15 септември е ден, изпълнен с трепет за всяко българско семейство. Тогава се полага началото на Новата учебна година в училищата на България.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, дойде по покана на директора г-жа Анна Пашова да благослови началото на учебната година в НУ „Н. Фурнаджиев“ гр. Пазарджик. В молитвата за благопреуспяването на децата в добрите науки за полза на Отечеството и Църквата взе участие свещ. Спас Дичев, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“, в чиято енория се намира образователната институция.

След подготвената от педагогическия състав на училището богата на съдържание програма, духовниците отслужиха Молебен за началото на учебната година, изпросвайки от Бога помощ и закрила над децата, над трудовете на преподавателите и грижата на родителите. След това отец Боян поръси учениците, техните учители и близки със светена вода за освещение и благословение на многотрудното и високоотговорно дело по възпитанието и обучението на децата.

Наместникът поздрави директорката за нейното усърдие, благодарение на което за двете години, откакто пое поста, беше извършен цялостен вътрешен ремонт на сградата и сега децата влизат в чисто нови отремонтирани и обзаведени класни стаи. Наместникът обърна особено внимание на факта, че с встъпването й в длъжност г-жа Пашова веднага въведе и предмета „Религия-Православие“ и вече втора година той се преподава за доброто възпитаване на децата в християнските неувяхващи добродетели. Отец Боян благодари и на родителите, които единодушно подкрепят това общо дело, като са попълнили нужните декларации, та децата им да се запознаят с кроткия и смирен по сърце наш Господ и Спасител Иисус Христос, Чийто образ всички с общи усилия да изваем в техните души.

Тържеството завърши с многолетствие.

Ваше Величество, Ваши Преосвещенства, обични в Господа Иисуса Христа братя и сестри,

през 1936 година тук в сърцето на Родопа планина на място, което тогава е било пущинак, е поставен един метален кръст. Неголям кръст, но с огромно значение. Металният кръст е поставен на мястото, за което от векове се знае, че е била заровена и скрита частица от Светия Кръст Господен и където е имало древен манастир, посветен на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица. Металният кръст е поръчан, заплатен и изпратен, за да бъде поставен тук лично от Негово Величество Царят на българите Борис III.

На пръв поглед изглежда, че знакът е малък, но вижте какви са неговите последици. С поставянето на кръста се възстановява паметта за свещения характер на това място, а към цялата държава се изпраща сигнал какво означава за България местността Кръстова гора в Родопите. Поставянето на металния кръст е декларация за присъствието на православната вяра тук и хвърля мост от древността към бъдещето.

Той дава тласък за възстановяването на древния манастир, който е съществувал на това място и за съграждането на сегашния нов значим център на Българската православна църква, който виждате днес. Фактът, че именно държавният глава лично изпраща този кръст представлява, от една страна, манифестиране на държавния суверенитет в този край на България, а от друга страна, изразява разбирането, което носителят на държавния суверенитет – Царят на българите е имал за фундаменталното значение на православната вяра за народностната ни идентичност и за националното ни единство. А именно, че православната вяра не е просто някакъв елемент от светоусещането на българите, а е най-важната, да не кажа единствено безспорната крепежна основа – темелът на българската държавност.

Винаги съм отбелязвал колко е важно българските държавници да заявяват принадлежността си към православната вяра и не просто вербално, а осмислено и с действията си да подкрепят Българската православна църква. Това е важно, защото, нека пак да кажа,  стабилността на българската държавност се намира в пряка зависимост от състоянието и стабилността на православната ни църква, като основен интеграционен фактор.

Това много ясно го е разбирал Цар Борис III и това, че е изпратил този кръст тук, е само един от многото му жестове към църквата, но жест, както казахме, с огромно духовно и държавно значение. Другият ни държавник, който разбира значението на православната вяра за българската държавност е неговият син – Царят на българите Симеон II, който имаме честта днес да приветстваме тук.

