„На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!“

С този кондак започва възхвалата на Божията Майка, отслужвана всеки петък вечер през дните на светата Четиридесетница. На 2 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Света Троица“ гр. Белово беше отслужено Малко повечерие с втора статия от Акатиста на света Богородица. Богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Николай Генев. Молитвено участие в службата взе и свещ. Стоян Ковачев, председател на храм „Св. Георги“ с. Голямо Белово.

При пеенето на Богородичния канон преди акатиста всички издигаха умовете си към Владичицата на света и викаха от дълбочината на сърцето си „Пресветая Богородице, спаси нас!“. С едно сърце и едни уста верният Божи народ изповяда Символа на нашата вяра и каза думите на Господнята молитва „Отче наш...“, а по време на четенето на акатиста пак и пак в единомислие възхваляваха Божията Майка с думите „Радвай се, Невесто неневестна!“.

След това епископ Яков благослови хлябове, плодове и зеленчуци за благословението на енорияшите при храма, които накрая бяха раздадени на присъстващите.

В края на службата духовниците се поклониха пред иконите и владиката се обърна към народа с думите: „Ето, че по великата Божия милост отново дойдохме тук, да съмолитстваме пред образа на Пресветата наша Майка Богородица. Намираме се в спасителното време на Великия пост – време, което е благоприятно, време и за нас да отвори своите врати Божият Рай. Защото Господ се разпна, за да изкупи човека от властта на смъртта и да отвори рая, заключен за нас при грехопадението на нашите праотци Адам и Ева. От нас се изисква само да бъдем верни чеда на своя Отец, да следваме Неговите заповеди и да се борим с противниците си – поднебесните духове на злобата. А единственият начин за борба с тях, както ни свидетества и Светото Евангелие, това е постът и молитвата. Затова и Светата Църква нарича дните на Великия пост „благодатни“, защото това е възможност за нашата душа да се обърне и потърси Бога, да издири греховете си и застане с покаяние пред Божието лице и изпроси прошка. Не че Бог не знае нашите прегрешения, а да покажем, че ние знаем какво зло сме сторили и че съжаляваме за това. Живеем в трудни дни, когато доброто ни се представя за зло, а злото виждаме като нещо нормално, като ежедневие, като добро. Лукавият така е замъглил погледа ни, че дори не виждаме, не осъзнаваме, че извършеното от нас е грях. Ако го осъзнавахме, душата ни, която по природа е християнка, никога не би пристъпила към злото, към греха. Стигнахме до там, нашите майки да убиват децата си, без дори да осъзнават какъв тежък грях вършат, без да разбират, че убиват собственото си чедо. И още на следващия ден се изправят радостни, бодри, че едва ли не нищо не е станало, че всичко е наред, всичко е нормално. И когато същите тези майки гледат телевизия и видят, че някой е убил някого по какъвто и да е повод, сочат с пръст и осъждат извършителя, като казват: „Заслужава и той да бъде убит“, а в същото време са станали убийци на собствените си деца. Много често, когато седнем да се видим, да си поговорим с ближния, нашите разговори става клюкарница, стават място за многословие, злословие, осъждане и оплюване на другите. Много често нашата уста, вместо да издигне вопъл към Бога и да каже: „Господи, съгреших!“, тя хули другите, сочейки техните прегрешения. Всичко това, братя и сестри, са признаци на последните времена. Но нека не забравяме, че точно заради това Адам и Ева бяха изгонени от рая – защото след като съгрешиха, не се разкаяха и не застанаха пред лицето на Бога, просейки от Него прошка и милост, а започнаха да се оправдават един с друг, гледайки и сочейки вината на другия. Нека ние, братя и сестри, в тези благодатни дни да застанем и кажем: „Уста моя – враг мой! - моите уста са мой враг! Моите помисли са мои врагове, плътските ми желания са мои врагове, многословието и празнословието са мои врагове!“. Нека всеки види и издири собствените си грехове, не да гледаме брата си и да се оправдаваме, а с вяра да застанем и кажем „Господи, аз като човек съгреших, Ти, като милостив Бог, ми прости!“. И когато сторим това от дълбината на сърцето си, когато изгоним от там омразата, злобата, завистта, алчността и го изпълним с любов, тогава ще видим колко лек наистина е човешкият живот. Преди няколко дни чухме Евангелието, което ни свидетелства, че няма баща, който да даде на детето си камък, ако то му поиска хляб. Така и Господ не се радва, когато трябва да ни изпрати трудности за наше вразумление. Но повече от всичко Той иска всеки един от нас да познае истината и се спаси. Нека не изпускаме и този път възможността да се разкаем и върнем в лоното на своя Баща. Тогава Господ ще ни приеме и ще ни даде не камък, а истинския небесен хляб, хляба на живота - Своето Тяло и Своята Кръв. Тогава ще усетим и Великденската радост – радостта, че смъртта е победена, радостта, че раят е отворен за нас“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над председателя на този свят храм и над цялото Христово войнство, което редовно посещава светите служби, което води съзнателен църковен живот – живот с пост, молитва, покаяние и пристъпване към светите Тайни със страх и трепет.

