец Боян прочете коленопреклонна молитва към Майката на Живота, изпросвайки нейната всепобедна помощ.

След службата отец Боян благодари на дошлите на обща молитва и преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над тях и техните семейства.

„...Както изминалите дълъг и труден път уморени пътници, намирайки някъде сенчесто дърво, си отдъхват, присядайки под него, и със свежи сили продължават напред, така и сега, във времето на поста, по пътя на скърбите и подвига, по средата му, светите отци са поставили източващото живот дърво на Кръста, което ни дава облекчение и прохлада, и нас – уморените прави силни и способни за по-нататъшен труд...“ (Из Синаксара за Неделя Кръстопоклонна)

В средата на Великия пост светата Църква издига пред духовния взор на своите чеда Честния и Животворящ Кръст Господен, „на който Христос, нашият Бог, доброволно простря ръце и извърши нашето спасение”, непобедимата сила Божия, с чиято всепобедна помощ да не изоставим подвига на поста и покаянието, а да го завършим с достойнство за наше спасение.

В третата Неделя от поста – Кръстопоклонна, с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Василиева Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащият в катедралата свещ. Любомир Чавдаров.

В края на Великото славословие духовниците изнесоха за поклонение знамето на Христовото Възкресение и на нашето изкупление, „страшното Христово оръжие, от което демоните треперят” и в което вярващите сърца намират утешение в скърби и беди. Отец Боян постави Кръста на аналой в центъра на храма и прекади трикратно около него, при което всички с радост изпяха тропара на светия Кръст: „Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даваш на православния български народ победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ”. След духовниците всички присъстващи минаха и се поклониха с истинска вяра в спасителната сила на Христовия Кръст, чрез който „се запазваме невредими от душегубните вълци, рикащи като лъвове и търсещи кого да погълнат”.

В края на службата отец Боян прочете проповед върху Христовите думи от днешното литургийно Евангелско четиво "който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси”.

Накрая наместникът честити празника на всички и им преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.