kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
14
Септември
2023

Съборна литургия за празника Въздвижение на Светия Кръст Господен в катедралата на Пазарджик

"НА ТВОЯ КРЪСТ СЕ ПОКЛАНЯМЕ, ВЛАДИКО, И ТВОЕТО СВЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ СЛАВИМ!"

На 14 септември Православната църква отбелязва един от своите големи 12 Господски празника - Въздвижение на Светия Кръст Господен. В този ден пред взора на верни Божи чеда се издига знамето на победата на живота над смъртта Честният Кръст Господен, който за невярващите е безумство, а за спасяващите се – сила Божия.

По този повод с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай празничната служба в катедрален храм "Успение Богородично" в гр. Пазарджик беше възглавена от ик. Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха служащите в храма свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.

Преди започване на светата Литургия от светия Олтар тържествено беше изнесен честният Кръст. При трикратно обикаляне около аналоя в центъра на храма беше изпят тропара на празника „Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на православния български народ победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ!“, след което отец Боян осени хората с Кръстното знамение. Той отправи полагащите се възгласи към Бога, а певците и народа издигнаха умовете и сърцата си към нашия Изкупител Господ Иисус Христос с изпяването на пет стотици с молитвата „Господи, помилуй!“. След това Кръстът беше поставен върху аналоя, а вярващите с благодарност минаха и преклониха главите и сърцата си пред него.

В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и от негово и свое име им честити празника. Той се обърна към присъстващите със слово за величието на Христовия Кръст, най-силното оръжие на християните в борбата за духовно усъвършенстване, която те водят с поднебесните духове на злобата. Наместникът призова често да осеняваме себе си, децата си, жилището си, храната си с кръстното знамение, та подкрепяни от неговата всепобедна сила, да вървим по пътя на спасението.

Тържеството завърши с многолетствие.

След края на светата Литургия и тази година беше отслужен молебен за началото на новата учебна година. Свещениците и миряните единомислено се помолиха Бог да благослови децата на България и техните учители, да наспори трудовете им и даде напредък в доброто знание за тяхно спасение, за радост на родителите и полза на Отечеството ни.

12
Септември
2023

Свещеническа конференция в гр. Пазарджик

На 12 септември съгласно утвърдения от Пловдивския митрополит Николай график се състоя конференция на свещениците от Пазарджишка духовна околия.

Преди нея в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше отслужена съборна Златоустова света Литургия. В нея съслужиха свещ. Александър Георгиев, служащ в храм „Св. Троица” гр. Велинград и чредният в катедралата свещ. Максим Ничев. Молитвено участие в богослужението взеха архиерейският наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев заедно с голяма част от свещениците на Пазарджишка околия.

След богослужението свещенослужителите се събраха в салона на Архиерейското наместничество, където обсъдиха текущи въпроси от живота на Околията.

08
Септември
2023

Празнична света Литургия за храмовия празник на църква „Рождество Богородично“ с. Симеоновец

„Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплодната ражда Богородицата и Питателницата на нашия живот“ (Кондак на празника).

На 8 септември Църквата отбелязва един от своите най-големи празници – Рождеството на Божията Майка, Пресвета Богородица, изпросена в смирение, търпение и доверие в Бога от благочестивите свои родители Иоаким и Анна. В този ден своя храмов празник отбелязва църквата в септемврийското село Симеоновец, посветена на това дивно събитие.

По този повод с благословението на Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на град Пазарджик иконом Боян Кочев отслужи празничната света Литургия в съслужение с председателя на храма прот. Кирил Петракиев. Молитвено участие в службата взе свещ. Георги Пашев, председател на храм „Успение Богородично“ с. Ветрен дол.

Наместникът беше посрещнат пред храма от кмета на община Септември г-жа Васка Рачева. Тя, заедно със своя съпруг г-н Марин Рачев и кметът на селото г-жа Богданка Атанасова, поднесоха на отец Боян прекрасни букети с цветя.

Боголюбивите енориаши и гости на храма изпълниха Божия дом и с благодарност се покланяха пред образа на небесната закрилница на селото Пресвета Богородица.

