В ✝5 Неделя на Великия пост светата Църква издига пред духовния взор на своите чеда подвига на "сияещата с райска красота" пустинна гургулица, "изтребила всеки грях от своите душа и тяло" - равноангелната преподобна Мария Египетска.

С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Василиева Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащият в катедралата свещ. Спас Дичев.

Голяма част от енориашите се включиха в литургийните молитвословия и песнопения. Мнозина седнаха и на Господнята трапеза, пристъпвайки с трепет, със страх Божи, вяра и любов към светите Тайни, украсявайки така своя подвиг на пост и молитва.

В края на богослужението отец Боян прочете проповед върху литургийното евангелско четиво. Той обърна внимание и на величието на покаянието, показало своето могъщество в живота на преподобната Мария Египетска и подбуждащо и нас да пристъпим към неговата очистителна и примиряваща с Бога сила.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите.

В събота на петата седмица от Великия пост се отдава възхвала на Небесната царица – Пресвета Богородица. В навечерието на този ден се отслужва Акатиста на Божията Майка, а съботното литургийно евангелско четиво спомня срещата на Мариям с нейната сродница Елисавета, чийто плод проигра в утробата й, чувайки гласа на светата Дева, вместила и носеща в себе си невместимия Бог.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия иконом Боян Кочев възглави празничната Златоустова света Литургия в храм „Св. Троица” с. Братаница. В съслужение с наместника беше председателят на храма свещ. Димитър Пеев.

Преди началото на светата Литургия свещенослужителите отслужиха последованието на Петохлебието, възнасяйки към Бога просба да умножи Своите блага над всички, да закриля и пази жителите на селото от всяко зло.

Енориашите и гостите на храма с цялата си душа участваха в светата служба. Всички издигаха умовете и сърцата си към Божията Майка, просейки от нея небесна помощ и закрила.

По време на причастния беше прочетена проповед за чудотворния образ на света Богородица „Златна ябълка”, която се почита в този ден.

След светата служба архиерейският наместник поздрави всички с празника. Той описа образа на най-чистата от човешкия род, който да ни бъде за пример и подражание, та и ние да пазим душите си чисти и неопетнени от греха и с делата си да прославяме нашия небесен Отец.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай и благодари на председателя на храма отец Димитър за всегдашната му братска любов, с която ги посреща.

Отец Димитър поднесе на наместника прекрасна кошница с ябълки и букет с цветя, като му благодари за подкрепата и участието в светата богослужба. От името на църковното настоятелство бяха поднесени цветя на двамата духовници с благодарност за молитвеното им застъпничество за енориашите на храма и жителите на селото.

Празникът завърши с многолетствие.

„Красноречивите витии ги виждаме като безгласни риби, щом е реч за тебе, Богородице, защото те не са в състояние да обяснят как и Дева пребъдваш, а и да родиш си могла. А ние, като се удивляваме на тайната, с вяра викаме: Радвай се, Невесто неневестна!” (из Акатист на Пресвета Богородица, икос 9)

В Петата седмица от Великия пост христолюбците се събират в храмовете и застават пред образа на Божията Майка, за да възпеят с думите на нейния Акатист оная, която е „кораб за ония, които искат да се спасят” и „пристанище на плаващите в живота”. На вечерното богослужение се отслужва целият Акатист на Пресвета Богородица.

В тази празнична вечер с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик последованието на Малкото повечерие беше отслужено съборно. В съслужението взеха участие архиерейският наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев, секретарят на Архиерейското наместничество свещ. Димитър Пеев, председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков и служащите в катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.

След прочитане на полагащите се молитвословия на Повечерието, вярващите се вкупчиха под нежната майчина прегръдка пред чудотворния образ на светата Дева и с цялото си сърце участваха в светата служба. Свещениците поред прочетоха полагащите се части от Акатиста, а присъстващите в единомислие възпяваха Непорочната Дева с архангелския поздрав "Радвай се, Невесто неневестна!". В края на последованието, с преклонени глави и сърца, вярващите благодариха на Божията Майка за любовта й към човеците, изливаща се преизобилно от нейните чудотворни образи по целия свят.

След това отец Боян благослови принесените хлябове за благословение на присъстващите.

В края на службата наместникът се обърна към събралото се множество със слово за чистотата и непорочността на Закрилницата на света, застанала на върха на стълбицата на светостта и привличаща със своята любов изкачващите се по нея. Той благодари на Бога, че ни е оставил и едно от най-силните духовни оръжия – Акатиста на Пресвета Богородица, с който да прогонваме бесовските нападения и от който да черпим вдъхновение, пример и сили да следваме Божията Майка по пътя към небесното царство.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над присъстващите и техните домове.

„Спасителю, аз Ти поднасям сълзите на моите очи,със чистите свои въздишки, дълбоко бликнали в сърцето. И то, съкрушено от болка, вопие към Тебе в небето: О, Господи, грешен съм много, но моя грях Ти заличи!“ (из Великия покаен канон на свети Андрей Критски).

