„Избрани Царю на Горния Сион, кротък, спасяващ и праведен Избавителю наш, Тебе, носен във висините на Херувими и възпяван от Серафими, сега виждаме възседнал осле и отиващ на доброволно страдание в Йерусалим. Затова се покланяме на Твоето неизказано снизхождение, умилено Те посрещаме с палмови клонки и с еврейските деца Ти зовем: Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините!” /Акатист на празника, кондак 1/
Една седмица преди славното Си Възкресение Христос влиза в светия град Йерусалим, за да принесе Себе си Жертва за греховете на човеците. Жителите на града, чули вестта за Христовото пристигане, се стекли от всички краища, за да Го посрещнат, постилали пред нозете Му палмови клонки и своите дрехи и с радост възклицавали: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!“. И днес вярващите, по подобие на тогавашния народ, идват в храмовете с върбови клонки в ръка като знамение за Христовата победа над смъртта, за да посрещнат влизащия в светия град Йерусалим свой Господ Иисус Христос.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия в катедралата на града „Успение Богородично“ беше отслужена от иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик и служащия в храма свещ. Димитър Попов.
От ранно утро към храма се стекоха боголюбивите християни. С духовна радост и трепет те съучастваха в молитвите и песнопенията, въздигайки умовете и сърцата си към Спасителя на света, посетил и извършил избавление на Своя народ и дарил на Своите чеда спасение чрез Своята кръстна смърт.
Преди началото на Литургията духовниците отслужиха последованието на Петохлебието за духовно и телесно здраве и благоденствие на живеещите в Пазарджик и Пазарджишка духовна околия.
По време на причастния беше прочетен Синаксар на празника.
Много от вярващите се причастиха със светите Дарове, след като се бяха отблагодарили на Бога със своя подвиг на пост и покаяние.
В края на службата отец Боян припомни, че хората от днешния евангелски разказ, чули за възкресяването на Лазар, дойдоха да приветстват Чудотвореца и с възторжени викове посрещнаха Христа, но Самият Той тъжеше. Защото като Сърцеведец Господ виждаше техните прилепени към земята и очакващи земна слава сърца. Затова и същите тези усти, които днес зоват „Осанна!", само след броени дни ще крещят „Разпни Го!“. Наместникът увери, че и нашите сърца Бог вижда и не на думите гледа, а на сърдечното разположение и затова прикани да се очистим от всеки грях, та в душите си да посрещнем Спасителя и поканим там да се възцари. Накрая отец Боян припомни, че Христос влиза в Йерусалим, за да пострада доброволно заради нас и прикани да Го последваме в Неговия скръбен път, помнейки, че до Възкресението се стига през Голгота.
Наместникът преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията митрополит Николай и от негово и свое име поздрави всички с настъпилия празник. Той честити имения ден на имениците, благопожелавайки душите им да се украсят с цветовете на добродетелите.
Тържеството завърши с многолетствие.