От името на църковното настоятелство отец Николай поднесе на епископа живо цвете, символ на живата вяра в сърцето му, като му благодари за всегдашната подкрепа. Певиците от църковния хор от своя страна поднесоха на владиката специално подготвена за празника пита – символ на Небесния хляб.

След края на светата Литургия в Неделя Православна – първата неделя на Великия пост, Негово Високопреосвещенство митрополит Николай отслужи чинопоследованието Тържество на Православието, свързано с победата на Вселенската Църква над иконоборческата ерес (VІІІ век), по време на което се обърна към присъстващите с архипастирско слово. Владиката се спря на вековните борби за утвърждаване на Светата Православна вяра  и направи паралел между миналото и настоящето.

„Спомняйки си онези времена ние, съвременните християни, трябва да се замислим каква е тази вяра, за която така са се борили Отците. Действително, ако хвърлим поглед на цялата история след Христос, можем да засвидетелстваме, че никакво друго човешко убеждение, никакъв друг мироглед не е изпитал върху себе си толкова опити да бъде изопачен или разрушен.  Тези опити са предприемани на различни нива – на нивото на мисълта, на философията, на практиката и накрая – на нивото  на държавната политика. Ние знаем, че отстояването на истината никога не е било просто и лесно. То е изисквало мъжество, твърдост на духа, сила на вярата, сила на убеждението.

  Многото опити да се отслаби вярата, да я извадят от живота на хората, започвали с въздействие върху съзнанието, върху ума. Ересите били и интелектуални предизвикателства за православието. Позовавайки се на пастирска целесъобразност, на някаква логика, на „здравия” уж смисъл, позовавайки се даже на необходимостта за поддържане на благочестието, еретиците се опитали да внедрят в съзнанието на Църквата лъжливи истини, разрушаващи същинската Истина. Такъв род интелектуални опити по-често от всичко завършвали със страшна борба, когато с всички сили Църквата трябвало да защитава православната вяра и с Божията милост тя я защитавала.

  Нищо не се е променило от тези стародавни години. И днес върху нашето съзнание се стоварва огромен информационен поток, който се опитва да разруши православната вяра. Няма нищо ново, все същото, което е било в продължение на 2000 години. Но както в миналото, така и сега, има опити да се отслаби или измени вярата, да се подхвърли на съмнение, да се осмее, да се покаже нейната нежизнеспособност, ненужност за съвременния човек. Всички тези опити никога не се увенчават с успех, защото Сам Бог е дал на хората дара на вярата и Той помага на всеки вярващ да пази този дар. Както забележително е казал св. Йоан Златоуст: „Свойство на вярата е това, че тя се утвърждава, когато въстават против нея.” Така е било в миналото, така става и днес.

  А защо ни е нужно да пазим вярата?  За какво тя е нужна на съвременния човек, когато у него има такава сила – силата на разума, силата на технологиите, силата на парите, силата на организациите? Може би, опирайки се на всички тези сили, да се успее да се даде на човека някакво щастие. Но щастие да се построи без Бога е невъзможно. Невъзможно е да се построи без Бога Царството Небесно на земята. Целият път на човешкия род свидетелства, че тази цел е непостижима с човешки средства. Царството Божие се съжизда с Божията сила в отговор на нашата вяра. А Царството Божие – това е и тържество на живота, на правдата, на мира, на любовта и радостта. Царството Божие е това, което човек съзнателно или несъзнателно възприема като цел на своето битие, като висше щастие. И вярата дава възможност на хората да достигнат тази цел, да достигнат Божието Царство още тук, на земята, създавайки това Царство според словото Божие в своето сърце.

