„На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!“
С този кондак започва възхвалата на Божията Майка, отслужвана всеки петък вечер през дните на светата Четиридесетница. На 2 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Света Троица“ гр. Белово беше отслужено Малко повечерие с втора статия от Акатиста на света Богородица. Богослужението беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха секретарят на Околията прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Николай Генев. Молитвено участие в службата взе и свещ. Стоян Ковачев, председател на храм „Св. Георги“ с. Голямо Белово.
При пеенето на Богородичния канон преди акатиста всички издигаха умовете си към Владичицата на света и викаха от дълбочината на сърцето си „Пресветая Богородице, спаси нас!“. С едно сърце и едни уста верният Божи народ изповяда Символа на нашата вяра и каза думите на Господнята молитва „Отче наш...“, а по време на четенето на акатиста пак и пак в единомислие възхваляваха Божията Майка с думите „Радвай се, Невесто неневестна!“.
След това епископ Яков благослови хлябове, плодове и зеленчуци за благословението на енорияшите при храма, които накрая бяха раздадени на присъстващите.
В края на службата духовниците се поклониха пред иконите и владиката се обърна към народа с думите: „Ето, че по великата Божия милост отново дойдохме тук, да съмолитстваме пред образа на Пресветата наша Майка Богородица. Намираме се в спасителното време на Великия пост – време, което е благоприятно, време и за нас да отвори своите врати Божият Рай. Защото Господ се разпна, за да изкупи човека от властта на смъртта и да отвори рая, заключен за нас при грехопадението на нашите праотци Адам и Ева. От нас се изисква само да бъдем верни чеда на своя Отец, да следваме Неговите заповеди и да се борим с противниците си – поднебесните духове на злобата. А единственият начин за борба с тях, както ни свидетества и Светото Евангелие, това е постът и молитвата. Затова и Светата Църква нарича дните на Великия пост „благодатни“, защото това е възможност за нашата душа да се обърне и потърси Бога, да издири греховете си и застане с покаяние пред Божието лице и изпроси прошка. Не че Бог не знае нашите прегрешения, а да покажем, че ние знаем какво зло сме сторили и че съжаляваме за това. Живеем в трудни дни, когато доброто ни се представя за зло, а злото виждаме като нещо нормално, като ежедневие, като добро. Лукавият така е замъглил погледа ни, че дори не виждаме, не осъзнаваме, че извършеното от нас е грях. Ако го осъзнавахме, душата ни, която по природа е християнка, никога не би пристъпила към злото, към греха. Стигнахме до там, нашите майки да убиват децата си, без дори да осъзнават какъв тежък грях вършат, без да разбират, че убиват собственото си чедо. И още на следващия ден се изправят радостни, бодри, че едва ли не нищо не е станало, че всичко е наред, всичко е нормално. И когато същите тези майки гледат телевизия и видят, че някой е убил някого по какъвто и да е повод, сочат с пръст и осъждат извършителя, като казват: „Заслужава и той да бъде убит“, а в същото време са станали убийци на собствените си деца. Много често, когато седнем да се видим, да си поговорим с ближния, нашите разговори става клюкарница, стават място за многословие, злословие, осъждане и оплюване на другите. Много често нашата уста, вместо да издигне вопъл към Бога и да каже: „Господи, съгреших!“, тя хули другите, сочейки техните прегрешения. Всичко това, братя и сестри, са признаци на последните времена. Но нека не забравяме, че точно заради това Адам и Ева бяха изгонени от рая – защото след като съгрешиха, не се разкаяха и не застанаха пред лицето на Бога, просейки от Него прошка и милост, а започнаха да се оправдават един с друг, гледайки и сочейки вината на другия. Нека ние, братя и сестри, в тези благодатни дни да застанем и кажем: „Уста моя – враг мой! - моите уста са мой враг! Моите помисли са мои врагове, плътските ми желания са мои врагове, многословието и празнословието са мои врагове!“. Нека всеки види и издири собствените си грехове, не да гледаме брата си и да се оправдаваме, а с вяра да застанем и кажем „Господи, аз като човек съгреших, Ти, като милостив Бог, ми прости!“. И когато сторим това от дълбината на сърцето си, когато изгоним от там омразата, злобата, завистта, алчността и го изпълним с любов, тогава ще видим колко лек наистина е човешкият живот. Преди няколко дни чухме Евангелието, което ни свидетелства, че няма баща, който да даде на детето си камък, ако то му поиска хляб. Така и Господ не се радва, когато трябва да ни изпрати трудности за наше вразумление. Но повече от всичко Той иска всеки един от нас да познае истината и се спаси. Нека не изпускаме и този път възможността да се разкаем и върнем в лоното на своя Баща. Тогава Господ ще ни приеме и ще ни даде не камък, а истинския небесен хляб, хляба на живота - Своето Тяло и Своята Кръв. Тогава ще усетим и Великденската радост – радостта, че смъртта е победена, радостта, че раят е отворен за нас“.
Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над председателя на този свят храм и над цялото Христово войнство, което редовно посещава светите служби, което води съзнателен църковен живот – живот с пост, молитва, покаяние и пристъпване към светите Тайни със страх и трепет.
От името на църковното настоятелство отец Николай поднесе на епископа живо цвете, символ на живата вяра в сърцето му, като му благодари за всегдашната подкрепа. Певиците от църковния хор от своя страна поднесоха на владиката специално подготвена за празника пита – символ на Небесния хляб.