kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
11
Май
2022

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай по повод 11 май - празника на Светите братя Кирил и Методий

mitr nikolai new„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. След това Човеколюбецът Бог, Който урежда всичко и Който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж и той им състави букви. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света.“ (Из „За буквите“, съчинение от Черноризец Храбър)

Обични в Господа братя и сестри, Христос Воскресе!

Светата православна църква е отредила денят 11-ти май за прославяне на паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий. Светите братя, които са съставили първата азбука, пригодена за превод на Светата Библия и светата Божествена литургия  на славянски език. Прославяме днес паметта на двамата светци на Православната църква, които са убедили тогавашните ни събратя от западните диоцези, че освен на еврейски, гръцки и латински Божието слово може да бъде изговаряно и разпространявано и на общия език на славянските народи в Европа. Иисус Христос е казал на апостолите: „Идете и научете всички народи!“ (Мат. 28:19) Делото на Светите братя Кирил и Методий е до такава степен глобално и победно, че не можем другояче да си обясним неговия успех, освен като признаем очевидния факт, че то е било вдъхновено и благословено от Бог.

Житията на Свети Кирил и на Свети Методий са известни, а днес и особено на 24 май, ще бъдат четени многократно. Затова не бих искал сега да ги повтаряме и да преразказваме едно и също. Бих искал вместо това да обърна внимание върху поуките на историята, които могат да ни послужат в днешния ден. Както Иисус Христос, въплътеният Бог Слово, е действителна историческа личност, върху Чието дело, кръстна смърт и Възкресение е изградена цялата съвременна цивилизация, както всички светци и мъченици на Църквата са действителни исторически личности, чиито подвизи имат значение до ден-днешен, така и светите братя Кирил и Методий са личности от историята, с пряко отношение към нашия днешен ден. Деянията на светите равноапостолни братя пораждат верига от исторически причинно-следствени връзки, в които нашият народ има централна, основополагаща роля. Това не е случайно. Това е Божи промисъл.

Солунските братя Кирил и Методий разработват първия вариант на славянската азбука и изготвят първите преводи на свещените текстове по поръчение на византийския император Михаил, който с това е отговорил на молбата на моравския княз Ростислав, който пък го е помолил за проповедници и книги, които да обяснят и преподадат Словото Божие на неговия народ на разбираем език. Буквите са били съставени и преводите са били изготвени на базата на най-близкото до Солун и Константинопол славянско наречие, което е българският език. Старобългарският език става езикът, на който ще бъдат въведени в християнската вяра всички славянски народи, универсалният език на славянството. Славянските народи са приобщени към цивилизацията чрез старобългарския език. Буквите са създадени, за да съответстват на фонетичните особености на старобългарския език. В този момент българското придобива глобално значение.

Мисията на Кирил, а в по-голяма степен на Методий в Моравия, днешна Чехия, има кратковременен успех, доколкото след не много време богослужебните книги на славянски език са изхвърлени и заместени отново с латински, самият Методий претърпява редица унижения и мъчения, а учениците на двамата братя са прогонени оттам. Прогонени, за да намерят убежище отново в България. Тук, откъдето е започнало всичко. Случайно ли е това? Не, не е случайно. Бог е промислил делото на светите братя Кирил и Методий да започне от България, да претърпи перипетии в началото и едва след като се завърне обратно в България да получи онази сила и устрем, които да превърнат българския език на практика в четвъртия официален език на древния свят. Това дължим на първо място на Свети княз Борис-Михаил Покръстител и на неговите наследници Симеон и Свети Цар Петър.

Свети Наум основава книжовна школа в столицата Плиска, в североизточния край на българската държава. Свети Климент е изпратен в югозападния й край, в Охрид, където подобрява азбуката, назована после „кирилица“. Те, със Светите Горазд, Сава и Ангеларий служат, проповядват, учат, превеждат и преписват богослужебни книги без миг почивка. Когато през 988 година в Киев източните славяни приемат християнството, богослужебните книги пристигат от България. Днес от Адриатическо море до Беринговия проток и до остров Сахалин Светата Божествена литургия се отслужва на съответното местно славянско наречие, а Божието име се пише на кирилица благодарение на всички тези събития. Благодарение на това, че Бог е промислил именно България да стане онази трансмисия, на която Той е възложил да научи всички славянски народи и да ги приведе към разум и спасение.

