На 23 октомври в пленарната зала на Община Пазарджик се проведе тържествената церемония по встъпване в длъжност и полагане на клетва на новоизбраните общински съветници на най-голямата община в област Пазарджик. На церемонията присъстваха кметът на Пазарджик г-н Петър Куленски, областният управител на Пазарджик г-жа Валентина Кайтазова, председателят на на ОИК г-н Стефан Димитров, много кметове на населени места, общественици и гости.

След химна на Република България областният управител прочете своя заповед за провеждане на церемонията по тържествено полагане на клетва и покани най-възрастния от общинските съветници г-жа Елисавета Георгиева да прочете текста. Новоизбраните съветници повториха думите на клетвеното обещание, поемайки върху себе си нелекото и високоотговорно задължение да служат на жителите на общината.

След като всички подписаха своите клетвени декларации, по покана на организаторите и с благословението на Пловдивския митрополит Николай, беше отслужен молебен за началото на новия мандат. Молитвеното последование беше отслужено от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев и свещ. Спас Дичев - председател на храм „Св. св. Константин и Елена” в града.

Свещенослужителите отправиха своята гореща молитва към Всеподателя Бога да изпрати Своята небесна помощ над новите управници в предстоящото им нелеко дело. След това наместникът се обърна към тях със слово за отговорността, която дължим на нашите предшественици, които с вяра в Бога и любов към ближния бяха пример за подражание. Отец Боян призова съветниците да продължат тяхното дело, работейки за благото на хората не като отбор или екип, а като семейство, където всеки поема слабостта на другия и я допълва със своите сили.

Накрая той преподаде над тях архипастирския благослов на митрополит Николай и им пожела здраве и благословени от Бога успехи.

Излезе от печат Църковният календар за новата 2026 година. Корицата на новия Църковен календар е посветена на митрополитския храм "Св. вмчца Марина" в Пловдив, по случай 170 години от обновлението му. Друг основен акцент е Съборната архиерейска Литургия от 31 май 2025 г. на площад "Централен" в Пловдив, с която Пловдивска митрополия отбеляза 1700 години от Първия Вселенски събор и празника на Светия апостол Ерм Филипополски - първи епископ на града.

Съдържанието на православното календарче е по месецослова, т.е. указание за честваните празници, събития и светии през цялата година.

В календарчето за 2026 г. всеки епархиот може да прочете послание на Светейшия Български Патриарх Даниил, както и посланието на архипастиря на Пловдивска епархия митрополит Николай, адресирано до честния клир и православните християни в епархията ни, да се вдъхнови във вярата и почерпи благодатни сили за благословени успехи през новата календарна година.

В календарчето намираме най-важната вероизповедна формула за нас, православните християни, „Символа на вярата“, а също така и 10-те Божи заповеди, 9-те увещания на Христа за блаженство и Господнята молитва „Отче наш“.

От него можем да научим вечернята молитва (преди сън), утринната молитва (след ставане от сън) и благодарствената молитва след хранене.

В епархийското календарче ще намерите информация за медията на благата вест – Пловдивската православна телевизия, за това къде и как тя се разпространява и как можем да станем нейни зрители.

А любознателните в православното календарче могат да прочетат посочки на всички Неделни четива от Деянията и Посланията на светите апостоли и Четириевангелията, също така и владеещият глас, по който се ръководи богослужебният ред пред идващата седмица.

Тъй като основно и главно правило в живота на християнина е той да полага усилия да съобразява живота и поведението си с учението на своя Божествен Учител Господ Иисус Христос, то в православното календарче са поместени дните и периодите, в които Църквата благославя и забранява извършването на помени за починалите.

Ще видите и периодите за извършване на светото тайнство Венчание и родствата, при които то се забранява.

Православното календарче може да намерите в храмовете и църковните магазини на Пловдивска епархия. 

Пловдивска Света Митрополия не носи отговорност за съдържанието на календарчета, закупени от други места. 

Единичната цена на църковното календарче е 2 лева/1 евро.

На 24 октомври (петък) от 20:00 часа Пловдивската православна телевизия ще излъчи първия български православен филм "Не затваряй очи". Лентата излезе на голям екран през януари т. г. и вече спечели няколко награди от престижни кинофестивали.

Филмът е осъществен с благословението на Светия Синод на Българската православна църква и проследява историите на двама свещеници, Петър и Павел, които живеят в различни епохи – монахът Петър през 80-те години и отец Павел в настоящето.

