На 11 ноември 2017 г., на 66 години, внезапно почина отец Лазар Ставрев – енорийски  свещеник на кв. Дебър, гр. Първомай, Асеновградска духовна околия.

С благословението на Пловдивския митрополит Николай опелото бе отслужено от Константийския епископ Яков, втори викарий на митрополита. В съслужение с него бяха ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев, архиерейски наместник на Асеновград и свещеници от околията.

Стотици хора се стекоха, за да се простят с верния Божи служител. Отец Лазар е роден на 16 май 1951 година в село Борово, в семейството на свещенически род.

21 години той служи на Бога в църката "Св. Никола".

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

„Не нам, не нам, а имени Твоему!“ Никоя светска награда няма стойност, ако не е поднесена в името Господне, ако не се приема в името Господне и ако нейният смисъл не е да бъдат потвърдени и утвърдени непреходните християнски ценности и принципите, завещани ни от Спасителя на човешкия род Иисус Христос. Един от тези принципи е: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“. Тези, които носят мир, са синове Божии. Така казва нашият Спасител. И кои сме ние, за да оспорваме това твърдение?

Поначало смятам, че православен клирик и особено митрополит не трябва да получава светски отличия. Отличието за епископа, ако е бил праведен и последователен защитник на нашата вяра, е приготвено не на този свят. Всякакви светски почести са суета, която само може да му попречи да изпълнява дълга си, ако по случайност си повярва, че получаването на светско отличие означава, че той е изпълнил този дълг. Оценката доколко човек се справя с вменените му на този свят задължения, се дава от Висшия Съдия, който е Иисус Христос. Всякакви други оценки имат преходен характер, а често могат да породят и спорове и дискусии в обществото около личността на удостоявания или делото, заради което бива удостоен. Ако приемам наградата, с която сега бивам удостоен, то не е от суета или защото съм си повярвал, а за да мога да кажа няколко думи по тема, която ми се струва важна. Важна за нашето християнско православно себеразбиране като народ.

Преди време действително се изказах в защита на паметника на руските войни в Пловдив, известният „Альоша“. Определени кръгове настояваха този паметник да бъде разрушен;  а аз казах, че да се поругава или разрушава паметник на покойници е грях и се оказах в групата на тези, които съветваха той да не бъде пипан. Слава Богу, паметникът остана и стои и до ден днешен. Наясно съм с противоположните оценки на този и много други паметници, ознаменуващи победата на антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Разбирам защо има противоречиви оценки. Но в крайна сметка исторически факт е, че воините от народите, включени в състава на тогавашния Съветски съюз, са пристигнали в България  през месец септември 1944 г. тук като миротворци. Както впрочем са влезли като миротворци и във Варшава, Будапеща, Виена, Прага и накрая и в Берлин. Те не са нападали, те са се защитавали. Защитавали са отечествата си и Европа от нацистката орда, която е нападнала всички околни народи, водена от налудната идея за установяването на „нов световен ред“. Ред арогантен, брутален, насилнически, безчовечен и антихристиянски. Агресори ли са били воините от народите на тогавашния Съветски съюз или миротворци? Без съмнение – миротворци. Миротворците ще се нарекат синове Божии. Това изповядваме и в това вярваме.

Паметникът „Альоша“ е паметник на безименния руски, украински, казахски, грузински и друг воин, който е изминал хиляди километри от родния си дом, водил е безбройни битки и е проливал несметно количество кръв, за да се възстанови мира в Европа. Мир, впрочем, който трае вече повече от 70 години. Защо безименният миротворец Альоша да е лош? Защо да е виновен? Нима трябва да го презираме или подценяваме и обезценяваме заради това, че е дошъл от Изток, а не от Запад?  В западните страни има паметници на загиналите американски миротворци, в източните – на руските и други миротворци. Такава е историята, такива са фактите. Понеже в конкретния случай и едните, и другите са били достойни да се нарекат синове Божии, затова техните паметници и паметта за тях изобщо трябва да бъде пазена. Руските, украински, грузински, казахски и други миротворци от Изтока не са виновни за политическия режим, в който са живели и който за съжаление и в резултат на техните усилия е бил донесен и привнесен и у нас. Не са виновни за това, че са побеждавали един антихристиянски режим, бидейки изпратени на бран от един друг антихристиянски режим. Те за себе си са вършели Божие дело – възвръщането на мира в Европа. И затова им подобава вечная памят.