Съвременните наши историци обичат да говорят за „българската империя“, за това, че в миналото България е била империя. България, разбира се, никога не е била империя. Империя, освен всичко друго, означава „мир“, а повечето от нашите царе не са били особено миролюбиви. Да не говорим, че неведнъж са се изкушавали да нападат други православни народи. Православен народ може да вдига меч само в своя защита и никога, никога срещу друг православен народ. Това е грях, за който ние, българите, сме били наказвани сурово. Впрочем, ако светските историци можеха да погледнат на историята през очите на църквата, тогава много факти и събития щяха да им се изяснят с нов, ясен смисъл. България не е била светска империя, но е станала империя на духа. Духът на тази империя, по сполучливите думи на академик Дмитрий Лихачов, е вдъхнат от Светите братя Кирил и Методий и този дух е дух на мир, на съпричастие, братска солидарност и дух на любов.

Само още един факт ще спомена, скъпи братя и сестри. Първото честване на празника на Светите братя е станало тук, в Пловдив, през 1851 г., в нашето епархийско училище. Само девет години по-късно пак тук започва движението за самостойна българска църква, след още десет години тя е факт, а след още осем и българската държава. Виждате ли причинно-следствената връзка? Чувствате ли диханието на историята? Поставете в началото Бог, поставете свв. Кирил и Методий и ще видите как българската история тръгва във възходяща линия. Заместете Бога с Мамона и виждате как линията тръгва неудържимо надолу.

Спомняте ли си, че преди два месеца, на 3 март, в словото си ви казах, че ще поговорим пак на 11 май. Казах, че 3 март е ден, на който ние българите трябва смирено да мълчим, а 11 май е денят, на който имаме право да говорим. Тогава мнозина не ме разбраха, както обикновено се случва, затова сега ще го кажа съвсем ясно.

Във всеки православен храм в България на всяка Света Литургия се поменава името на император Александър II, Царя Освободител и „всех падших на поле брани.“ Така служа и аз. Българската Православна Църква пази и тачи паметта на освободителите на нашето Отечество. С това моралният дълг на нашия народ към руските освободители е платен и надплатен. Факт е, че всяка година на Трети март избухват дискусии и спорове дали този ден заслужава или не заслужава да бъде национален празник, които тази година приеха съвсем драматичен характер. Факт е, че 3 март разделя обществото. Този празник не ни носи мир. Пак казвам, ако е за почитане на паметта на руските освободители и за отдаване на признание, Православната църква прави това на всяка Литургия. Всичко свръх това превръща признателността в раболепие. Принуждаването към раболепие поражда гняв. Затова на всеки 3 март част от обществото ни е гневна. Никой няма полза от това.

Нека поставим ръка на сърцето си и се запитаме кой е онзи значим ден в светския празничен календар, който утвърждава нашата национална идентичност, не е свързан пряко или косвено с участието на друга държава, не обижда никого от нашите съседи и в най-голяма степен би могъл да изрази това, което ние искаме да кажем на себе си, но и на целия свят? Кой е празникът, чрез който ние българите можем да отправим послание за мир към съседите си и света и то така, че всички да ни разберат? Кой е денят, който демонстрира, че България е държава със значение за световната история? Колко държави могат да имат национален празник, който освен местно, да има и глобално значение?

Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий, е денят, който сам Бог е отредил да е национален празник на България. Тази истина е толкова ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че сега отново ще започнат хулите и обидите срещу мен и знам откъде ще дойдат. От хора, които мразят Христовата църква, и от хора, които искат България да е вечно на колене. Аз съм българин, епископ и митрополит на Светата Православна Църква, и като такъв изповядвам това, което мисля и в което безусловно вярвам.

