- Ваше Високопреосвещенство, вълна от бежанци залива Балканите и Европа. По-голямата част от тях са мюсюлмани. Като хора сме длъжни да им помогнем заради нещастието им и войната, от която бягат. Но мнозина се страхуват, че те ще засилят ислямската религия в християнска Европа. Какво е Вашето мнение?
- Действително има общо усещане, че сме свидетели на процеси, които в момента преобръщат демографската карта на Европа и създават предпоставки за бъдеща промяна на цялостния културен облик на нашия континент. Доскоро, получавайки сведения за масови екзекуции на православни в Сирия, Египет и на други места, както и за масовото разрушаване на християнски паметници, имахме усещането, че т. нар. Ислямска държава си е поставила за цел да извърши религиозно прочистване на Близкия изток от християните. Масовият бежански поток към Европа обаче е от мюсюлмани. Не мога да си обясня този парадокс: една организация, която твърди, че си е поставила за цел да изгради империя в Близкия изток, и то на верска основа, да пропъжда именно хората, принадлежащи към същата тази вяра! Нашата християнска традиция повелява да сме човеколюбиви и състрадателни не само към своите, но и към чуждите. Поради това ни призовават непрекъснато да проявяваме състрадателност и човеколюбие, защото сме християни и европейци. Добре. Помагаме и ще помагаме с каквото можем и не ги делим по вяра или народност. Но не ви ли притеснява, че т. нар. ИДИЛ не проявява човеколюбие не само към чуждите, но и към своите? Нещо тук не е наред. Понеже в цялата тази история има нещо гнило, лично на мен ми се струва, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци! За тези, които вече са тук, е редно като общество да се погрижим, доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече - не! Който е запалил този конфликт, да го гаси. Не може ние да плащаме сметката, и то с цената на изчезването ни като държава. Това, разбира се, е моето лично мнение като гражданин, с което не ангажирам никого.
- У нас също има проблем с ромите. В последните години се засилва тенденцията те да се ислямизират. На много места се появиха сблъсъци между българи и роми заради липсата на интеграция между двете общности. Как може православната църква да помогне в случая?
- Ромите са български граждани, българи, които живеят сред нас от векове. Това, че не сме се погрижили за тях и за тяхната интеграция, е наш общ проблем. Не съм сигурен дали се ислямизират, или по-скоро се маргинализират до крайност. Но социалната и икономическа маргинализация застига все повече слоеве от българския народ, не само ромите. Проблемът е в това, че в годините на прехода на хората спря да се гледа като на човешки същества. Беше казано всеки да се спасява както може и те се спасяват както могат. Включително и ромите. Докато не се промени гледната точка на политиката към хората, нищо добро не ни чака. Не само ромите, а всички. Колкото до църквата, мога да кажа как се пречи да помага. Знаете за казуса с храма „Св. Илия“ в Пловдив, на който общината състави акт за неплатена такса смет за 14 000 лева и изпрати съдия-изпълнител да описва имуществото. Знаете ли, че този храм е точно в Столипиново? Знаете ли какво е Столипиново и знаете ли, че това е единственият православен храм там? Знаете ли, че това е един от най-бедните храмове в цялата епархия? Знаете ли, че свещеникът беше отворил неделно училище? И че сега съдия-изпълнителят ще го затвори? Това е положението. Така че не ме питайте какво може да направи църквата за ромите. Видно е, че като тръгне да прави, все ще се намери някой да попречи.
- Има ли опасност от навлизане на радикален ислям у нас?
- Нямам право, а и не се чувствам компетентен да се произнасям по този въпрос. Смятам, че той следва да бъде адресиран към официалните представители на мюсюлманското изповедание в нашата страна. Вярвам, че те са разумни хора и патриоти, и съм сигурен, че ако бъдат попитани, могат да подскажат идеи за решаването на проблема, ако има такъв.
- Наскоро Патриарх Неофит изпрати писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева, в което заяви позицията, че представители на църквата трябва да присъстват и да дават своето становище при промяната на важни обществено значими въпроси. Повод за писмото бе проектозаконът за училищното образование, който не е изпратен за становище на Светия синод. Но виждаме, че в Западния свят се правят законодателни промени, които касаят основни човешки взаимоотношения, като узаконяването на гейбраковете например. Трябва ли Православната църква да настоява повече за участие, когато се приемат подобни радикални промени?
- Негово Светейшество Патриарх Неофит и Светият синод в последните месеци се обърнаха на няколко пъти към вярващите с послания, които показват готовността на Българската православна църква занапред да заема позиция по всеки въпрос, който ние намираме за важен. След като години наред обвиняваха църквата в пасивност, сега медиите би следвало да са доволни, че тя започва да се включва активно в публичните дебати. Особено по въпроси, които имат отношение към моралните устои на обществото, ние сме длъжни да заявяваме нашата позиция. Такива са въпросите на брака, семейството и децата, на образованието и възпитанието на тези деца, въпросите, касаещи например човешкото отношение към трудещите се, и т.н. Убеден съм, че изслушването на християнската гледна точка по тези теми няма да навреди никому. Напротив, може да е от полза. Особено на народните представители, които коват законите. Позицията на църквата може да бъде много полезна при дебатирането на лобистки предложения за законови промени, които всяват смут в обществото и могат да дискредитират самата политическа класа.