Същевременно, и това трябва да бъде казано също ясно, не е никак без значение дали един политически режим изповядва и спазва свободата на човека, дали уважава неговото достойнство и дали  гарантира и защитава неотменимите му, дадени му от Бога права. Политически режим, който не пази свободата на човека, неговото достойнство и права, е обречен на провал. Ако смятате, че не съм прав – обърнете внимание на края на нацисткия режим, но обърнете също внимание и на края на съветския режим. И нека не мислим, че няма да свърши по същия начин всеки един режим, който си поставя за цел потъпкването и подиграването с ценностите, върху които е изградена Европа и намира за особена проява на гражданска смелост поругаването на Бога. Бог поругаван не бива и това е съвършено ясно. За това всъщност разказва всеки учебник по история, ако можем да го прочетем както трябва.

Във всеки режим, дори в богоборческите, а особено в тях, има прояви на християнска доблест, смелост и подвиг. Тези прояви на доблест, смелост и подвиг трябва да бъдат помнени и уважавани. Трябва да бъдат помнени и пазени спомените за доблестта, смелостта и подвига на хора, които са извършвали достойни дела не за себе си, не в свое име, а в името на ценности, които са извечни и които Спасителят ни е наредил да пазим.  Затова: „Вечна памет на миротворците, които ще се нарекат синове Божии“! 

      12.11.2017г.

      Гр. Пловдив

За поредна година Пловдивска Света Митрополия с благословението  на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,  “Културно-просветният отдел” при Пловдивска св. митрополия организира конкурс за детски рисунки и литературни творби за ученици от 1 до 12 клас.

Конкурсът се провежда по повод големия християнски празник "Въведение Богородично" - Ден на християнското семейство и младеж, честван всяка година на 21 ноември.

На 08 ноември 2017 г. приключи първият етап на конкурса в Пазарджишка духовна околия. В рамките на обявения срок пристигнаха 60 детски творби на ученици, по-голяма част от които изучаващи предмета "Религия".

Разглеждането и класирането на получените произведения се състоя на 09 ноември 2017 г. от комисия в състав:

1.Негово Преосвещенство Константийски епископ Яков - Архиерейски Наместник на Пазарджишка духовна околия.

2. Свещеник Боян Кочев - Секретар на Пазарджишка духовна околия

3. Презвитера Румяна Зяпкова - магистър теолог

4. Презвитера Милена Кочева – учител по религия

Класирани бяха общо 23 творби. Отличените рисунки, есета и стихотворения бяха изпратени в Пловдивска Света Митрополия за втория кръг на конкурса на 10.11.2017 год. Останалите творби ще бъдат публикувани в сайта на Наместничеството, а след 20 ноември 2017 г. ще се подредят в изложба в предверието на храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик. Участниците ще бъдат наградени след празничното богослужение в деня на празника "Въведение Богородично" лично от Константийски епископ Яков.

Архиерейско наместничество гр. Пазарджик благодари на всички участници!

СПИСЪК НА ОТЛИЧЕНИТЕ ТВОРБИ

Раздел - художествени произведения- рисунка:

1. Снежана Боянова Кочева  - 5 год. – 3 група ДГ « Юри Гагарин» гр. Пазарджик

2. Гергана Петрова Гилева – 7 год. – 1 кл. НУ « Васил Друмев» гр.Пазарджик

3. Даная Милчева Шопова – 7 год. - 1 кл. ОУ «Васил Левски» с. Величково, общ Пазарджик.

4. Антоний Спасов Дичев – 8 год. – 2 кл. ОУ « Любен каравелов» гр. Пазарджик

5. Габриела Георгиева Найденова – 8 год. - 2 клас ОУ « Св. Климент Охридски» с. Мокрище, общ. Пазарджик

6. Кирил Георгиев Пачев - 8 год. - 2 клас ОУ « Свети Климент Охридски » с. Мокрище, общ. Пазарджик

7. Никол Николаева Ковачева – 8 год.- 2 клас Клуб «Християнско изкуство» при ЦПЛР Детски комплекс гр.Септември.

8. Радослав Димитров Пеев  - 8 год. – 2 клас НУ « Никола Фурнаджиев» гр. Пазарджик

9. Радослав Димитров Пеев  - 8 год. – 2 клас НУ « Никола Фурнаджиев» гр. Пазарджик

10. Росен Димитров Коцев - 8 год. - 2 клас ОУ « Свети Климент Охридски » с. Мокрище, общ. Пазарджик

11. Борислава Кирилова Куртева – 8 год. – 3 б кл. ОУ « Проф. Иван Батаклиев» гр. Пазарджик

12. Гергана Попова – 9 год.- 3 клас ОУ «Проф. Иван Батаклиев» гр. Пазарджик

13. Даниела Иванова Папазова – 9 год. – 3 клас СУ «Георги Брегов» гр. Пазарджик

14. Петя Лъчезарова Гребчева - 9 год. - 3 клас, ОУ « Св.Климент Охридски» гр.Пазарджик

15. Явор Боянов Кочев  - 9 год. – 3 клас НУ « Никола Фурнаджиев» гр. Пазарджик

16. Радост Петкова -  9 год.- 3 клас ОУ «Проф. Иван Батаклиев» гр. Пазарджик

17. Кристина Илиева Денина - 11 год. – 5 кл. ОУ «Васил Левски»  с. Величково, общ Пазарджик.