  Навярно главната причина, поради която Православната вяра е несъкрушима, се заключава в това, че чрез тази вяра хората придобиват такъв опит на живот с Бога, който превишава всички радости на земния свят.  Изразявайки своето упование в Господа, че Той, давайки ни великото съкровище на Православната вяра,  ще ни помогне да я съхраним, да я оградим от всякакви изкушения и напасти,  ще помогне и да устоим  на съблазните на тоя век, ще ни помогне да устроим върху тази наша вяра нашият живот заради Царството Божие. Амин. ”

Светата православна Църква от древност е установила в петъците на Великия пост да бъде четен на части Акатиста на света Богородица. На 23 февруари с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит, отслужи Малко повечерие с първата статия от този боговдъхновен текст. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев и председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков.

В определеното време на богослужението всички се събраха пред чудотворния образ на Божията Майка, където владиката прочете първа статия от Богородичния акатист. Духовниците и енориашите на катедралата в единомислие издигнаха ума си към Пресветата и Преблагословена Владичица Богородица, изпросвайки нейното застъпничество пред Бога. Всички заедно пееха ведно с ангелските чинове „Радвай се, Невесто неневестна!“ и преклониха коленете и сърцата си пред нейното величие. След това по традиция енориаши от храма поднесоха за благословение на тях и техните семейства питки и хлябове, които накрая раздадоха на присъстващите.

След службата епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над верния Божи народ и каза: „През тази седмица подготвяме душата си да се разкае, да потърси и умие греховете си. Всеки ден се обръщахме към нея с думите „Душо моя, защо спиш?“. Чухме в днешното евангелско четиво, че Господ е лозата, а ние сме пръчките. Който яде и пие Тялото на нашия Спасител, той има в себе си живеца, защото когато пръчката е на лозата, тя живее и дава плод. Ако пък не дава, бива отрязана и хвърлена в огън. Не за това се готвихме цяла седмица, братя и сестри. Напротив, готвихме се с нашата вяра, надежда и любов да пристъпим, да вземем онзи живителен сок от Лозата, който ни дава живот вечен. Най-големият ни враг е нашата уста. Когато видим брата си да съгрешава, ние бързаме с устата си да го осъдим и така втвърдяваме сърцето си, приспиваме съвестта си. А устата ни е дадена не да осъждаме с нея, а да се каем за своите грехове. Не да злословим, а да принасяме хваления и молитви на Бога. Затова нека я затворим и в тишината на днешната вечер, когато изпросихме небесното застъпничество на Божията Майка, всеки да остане насаме със себе си, да погледне още веднъж в най-скришните места на сърцето си и издири там всяка нечистота. Защото Тя ще ни закриля и помага в това най-важно наше дело. Така, пристъпвайки към изповедта и получавайки от свещеника по Божие вдъхновение разрешение, да пристъпим към тайнството на светото Причастие и получим този живец, който ще дойде от небесната Лоза. Тогава ще се изпълним с небесната радост и ще предвкусим онова, което ни чака в Рая. Нека е благословена, тиха и спасителна настъпващата нощ; да бъде изпълнена с покаяние, с любов, нека устата ни бъде не враг, а средство за възпяване на Бога, на Неговата Майка, Божиите угодници и нека в сърцата ни винаги има място да оправдаем ближния“.

На 22 февруари в храм „Св. Вмчк Георги Победоносец“ гр. Пазарджик с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит, отслужи Велико повечерие с последната, четвърта част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. С архиерея съслужиха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Петко Еленкин и енорийският свещеник в него прот. Манчо Манчев, председателят на храм „Св. Петка“ гр. Пазарджик прот. Димитър Баташки и енорийските свещеници в него прот. Димитър Христев и свещ. Сидер Димов, служащият в катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик свещ. Спас Дичев и енорийският свещеник в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик свещ. Петър Шопов.

За поредна вечер верният Божи народ се събра в дома Господен да отправи своите сърдечни молитви към своя Създател и Спасител, усърдно викайки към Него: „Господи, помилуй!“. Всички единомислено преклониха главите и коленете си пред Всеподателя Бога, изпросвайки прошка за своите съгрешения.