Ваше Величество, отново искам да изразя нашата благодарност за всичко, което направихте за укрепването на нашата вяра и на родната ни църква. Уверявам Ви, че Църквата в цялото свое изпълнение ще Ви бъде вечно признателна и ще споменава Вас и царствующия Ваш дом в молитвите си сега и вовека. Ще се молим и за княз Борис Търновски, когото вярваме, че Вие, Ваше Величество, усърдно подготвяте, за да изпълнява той достойно задълженията, които има към Отечеството.             

Казаха ми, че в цялата Родопа планина няма нито един паметник или какъвто и да е знак, с който да е почетена паметта на Цар Борис III. Днес Пловдивската Света Митрополия ще поправи този пропуск и макар и със закъснение от 90 години ще отдадем дължимото признание на Негово Величество Борис III, царят на българите, Царят Обединител, носителят на държавния суверенитет през един важен период от новата българска история.

Не сме планирали поставянето на този бюст да съвпадне с отбелязването на 1700-ната годишнина от откриването и издигането на Честния Кръст Господен в Йерусалим от Света Елена. По човешките мерки това сега е случайно съвпадение, но по мерките на Църквата е една от онези закономерности, чрез които се осъществява въздействието на Светия Дух в човешките дела.

Ваше Величество, моля приемете поставянето на този бюст-паметник като израз на дълбоката ни признателност към Вашия Августейши баща, но и към Вас лично за съпричастността Ви към мисията на Българската православна църква и за неоценимата подкрепа, която като истински държавник Вие ни оказахте в критичен за Църквата ни момент. Нека издигането на паметника на Цар Борис III в манастира „Света Троица“ - Кръстова гора да бъде разбирано и като знак, че както Вашият баща преди 90 години е поставил тук кръста, с което е потвърдил правата и отговорността на Църквата към това място, така сега Пловдивската митрополия връща жеста в потвърждение на нашето уважение към историческата памет и към държавния суверенитет.

Нека всички, които занапред ще пристъпват към прага на този свещен манастир, като минават покрай паметника да казват, както и ние ще кажем сега: Бог да прости Негово Величество Цар Борис III, вечна и блажена да бъде паметта му.

14 септември 2026 г. - Кръстовден

Манастир „Св. Троица“ – Кръстова Гора

„Дишащи буря от злоба и движени от завист, иудейските първосвещеници скриха в земята Твоя Кръст, Христе Боже, за да не бъде изобличение на тяхното безумие. Но той като скъпо съкровище възсия от недрата на земята, намерен по усърдието на благочестивата царица Елена и бе явен за радост на целия свят с богоприятна песен: Алилуия!” (из Акатист на Честния и Животворящ Кръст Господен, Кондак 4)

На 14 септември Православната църква отбелязва един от 12-те Господски празника - Въздвижение на Светия Кръст Господен, издигайки пред духовния взор на чедата си оръжието на Христовата победа над смъртта – Господния Кръст, чрез който дойде радост за целия свят. Тази година се изпълва и светла годишнина – навършват се точно 1700 години от времето, когато светата благочестива царица Елена намерила заровеното в земята от юдейските първосвещеници честно дърво и той бил тържествено издигнат от тогавашния Йерусалимски архиепископ Макарий, който благословил събралото се множество вярващи и с радост внесъл великата светиня в храма на гроба Господен.

По този повод с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай празничната служба в катедрален храм "Успение Богородично" в гр. Пазарджик беше възглавена от ик. Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С него съслужи енорийският свещеник отец Николай Ненов.

Преди започване на светата Литургия от светия Олтар тържествено беше изнесен честният Кръст. При трикратно обикаляне около аналоя в центъра на храма беше изпят тропарът на празника „Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на православния български народ победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ!“, след което отец Боян осени хората с Кръстното знамение. Той отправи полагащите се възгласи към Бога, а певците и народа издигнаха умовете и сърцата си към нашия Изкупител Господ Иисус Христос с изпяването на пет стотици с молитвата „Господи, помилуй!“. След това Кръстът беше поставен върху аналоя, а вярващите с благодарност минаха и преклониха главите и сърцата си пред него.