След като в първите четири дни от Великия пост в храмовете се изчита на части Великият покаен канон, съставен от светителя на Крит свети Андрей, вечерта в сряда на 5-ата седмица се отслужва Малко повечерие, през време на което той се прочита изцяло.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието в катедрален храм „Успение Богородично“ беше отслужено съборно. В молитвеното последование съслужиха архиерейският наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев, секретарите на Архиерейското наместничество прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Пеев, председателят на храм „Св. Преображение” гр. Пазарджик прот. Атанас Кузев, председателят на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля свещ. Кръстьо Ненов, председателят на храм „Св. Троица” с. Динката свещ. Димитър Милков, свещ. Николай Ангелчов от храм „Св. арх. Михаил“ в града и служащите в катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.

Мнозина вярващи дойдоха на вечерното богослужение в Божия дом да получат полза от боговдъхновените слова на молитвеното последование. Те с внимание изслушаха назидателните слова, привеждащи примери на чудодейно покаяние, на дълбокомислени разсъждения и небесни откровения, описващи падението на грешната душа и начините на нейното изправяне и извеждане от дълбините на ада до висините на небесното царство. Свещенослужителите поред четяха стиховете на канона, а всички отпяваха припевите, викайки към Твореца: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“.

В края на повечерието отец Боян благодари на свещениците и богомолците, дошли да съучастват в общата молитва. Той произнесе слово за очистителната сила на покаянието, което избелва душата от чернилката на греха и разпалва там божествения пламък, който сме затулили и заглушили с многото си грижи и страсти. Наместникът преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички и прикани и в петъчната вечер да се съберем отново в храма, където да принесем похвални песни на най-голямата ни Застъпница и Помощница – Пресвета Богородица.

На 28 март родната ни Църква чества първия български мъченик за вярата свети мчк Енравота-Боян княз Български. В този ден с чудесни знамения и небесна помощ свети цар Борис потушава бунта на въстаналите против християнството боили.

По повод празника с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна Преждеосвещена света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев, секретарят на Наместничеството свещ. Димитър Пеев и служащите в катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. Молитвено участие в службата взе другият секретар прот. Стефан Йорданов.

В края отец Боян се обърна към присъстващите със слово за светия първомъченик от българския род. Той припомни как свети Боян изведе от тъмницата пленения Кинамон, който му се отблагодари, извеждайки княза на българите от тъмнината на езичеството. Отец Боян увери, че и мъченикът ще изведе от тъмнината на греха почитащите го достойно със сърцата и делата си.

След службата от името на свещенослужителите в околията отец Стефан, а от свое име и вярващите поднесоха на наместника по повод неговия имен ден прекрасни букети с цветя и дарове с благопожелания за дълголетно и спасително служение на Божия виноград.

Св. мчк Енравота-Боян, княз Български

Християнството по нашите земи се разпространило още в апостолско време. Основали се първите църкви. Много новопокръстени християни дори приели мъченичество за Христа, защото тогава имало гонение. Те били предимно от римски и тракийски произход. През Дунава минали много славянски племена. Те веднага приемали Христа, защото имали меки и добри сърца.

Но когато дошли прабългарите и основали Българската държава в 681 г., нещата се променили. Те почитали езическия бог Тангра и искали да наложат вярата си на местното население. Трудно успявали и започнало гонение.

А християнството, както светлината в мрака, бързо се разпространявало. Дори проникнало и в царските дворци. Цар Крум водел непрекъснато войни с гърците. След победите той довеждал много пленници, а те изповядвали християнската вяра.

Сред тези пленници бил и византийският учен Кинамон. Цар Крум го приел в двореца. Той бил християнин и оказал силно влияние върху синовете на царя. Синът на Крум, Омуртаг, се опитал веднъж да го принуди да принесе жертва на Тангра. Той твърдо отказал, за което бил затворен в тъмница за много години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, Маламир, през 831 г., извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си Енравота като роб.

Скоро младият княз под влияние на Кинамон приел християнско кръщение и бил наречен Боян. Като узнал това, Маламир го повикал и му наредил да се откаже от Христос. Боян смело му заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христос – истинския Бог.

- Ще бъдеш осъден на смърт – заявил брат му.

- Нищо не може да ме отлъчи от любовта ми към Христа.

Осъден на смърт, той произнесъл знаменателните думи:

- Тази вяра, заради която сега умирам, ще се преумножи на българската земя. Напразно се надявате да я потъпчете с моята смърт. Кръстният знак ще бъде издигнат навсякъде, отново ще бъдат въздигнати храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разрушени така, сякаш че не са съществували. Но и ти самият не след много време зле ще изгубиш душата си, без да си получил някаква полза от своята жестокост.

След това княз Боян бил обезглавен. Пророчеството му се сбъднало. Княз Борис през 865 г. покръстил българския народ. Княз Боян е първият български мъченик за Христовата вяра.