Петър преживява трагедия, когато губи сестра си в инцидент и е изгонен от дома си.

В същото време Павел се бори със страданието на своята сестра, която е болна от рак. Петър е обвинен в убийство, което не е извършил, и намира утеха в Бачковския манастир. Отец Павел се изправя пред най-големия си страх – възможна загуба на вярата си. Житейските им пътища се преплитат чрез Божия промисъл, а съдбите им си взаимодействат, за да намерят пътя към доброто.

Режисьор на филма е Николай Егерман, актьорският състав включва: Александър Кънев, Павел Попандов, Кръстю Лафазанов, Ирена Милянкова, Николай Урумов, Мария Каварджикова, Христо Гърбов, Яни Малинов, Антон Трендафилов, Влади Карамфилов (Въргала), Ирен Кривошиева, Мартин Ралчевски, Михаела Павлова, Даниел Хаджиев, Ния Деянова, Ейдън Цветков, Ева-Мария Станчева, Добрин Досев, Иван Петрушинов, Марин Янев, Красимир Йорданов, Георги Къркеланов, Юлия Николова, Румен Попов, Георги Граховски, Петьо Тосков, Анелия Луцинова, Андрей Божинов, Ая Иванова, Румен Гаваназов, Йордан Петков, Елеонора Топалова, Георги Граховски, Павлин Петрунов, Николай Кирилов, Невена Димитрова, Лидия Стефанова и др.

Очаквайте премиерата на "Не затваряй очи" на 24 октомври (петък) от 20 часа по Пловдивската православна телевизия!

На 20 октомври се изпълниха 190 години от построяването на параклис „Св. Неделя“ в град Пазарджик, намиращ се в непосредствена близост до катедралата „Успение Богородично“. Той е оставен на пазарджиклии като безценно богатство в наследство от техните прадеди. Когато през 1834 година е опожарен българският квартал Вароша, боголюбивите жители на града построяват параклиса, за да не останат без богослужение през времето, докато се построява катедралата. Параклисът е осветен на 20 октомври 1835 година, за което свидетелства каменен надпис, сложен на източната стена на храма.

По повод светлата годишнина в храма беше отслужена съборна Божествена света Литургия. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай тя беше възглавена от архиерейския наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев. В съслужение с него беше свещ. Димитър Попов от храмовото духовенство.

Застанали в братско съслужение пред св. Престол, свещениците издигнаха единомислено умовете и сърцата си към небесата, благодарейки на Бога за Неговата любов и грижа към човеците. Присъстващите единомислено отпяваха литургийните песнопения и молитвословия.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите. Той прочете откъс от пътепис, описващ богослужение в параклиса през далечната 1839 година и свидетелстващ за любовта на пазарджиклии към Бога и Неговата Църква. Наместникът пожела да имаме тяхната вяра и усърдие, за да бъдем достойни наследници на своите предци. Пътеписът е от инок Партений, който пътува от Молдова на поклонение на Света Гора и минава през Пазарджик, където и пренощува. Публикуван е в Църковен вестник през 1901 година, бр. 45, с. 6.

Книжнина. Занемарени бисери от някогашните чисти български нрави и добродетели, описани от инок Партений

Въ събота, привечерь, стигнахме въ Татаръ-Пазарджикъ (Базаръ-чукъ татарски) и попитахме де е християнската църква. Българите ни казаха, че вътре въ града нема църква — църквата е вънъ отъ града, на полето. Помолихме да ни отведатъ до църквата. И те ни прекараха презъ целия градъ и ни отведоха при църквата въ гостилницата, и тамъ ни приеха и ни нагостиха.Сутриньта отидохме въ църква, слушахме утрената и литургията. Целата утрена се чете и пе по гръцки. На литургията не пеха нищо друго, освенъ херувикото и Достойно есть, а на осталото, по древния обичай, всеки за себе отговаряше на думите на свещеника или дякона. Християните са все българи, никакъ не разбиратъ по гръцки. Следъ литургията църковниятъ епитропъ ни даде по блюдо, да си съберемъ милостиня за пъть; всеки ни дари по силите си, и събрахме доста милостиня. Господъ да ги награди! Градътъ е твърде големъ; има тридесеть турски джамии. По-големата половина на града са християни; има една църква и тя извънъ града изхвърлена, и нема никой, кой да се застъпи за нея, надзирава я само нейниятъ небесенъ Женихъ: Той я пази и защищава отъ безбожните турци. Възлюблените й чеда напускатъ града и домовете си, и целата мълва и суета градска, и тичатъ всички при своята възлюблена майка въ пустинята, като въ тихо и небурно пристанище да отправятъ своите молитви къмъ своя небесенъ Отецъ. И толкова много християни се струпаха, повече отъ хиляда, а църквата толкова малка, че едва може да събере сто души. Въ нея почти е само алтаря и клироса; християните стоятъ речи всички подъ открито небе, вътре въ оградата. Макаръ християните и да са заправили нова каменна църква, толкова голема, че ще бъде съ седемь престола, и съ високи прозорци, и всички й се любуватъ и радватъ, ала турците не позволяватъ да се довърши. Ето, какво върши злата турска ръка! При тази църква живеятъ двадесеть и петь свещеника и петнадесеть дякони и епископъ, ала тогава епископъть се не случи — отишълъ билъ въ Пловдивъ. Подиръ литургията ни нагостиха съ храна и питие. Като станахме отъ трапезата, отидохме въ чаршията и си купихме по два чифта обуща, защото узнахме, че ни чака тежъкъ пъть и високи планини. Въ града християните ни пожелаха добъръ пъть. Господъ да ги награди! Велики гостолюбци са българите!