Преди началото на Литургията свещениците отслужиха последованието на Петохлебието за духовно и телесно здраве и благоденствие на всички жители и техните семейства.

По време на Причастния канон беше прочетена проповед върху събитията, чествани днес, достигнали до нас чрез свещеното Предание – как благочестивите старци Иоаким и Анна, понесли върху себе си със смирение укора за бездетството с пълна вяра и отдаденост на Божията воля, изпросиха от Всемогъщия Бог чудото, непосилно за човешкото естество – да се сподобят в старините си с велико утешение – свята рожба, осенена от силата на Всевишния, нов и жив Кивот, понесла в утробата си Спасителя на света нашия Господ Иисус Христос.

В края на службата отец Боян честити храмовия празник и празника на селото. Той посочи днешните чудни събития като пример за Божията любов и всемогъщество, прогонващи всяко униние и изпълващи с надежда сърцата на всички. Наместникът отбеляза, че особено в дни на траур като днешния, душите на християните имат вечно разтворените обятия на нашата небесна Майка, винаги готова да приласкае и прегърне търсещите нейната закрила. Той призова да прибягваме с молитва към майчиния й покров и да възлагаме своите грижи и надежди именно на Богоматер, уверявайки всички, че тя никога не ще върне пристъпващите с вяра към нея, а ще ги води към своя възлюбен Син.

Накрая отец Боян преподаде на присъстващите архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.

Тържеството завърши с многолетствие.

06
Септември
2023

Слово на Пловдивския митрополит Николай по случай празника на Съединението

06.09.2023-SlovoЧестит Шести септември! Честито Съединение! Честит празник! Бог да пази България!

Обикновено с възгласа „Бог да пази България” завършваме някои от проповедите си. Този път започвам с него. Бог да пази България!

Започвам така, защото вече все по-често ми се случва да идват при мен и обикновени, но и по-влиятелни хора, хора на позиции в обществото, които ми казват „Владико, дано Бог да пази България, защото не знаем вече на какво друго да се уповаваме!” Това е така. Да, факт е, че съвременната наша реалност е такава, че е в състояние да хвърли мнозина в униние. Кризите следват една след друга. Никой вече не се чувства сигурен за утрешния ден, независимо от своето материално състояние и обществено положение. В обществено-политическия живот се редят разочарование след разочарование. Няма го месията-светски властник, който по чудодеен начин изведнъж да реши всичките ни проблеми. Народът е разединен, скаран, а тези, които претендират за ролята на месия, всъщност се оказва, че стимулират това разделение, за да могат да оглавят някоя от враждуващите фракции. Всичко това води до отслабване на волята, апатия и, ако щете, до загуба на инстинкта за самосъхранение.

Нека в тази връзка ви съобщя нещо. Истинският Месия е дошъл веднъж и до Неговото Второ пришествие друг няма да дойде. Единственият Месия е Иисус Христос. Неговата истина е единствената Истина. Неговата правда е единствената правда. Той е Истината, пътя и живота. В Него можем да вярваме безусловно, на Неговата правда трябва да служим и на Него трябва да се уповаваме, че всекиму ще бъде въздадено според делата му. Иисус Христос не търпи унинието. Той ни призовава да вярваме, да сме безстрашни, да сме отговорни към ближните си и да творим добро. Всеки ден, поне по едно добро. И Той ни е завещал най-великия завет – заветът на любовта. „Обичай ближния си, както обичаш себе си.” Това е. Не разчитайте на други месии, такива няма да има. Можем да разчитаме на Иисус Христос и можем да разчитаме на себе си, да разчитаме, че ще успеем в начинанията си с Божията помощ, а ние винаги ще успеем, когато вървим по Неговите стъпки и спазваме Неговия завет.

Защо казвам това в Деня на Съединението? Днес във всички тържествени речи ще бъде припомнено, и с право ще бъде припомнено, че това дело е изцяло българско, реализирано против волята на могъщи велики сили, че в това дело българският народ е показал, че може да бъде господар на съдбата си и да постига националните си цели сам и без чужда помощ. Ще бъдат споменати и почетени имената на редица революционни дейци, подготвили и осъществили съединението на Северна и Южна България.

