Вечерта в Неделя на прошката - Сирни заговезни, в храмовете се отслужва особено вечерно богослужение, при което цветните, празнични одежди и одеяния се заменят с черни, символизиращи настъпващото време на Великия пост – време не за празници, а за покаяние, не за външно, показно гримасничене, а за сърдечно, вътрешно смиреномъдрие и съкрушение. През време на това последование се извършва и чинът на взаимно опрощаване.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“ Вечернята беше отслужена съборно. В нея съслужиха свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, свещ. Спас Дичев – председател на храм „Св. св. Константин и Елена“, свещ. Димитър Пеев – председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница и служащите в катедралата свещ. Димитър Попов и свещ. Николай Ненов.
Застанали на прага на най-благодатното време от годината - Великия пост, верните Христови раби се събраха на обща молитва, търсейки небесната помощ в настъпващото време на духовна борба за душите си. Когато отец Боян в края на службата прочете за пръв път тази година полагащата се през светата Четиридесетница затрогваща сърцето и душата молитва на свети Ефрем Сирин:
„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб.
Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин!”,
всички с трепет направиха трите земни поклона, прекланяйки своите глави пред Бога, с твърдата вяра, че когато Бог е с нас, никой не може да бъде против нас.
След службата отец Боян преподаде над присъстващите благослова на митрополит Николай. Наместникът увери вярващите, че когато пребъдваме в единомислие в прегръдката на светата Църква, ние имаме покрова на небесната Царица Пресвета Богородица и Божията благодат, с което ще преминем през всички трудности и изпитания, за да застанем с чисти сърца пред дверите на Рая.
Накрая, съгласно установената традиция, всички минаха да си вземат един от друг прошка за всичко, с което са се оскърбили и огорчили и с думите „Простено-прости“ си целунаха един другиму ръцете и се опростиха.