По време на Причастния беше прочетена проповед за празника.

В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и им честити празника и имения ден на носещите името на великата християнска светиня. Той се обърна към присъстващите със слово за величието и силата на Христовата кръстна Саможертва и страшното оръжие, което прогонва бесовските пълчища и е всерадостно знамение на нашето изкупление – Честния и Животворящ Господен Кръст.

Тържеството завърши с многолетствие.

На 10 септември съгласно утвърдения от Пловдивския митрополит Николай график се състоя конференция на свещениците от Пазарджишка духовна околия. По покана на свещениците от Чепинското корито същата се проведе в град Велинград.

По този повод в храм "Успение Богородично" беше отслужена съборна Златоустова света Литургия. В нея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов, прот. Стоил Лазаров – председател на храм „Св. Неделя“ гр. Ракитово, свещ. Димитър Попов от катедралата на Пазарджик и свещ. Хрисант Хитов от храм „Св. св. Константин и Елена“ в областния град.

Молитвено участие в богослужението взеха архиерейският наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев заедно с голяма част от свещениците на Околията.

В края на службата отец Димитър се обърна към присъстващите с проповед за Светия Дух, освещаващ всяко човешко добро намерение и дело.

След него председателят на храма-домакин свещеноиконом Иван Чалъмов благодари на своите събратя, които единодушно на предходната конференция в град Пазарджик приеха поканата да дойдат на братско съслужение в родопския град, където да засвидетелстват пред Бога и хората своето единомислие и братска любов.

Наместникът от своя страна изказа благодарност на отците от Велинград и района за поканата и организацията на конференцията, с което градът се превърна в свидетел на истинска вяра и братолюбие.

След службата бяха обсъдени текущи въпроси от живота на Околията и предизвикателства пред служението на свещениците в днешно време.

Накрая всички си направиха обща снимка за спомен от тържеството на любовта.

„Днес безплодните врати се отварят и излиза девствената божествена Двер; днес благодатта започва да принася първи плодове, явявайки на света Божията Майка, чрез Която земното с небесното се свързва за спасението на нашите души!“ (из службата на празника)

Само седмица след началото на църковната Нова година, храмовете се изпълват с боголюбив народ. На 8 септември светата Църква отбелязва един от големите си празници – Рождеството на Пресвета Богородица. В тоя ден своя събор чества и църква „Рождество Богородично“ в село Симеоновец, община Септември.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по случай празника беше отслужена съборна Златоустова света Литургия. Тя беше възглавена от архиерейския наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев в съслужение с председателя на храма прот. Кирил Петракиев.

С благодарност за всегдашната майчина грижа и любов, проявявана от родилата се днес Владичица на света към боголюбивите последователи на нейния Син, вярващите пристъпваха към образа на избраната от всички родове Пресвета Дева и Божия Майка, която до свършека на света ще облажават всички родове. Всички единомислено изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва и с едно сърце възхваляваха Нейното преславно Рождество.

В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя и енориашите, като от негово и свое име им честити храмовия празник. Той се обърна към вярващите със слово за величието на по-почитаната от херувимите и по-славна от серафимите Майка на нашия Бог, просияла днес като добър израстък от добър корен - изпросен с непоколебима вяра, неотстъпна молитва и богоподражателно смирение чуден плод на неплодни родители. Наместникът обърна внимание на топлата грижа, с която родителите на Отроковицата - светите праведни богоотци Йоаким и Анна - я ограждаха и повериха на Бога и призова да пазим и ние топлината на своите семейства, да поддържаме мира и любовта в тях, та и нашите деца да растат под Божията закрила на домашната църква.

Накрая отец Боян провъзгласи многолетствие, изпято от всички, след което раздаде нафората и поздрави богомолците с празника.