„На Твоята тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий! Защото няма да издам на Твоите врагове тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда, но като разбойника Те изповядвам: спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си” (из богослужението на Велики четвъртък).
С горест в сърцата преминават християните през дните на Страстната седмица – седмицата на Христовите страдания. Ден след ден те вървят по стъпките на своя Спасител и изживяват заедно с Него трудните мигове и часове на предателство, самота, телесна и душевна болка и печал. На Велики четвъртък устроилите всичко премъдро свети Отци са установили в богослужението да се възпоменат четири събития от земния живот на нашия Господ: как с крайно смирение Той уми нозете на учениците Си; последната Му вечеря с тях, наречена „Тайна“, по времето на която Той установи Тайнството на тайнствата – светото Причастие, оставяйки на Своите последователи Своето пречисто Тяло и Своята Божествена Кръв за храна и питие, та те, хранейки се с нея, да станат Негови причастници; усърдната Христова молитва в Гетсиманската градина и най-накрая – предателството на Юда Искариотски.
С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик богослужението беше отслужено съборно. В него съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащите в катедралата свещ. Димитър Попов и свещ. Любомир Чавдаров.
По подобие на светите апостоли, които през тоя ден се причастили за пръв път от ръцете на Господа през време на Тайната вечеря в йерусалимската горница, мнозина от енориашите пристъпиха към светите Дарове, като увенчаха с тях периода на своето говеене – пост, усърдна молитва и покаяние.
Веднага след светата Литургия по традиция беше отслужен и Велик Маслосвет. Духовниците, четейки поред полагащите се молитви, апостолски и Евангелски четива, призоваха неизследимата Божия милост за прошка греховете на каещите се и изцеление от телесните и душевни недъзи. На полагащите се места те седмократно помазаха вярващите с осветения елей за здраве на душата и тялото. Накрая всички преклониха главите и коленете си пред всемощната Божия десница, съдържаща се в Евангелието, в знак на синовна покорност пред благата и съвършена Божия воля.