В деня на българската святост – 19 октомври, когато се отдава почит на най-великия измежду българския род светец – преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай беше отслужена съборна възкресно-празнична света Литургия. В братско съслужение в нея участваха архиерейският наместник на Пазарджик ик. Боян Кочев, свещ. Спас Дичев - председател на храм „Св. св. Константин и Елена” в града и свещ. Димитър Попов от храмовото духовенство.

Много вярващи чеда на родната ни свята Българска православна църква дойдоха да почетат небесния закрилник на нашия народ и му отдадат своята синовна благодарност и почит. Те минаваха пред новоподарената икона на Божия угодник в храма, където прекланяха главите и сърцата си пред Рилския Чудотворец, засвидетелствайки своята любов и признателност. Всички от сърце изпяха на полагащите се места тропара на преподобния, изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва.

По време на Причастния беше прочетена проповед за удивилото ангелските сили богоугодно житие на светеца, изпълнено с дивни подвизи.

В края на службата отец Боян честити празника на присъстващите. Той обърна внимание на ревността и любовта на свети Иван към Бога и Неговата Църква, пожелавайки тази любов да изпълва и нашите сърца.

Празникът завърши с многолетствие.

Наместникът запозна присъстващите накратко с историята и дейността на Православното християнско братство към храма, кръстено на Пустиножителя, от основаването на което се изпълниха 100 години. Отец Боян прочете част от Устава на Братството. Той благопожела да бъдем достойни наследници на старите пазарджиклии като изпълняваме целите на Братството и показа снимка от честванията на неговата 10 годишнина през 1935 година, на която са увековечени тогавашният председател на храма прот. Стефан Кисьов, който е и основател на Братството и негов пръв председател, както и настоятелството и контролната комисия към него.

Отец Боян прочете и писмо от отец Стефан до тогавашния Пловдивски митрополит Кирил от 1942 година, в което се описват трудностите около намирането на материали и майстори за изработване на „хубаво и трайно“ знаме поради „изключителните времена“. Наместникът обърна внимание на несекналата грижа за храма и за ближния, която са проявявали братствените членове през годините, въпреки трудните времена на войни и национални катастрофи. В крайна сметка на следващата 1943 година, през време на продължаващата Втора световна война, братството се снабдява с извезано знаме, което беше изложено в храма.

 Православното християнско братство „Св. Иван Рилски“ при църквата „Св. Богородица“ – Пазарджик е основано на 10 май 1925 година със срок на действие от 100 години. Неговият Устав е одобрен от Светия Синод на БПЦ с прот. №100 §3 от 23.11.1936 г. Съгласно него то е член на Пазарджишкия околийски съюз и чрез него на Пловдивския Епархийски и на Общия съюзи на православните братства, които тогава има почти във всеки храм. Братството няма политически цели и не се занимава с политически въпроси.

Основните цели, поставени пред Братството са:

1. По-тясно да обедини всички енориаши – православни християни около енорийския храм;
2. Да приучи християните да четата и усвояват Словото Божие и духа на св. Православна Църква и го прилагат в живота си;
3. Да създава у християните потребност и навик към сърдечна молитва и към молитвено участие в богослужението, като ги приучи на общо църковно пение;
4. Да развие у християните любов към ближните, като ги привлича да участват във всестранна църковна благотворителност и просвета.