18. Теодора Георгиева Георгиева - 12 год. -  6 клас «Св.Климент Охридски» гр.Пазарджик

19. Паула Павлова Секалова – 13 год. – 7 кл. ОУ « Христо Смирненски» гр. Пазарджик    

20. Ралица Йорданова Кордова – 13 год. – 7 кл. ОУ « Христо Смирненски» гр. Пазарджик      

Раздел- стихотворение:

1. Йордан Александров Митров – 8 год. - 2 клас „Традиция една…“ СУ „Христо Ботев“ гр. Септември, обл. Пазарджик

2. Виктория Кръстева – 9 год. – 3 клас „Християнското семейство“ СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик

Раздел – есе:

1. Радина Кръстева Петрова – 12 год. -6 клас „Въведение Богородично – Празник на християнското семейство“ ОУ „Христо Смирненски“ гр. Пазарджик

Всяка година на 8-и ноември Земната Църква ликува заедно с Небесната и прославя Великия Архистратиг свети архангел Михаил - вождът на небесните сили и борец против духовете на тъмнината. На този ден своя храмов празник отбеляза и едноименният храм в град Пазарджик.

По този повод и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия отслужи празнична архиерейска света Литургия. В съслужение с него бяха секретарят на Наместничеството прот. Боян Кочев и председателят на Църковното настоятелство към храма протойерей Витан Йорданов. Молитвено участие в светата богослужба взеха енорийският свещеник Николай Генов, протойерей Димитър Христев и свещеник Сидер Димов от храм ''Св. Петка'' в град Пазарджик.

В днешния празничен ден храмът беше изпълнен с множество миряни, които участваха молитвено в богослужението.

Литургичните песнопения бяха тържествено изпълнени от хористките при храма.

В края на светата Литургия епископ Яков произнесе проповед и припомни смисъла на днешния празник, в който отдаваме почит на ангелските чинове. Той каза още: „Днес в храма се събрахме заедно със светите ангелски воинства да застанем пред лицето на Бога и да просим Неговата милост и благост. Със сърцата си усетихме невидимата връзка между земята и небето, тъй като със всички нас днес тук бяха и нашите ангели-пазители, които също празнуват. Да се пазим от това да принудим тях, своите хранители, да влизат в недостойни места, като сами ние не посещаваме такива. Нека се събираме в светия Божи дом, където винаги присъстват и небесни воини. Нека винаги молим Всеподателя Бога да ни дава ангелска чистота на душите ни, за да Му служим като херувимите и серафимите, да станем и ние Царев престол, та и нашите сърца да бъдат не трънени, а благодатни и ние ще предвкусим Царството Божие още тук, на земята. По молитвите на св. архангел Михаил и на цялото ангелско войнство, Божието благословение да бъде над вас и вашите чеда, над всеки град и село в богоспасаемата ни Пазарджишка духовна околия. И когато дойде денят на заминаването ни от тук, цялото небесно войнство дойде да съпроводи душите ни към вечните обители на Царството Небесно“.

Накрая владиката преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай на председателя и енориашите на храма и поздрави всички именници, които празнуват небесния си покровител.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

На 5-и ноември, ✝ 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ в пазарджишкото село Огняново беше отслужена архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков, втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха двамата секретари на Околията прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и свещ. Петър Шопов, председател на храма. На службата присъства и кметът на селото г-н Митко Хайдуков.

В проповедта си владиката припомни днешното евангелско четиво за богаташа и бедния Лазар и каза: „Лазар бил отритван на земята, просел трохи от трапезата; богаташът пък бил тачен и всичко имал в доволство. Смъртта, обаче, обърнала всичко наопаки – окаяният бил взет в лоното Авраамово, хваленият отишъл в ада и сам започнал да проси капчица вода. За всеки от нас ще дойде този момент, в който и ние ще трябва да дадем отговор за делата си. Горко на тази душа, която като богаташа си намира какви ли не оправдания и причини не само за сторените грехове, но и за нестореното, което е било по силите й. Нека помним това и като добри воини винаги бъдем готови за този ден“.

Епископ Яков преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай.

Службата завърши с многолетствие.