- Обвиниха Ви, че сте се намесил в предизборната битка за кмет на Пловдив, като изразихте своето недоволство от сегашния кмет и кандидат на ГЕРБ Иван Тотев, а в същото време хвалите негови опоненти.
- Искам да кажа нещо много ясно по този въпрос. Църквата не дели хората по политически убеждения и партийна принадлежност. Тя обаче е длъжна да поощрява и похвалва тези, които помагат, и да порицава тези, които препятстват нейната душеспасителна мисия. Това е принцип. Нека покажа как този принцип действа на практика. Премиерът Борисов дарява собствени пари за ремонт на храмове. Това добро ли е? Добро е. Достойно ли е за похвала? Достойно е. Това, че църквата му въздава публична благодарност, партийна пропаганда ли е? За вас може да е, но за нас не е. За нас е израз на справедливост. Нека кажа още нещо, по справедливост. Отмяната на законовата норма, която изискваше от храмовете да плащат такса смет, е заслуга лично на г-н Лютви Местан и на групата на ДПС в предишното Народно събрание. Лютви Местан и Йордан Цонев помогнаха да се реши проблемът с нотариалния акт на „Св. Александър Невски“.
Според вас в момента правя ли предизборна агитация в полза на ДПС? Мислете както искате, но аз на тези хора съм длъжен да отдам заслуженото, по християнска съвест. Обратно, какво съм аз виновен, че община Пловдив реши точно сега, преди избори, да праща съдии-изпълнители в църкви? Какво да правя, да мълча, защото ще е политическа агитация ли? Впрочем, аз съм почти сигурен, че кметът Иван Тотев дори не е знаел, че някой негов служител е решил да съставя актове на храмовете. И то, въпреки че ако не бъркам, общинският му съвет още през 2011 г. е освободил храмовете от тази такса.
- Как ще отговорите на твърденията, че духовниците нямат място в политиката?
- Ако се има предвид, че духовниците не могат да заемат в органите на държавната и местната власт длъжности, това е така. Но да се очаква, че духовниците не могат да имат позиция по обществено значимите въпроси, които в повечето случаи са политически, е нелепо. Ние все пак сме и граждани на тази страна. Както вече казах, ние дори сме длъжни да заявяваме позицията на църквата по въпроси, касаещи духовността, морала и ценностния интегритет на обществото. Църквата не е някакъв придатък, традиционно украшение на светски празненства и чествания на национални празници. Тя е интегрална част от съвестта на това общество и като такава има право, а и задължение да изразява позиции. Да се върнем пак на конкретния пример. Това, да се изпрати съдия-изпълнител в църква, административен въпрос ли е, или е политически? Естествено, че е политически. Този, който е предизвикал това действие срещу църквата, или е напълно неграмотен, или е искал да постигне именно ефекта, който се постигна. Да се провокира митрополит Николай, знаейки как аз реагирам в такива ситуации. Аз реагирам винаги в защита на църквата, независимо кой е отсреща. Ако политиката не иска църквата да реагира политически, моля да не бъде Църквата провокирана. В случая не аз съм дразнителят. Провокираната е църквата. Провокаторът трябва да бъде търсен в отсрещната страна. Г-н Тотев знае, че аз многократно съм протягал ръка за сътрудничество с местната власт. Мисля, че с това, което казвам в момента, отново му помагам.
- В България напоследък се случват много бедствия, убийства и катастрофи. Много хора имат усещането, че като че ли сме влезли в черна дупка. Все повече хора губят вярата си и бъдещото си, не виждат перспектива, емигрират, топят се човешките ценности и морал. Защо се случва това и може ли да се промени духовният климат?
- Това е много дълъг и сложен въпрос. Бих ви отговорил, перифразирайки думите на св. Апостол Павел: За да има надежда и вяра, първо трябва да има любов. Отговорете си на въпроса: обичате ли другите? Не само вашите кръвни роднини и близки, а другите хора, другите българи, просто другите? Ако я има тази любов, ще има и вяра, и надежда. Ако смятате, че другите са зли, че искат да ви причинят зло и поради това вие бързате да им го причините първи, то тогава няма как да ни се получи. Това е голям грях, а свети апостол Павел ни уверява, че отплатата за греха е страдание и смърт (Рим. 6:23). Трябва да започнем от любовта към Бога и към ближния. Това е.
Автор: Интервю на Ясен КАЗАНДЖИЕВ
Източник: standartnews.com; marica.bg