След поклонението пред иконите в края на повечерието епископ Яков благодари на дошлите за молитвената подкрепа и каза: "Чухме в евангелското четиво, че няма баща, на когото синът му да поиска хляб, а той да му даде камък. Когато искаме и ние от Бога, Той много повече от един людящ баща ще даде благопотребното на нас, които имаме нужда. От нас се иска само да отидем, да застанем пред вратата на Бога, да почукаме и да се разкаем от сърце за стореното, с което сме се показали като непослушни чеда. Четири дни поред ние се събирахме в храма, за да събудим душата си от греховния сън, та чисти да пристъпим към тайнствотона светото Причастие.От утре започва и четенето на акатиста към пресвета Богородица, с който ще прибегнем и към нейното застъпничество и помощ, тя, като милостива Майка, да даде на всеки един от нас истинско покаяние, истинско очистване и облагородяване на сърцето, изпълвайки го с желание да служим на Бога и с любов към ближния. С такава именно любов трябва да се стремим да изпълваме сърцата си, в никакъв случай да не допускаме там да се загнездва омраза към когото и да било. Защото и самите ние често грешим против брата си, наскърбяваме го, обиждаме и разочароваме. Нека след като осъзнаем грешката си, да бързаме да си поискаме прошка и също така да бързаме да простим. Тогава никога няма да настъпи разделение в семейството, тогава ще живеем в мир с всички. Нека винаги бъдем едно в Христа Бога, изпълнени с вяра, търпение и любов, качили се на новия Ноев ковчег – Светата Православна Църква, да можем и ние да преплуваме бурното житейско море и стигнем до тихото пристанище на Христовия рай. Затова, братя и сестри, неки всеки се взре в себе си и издири и най-малката нечистота там, та заставайки пред лицето на Бога и изповядвайки своите грехове, си отиде от храма с очистена душа. Нека и пристъпването ни към светото Причастие бъде на всички нас не за осъждане, а за телесно и душевно спасение“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над свещенослужителите и енориашите на храма.

На 21 февруари в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик беше отслужено Велико повечерие с трета част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението беше възглавено от Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит. С него съслужиха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма свещеноиконом Петър Каръков и енорийският свещеник в него свещ. Петър Шопов, енорийският свещеник в храм „Св. Петка“ гр. Пазарджик свещ. Сидер Димов и служащият в катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик свещ. Спас Дичев.

Храмът се изпълни с боголюбив народ, който се събра под покрива на Божия дом да участва в светата богослужба. Всички заедно изповядаха Символа на нашата вяра, пееха припевите на канона: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“ и се покланяха доземи с думите на повтаряната многократно на всяко великопостно богослужение молитва на свети Ефрем Сирин.

В края на повечерието епископ Яков се обърна към присъстващите със слово за покаянието и завърши: "По застъпничеството на светите велики царе и равноапостоли Константин и Елена и днес се събрахме, за да отслужим третата част от Великия покаен канон на свети Андрей. С всеки изминал ден душата ни все повече и повече се пробужда от налегналия я греховен сън. Ден след ден нашето загрубяло сърце се изпълва с нови и благодатни сили. Нека то винаги бъде изпълнено с любов, да не задържаме никакво зло в него. Нека бързаме да прощаваме на брата си, ако нещо съгреши против нас, а когато осъзнаем, че ние сме били в грешка, да не се бавим да поискаме прошка. Чухме Господните думи, които казват: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори!“. Нашето искане и хлопане, това е нашата молитва. Да издигаме често ума и душата си нагоре към Бога и Той ще ни отвори дверите на Своето Царство. Да застанем в покаяние пред Христовия лик и се разкаяме за греховете си, които ни отдалечават от Бога. И когато свещеникът, по Божие вдъхновение, ни прочете разрешителната молитва, това е знакът, с който Господ ни казва от Небесата: Ела и седни на Моята трапеза!“. Колко сме неразумни ние, човеците, когато трупаме грях след грях, когато приспиваме съвестта си, та дори не чувстваме, че вършим зло, а към великата Божия милост в тайнството на изповедта не прибягваме! Да скъпим времето, дадено ни не от някой друг, а от Бога! Да пребъдваме в молитва, в размисъл за нашата греховност, за да можем да видим не греха на брата си, а собствения си, да го издирим дори до дълбочината на сърцето си и да отидем в дома Божий, където да го изповядаме! Така ще можем и ние да вкусим и видим колко благ е нашият Господ“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над свещенослужителите и енориашите на храма.