В катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик се отслужи Малко повечерие, на което се прочете първата статия от Богородичния акатист. Богослужението се предстоятелстваше от Архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия Архимандрит Яков.
В словото си Архимандрит Яков изказа възхвала към Божията Майка, която особено почитаме на тези вечерни богослужения във великопостните петъци.
Богородичен акатист през Великия пост.
По време на великия пост в продължение на пет седмици всеки петък вечер се извършва Малко повечерие с Богородичен акатист, разделен на отделни части, а в петък на петата седмица се чете целият Акатист на Пресвета Богородица.
Акатистът /от гр. "акатистос"- неседален/ представлява хвалебно песнопение към Господа, Пресвета Богородица или към някой светия, което християните изпълняват задължително прави. Пръв измежду всички акатисти се счита този на св. Богородица. По негов образец са съставени всички останали акатисти в Православната Църква. Общото между всички е това, че съдържат по 13 кондаци и 12 икоса, а накрая завършват с молитва. Акатистът се чете на разпев, като четецът и всички, които слушат стоят прави.
Акатистът е вид усилена молитва и славословие. Той припомня живота, добродетелите и заслугите на Божията Майка за нашето спасение, като ни я посочена като пример на добродетелен живот и така ни увлича към подражание.
Акатистът е и преди всичко възхвала на св. Богородица заради участието й в делото на човешкото спасение. Похвалата за това е вложена в думите на Архангел Гавриил, който я прославя като тази, "чрез която ще изгрее радостта", "чрез която се обновяват тварите", "чрез която падналият Адам бе възвърнат", а "Ева се избави от сълзи". Тайната на Боговъплъщението, в която взима участие Пречистата Дева, предизвиква у ангели и човеци благоговеен страх, тъй като тя се удостоява да стане "Царев престол" и да носи "Онзи, Който всичко държи". За нас, човеците, Пресвета Богородица е "стълба небесна, по която слезе Бог", и "мост, който превежда човеците от земята на небето"
Св.Богородица се възхвалява също така и като помощница, учителка и пътеводителка в духовния живот, като извор на радост и утешение сред житейските скърби за верните. Възхвалява се като Застъпница и Ходатайка за човешкия род пред Божия престол. Силата на нейната молитва произтича от майчинското й дръзновение, като в любовта към човешкия род тя подражава на Божието човеколюбие. Тя е тази, която "умолява праведния Съдия”, чрез която се прощават съгрешенията на мнозина", и която е "за света покров, по-широк от облак". Явила се като нова Ева и Майка на истинския Живот, св. Богородица е Майка на всички, защото предстои пред Бога и принася пред престола Му молитви за всички нас.