Знаете, че по наша инициатива, тук, в двора на нашия катедрален храм поставихме преди две години скромен паметник на един от най-заслужилите българи и съработници за Съединението – Гавраил Кръстевич. Ще ви припомня накратко неговия жизнен път. Роден в Котел, той получава шанса да учи в Константинопол, а после да завърши право в Париж. След завръщането си той започва кариера на един скромен, тих и дори сив служител в администрацията на Османската империя.

С труда, амбицията и таланта си той от съдия, стига до член на Върховния съд, а после и на на висшия съдебен съвет на империята и е автор на османския търговски закон. Най-доверен съветник на султани и на вселенски патриарси. Като такъв Гавраил Кръстевич е най-деен, ключов участник в движението за възстановяване на независима българска църква от първия ден на това движение. Той лично е написал проекта на фермана, с който е прогласена Българската екзархия. Като участник в първия Църковно-народен събор той е и автор на Екзархийския устав, с който се възстановява самостойната църква на православните българи.

Казвах го и подчертавам още веднъж – границите на това, което наричаме Санстефанска България, са описани във фермана за Екзархията от 1870 година и това са границите на Българската екзархия, на диоцеза, в който живея българи – православни християни. Тези граници са потвърдени още веднъж на Цариградската посланическа конференция през 1876 година и после още веднъж в предварителния мирен договор от 1878 година. Границите на Санстефанска България са начертани не от някой друг, а от Гавраил Кръстевич и са утвърдени и скрепени с подписа на държавния глава на Османската империя.

За да го обясня със съвременни термини: той не е чакал някой отвън да каже кое е добро за българите. Той е този, който е казвал на Великите сили кое е добро за българите и не просто им е казвал, а направо го е правил. Попаднал в центъра на властта, той се е раздал за народа си без нито за миг да се замисли дали по този начин не рискува заплатата си в лири или по днешному казано – добрата си заплата в евро. Не се е стараел да се хареса на властимащите; обратно – той е бил харесван и уважаван от тях именно, защото е бил достоен българин и достоен човек.

Не знам дали някой българин е постигал повече. Този човек е използвал всички шансове, които е имал, за да помага на своя български народ, когото безкрайно е обичал. Не е негова вината, че идеалът не се е осъществил, но за сметка на това после, като генерал-губернатор на Източна Румелия той е направил необходимото част от този идеал все пак да се случи. И забележете, че в целия му жизнен път работата за църквата, за Бога, предхожда неговите политически и обществени деятелности. Който обича Бог, обича и своя народ и е готов да пожертва всичко за него. Първо Бог, после всичко останало. Ако делото е право Бог ще го подкрепи. И непрекъснат, денонощен труд, без отстъпление, без умора, без униние. Първо църква, после държава и накрая съединение.

Завършвам с това, с което почнах. Не ни трябват претенденти за месии и лъжепророци. Не търсете месии измежду живите, Месията Иисус Христос с ще дойде при Неговото Второ Пришествие, когато най-не очакваме и ще ни попита какви сме ги вършили. Никой не трябва да изпада в униние, а да работи на мястото, на което Бог го е поставил. Тихо, скромно, на ползу роду, без отстъпление, без умора и без никакво униние пред трудностите. Като Гавраил Кръстевич. Трябват ни хора като него. Хора, които първо вярват в Бога и понеже вярват в Бога обичат народа и милеят за него.

Сигурен съм, че такива хора има във всяка обществена група. И съм сигурен, че благодарение на тях разкъсаната национална тъкан много скоро отново ще бъде съшита и ние ще можем да празнуваме Съединението с чисто сърце, като един народ, който вярва в Бога, осланя се не на чужди, а на собствените си сили и в който народ ние, неговите членове се обичаме, зачитаме се и си помагаме едни на други други, както подобава между сънародници, братя и сестри. Когато възродим у нас и особено у децата ни вярата в Бога и когато си повярваме, че сме добри и можем да бъдем още по-добри, тогава Бог ще благослови делата ни и със сигурност ще запази

България.
гр. Пловдив
6 септември 2023 г.

<<  15 16 17 18 19 [2021 22 23 24  >>