Вярвам, че нашият народ дължи повиновение, смирение и благодарност само на Господ Иисус Христос. Никога на светски кумири, идоли и господари, особено пък на чуждоземни. Вярвам, че Бог неслучайно е повикал Светите братя Кирил и Методий и неслучайно е свързал техните имена и тяхното дело именно с българския народ и с българската държава, а не просто с някакви си земи от географската карта. Вярвам в Божията милост, Божията благост и Божия промисъл за нас. Вярвам, че един ден духовните ни очи ще се отворят и ще провидят колко Бог ни обича и ще заобичаме Бог, както Той е обичал нас, когато е изпратил Светите равноапостолни Кирил и Методий, просветители на българския народ, а чрез него и на целия свят. И вярвам, че когато започнем да почитаме Бога, да разчитаме правилно Неговия промисъл за нас, когато поставим в центъра на календара си Него и изпратените ни от Него светци и светилници, и когато на празниците си редом до българското знаме вместо чужди знамена издигнем църковните хоругви, тогава ще започнем да си имаме себеуважение, тогава и другите ще започнат да ни уважават и тогава ще започне отново възходът на България.

Амин! 

Пловдив, 11 май 2022 г.

06
Май
2022

Съборна света Литургия за храмовия празник на църква „Св. вмчк Георги Победоносец” гр. Пазарджик

На 6 май, когато пред духовния взор на вярващите светата Църква издига подвига на един от най-почитаните мъченици за вярата – свети великомъченик Георги Победоносец, своя храмов празник отбелязва посветената на Божия угодник църква в град Пазарджик.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по случай празника беше отслужена съборна празнична света Литургия. Тя беше възглавена от свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик в съслужение с председателя на храма прот. Петко Еленкин. Молитвено участие в службата взеха енорийският свещеник в храма прот. Манчо Манчев и свещ. Сидер Димов, служащ в храм „Св. Петка” в града.

Вярващи от целия град се стекоха в Божия дом, където се поклониха пред образа на светия великомъченик Георги и изпросиха неговата помощ в житейските трудности и подкрепа в изкачването стълбицата на добродетелите. С радостни лица всички се поздравяваха с този светъл празник, насърчавайки се с примера на младия мъченик, останал до край верен на православната си вяра.

По време на причастния беше прочетено житието на светия мъченик-покровител на храма.

Накрая на светата богослужба отец Боян поздрави присъстващите с храмовия празник. Той припомни Христовите думи, че „който изпълни и поучи, велик ще се нарече в царството небесно” и засвидетелства, че най-голямото чудо в живота на светеца бяха не търпението в мъченията и чудесата, които той извърши, защото те бяха дело на Божията благодатна помощ, а изпълненото му с вяра и любов към Бога сърце, презряло всички земни привързаности, устремило се към своя Създател и изпълнило Евангелските заповеди. Наместникът изтъкна, че и нашата вяра личи по делата ни, а не по думите и призова и ние на дело да изпълняваме Божиите заповеди, та да се окажем достойни Негови последователи, да вървим по стъпките на светия великомъченик Георги и бъдем като него победители на греха.

Отец Боян честити имения ден на носещите името на мъченика и им благопожела да се украсяват и с неговите добродетели – твърда и непоклатима вяра, пълно доверие и нестихваща любов към Бога. Той преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя, храмовото духовенство и повереното им словесно стадо, като от негово име честити празника.

Накрая беше възгласено многолетствие, изпято от всички присъстващи, след което отец Боян раздаде нафората и поздрави богомолците с Пасхалния поздрав „Христос воскресе!”.

02
Май
2022

Архиерейска света Литургия за храмовия празник на църква „Св. цар Борис-Михаил” гр. Септември

На 2 май Българската православна църква чества паметта на светия благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил. В този светъл ден своя празник отбелязва и църквата в град Септември, посветена на Покръстителя на българския народ.

Радостта от светлото Христово Възкресение, която изпълва душите и сърцата на вярващите в тези дни, за жителите на град Септември беше още по-голяма, тъй като да ги благослови и поздрави с всепобедния Пасхален поздрав „Христос воскресе!” дойде Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, викарий на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. С благословението на митрополита епископ Арсений отслужи празничната света литургия за храмовия празник на църквата.

С архиерея съслужиха архимандрит Максим, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Боян Кочев – архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, свещеноиконом Йордан Василев – председател на храма, секретарят на Пазарджишка духовна околия свещ. Димитър Пеев, прот. Станимир Минков от храм „Успение Богородично” гр. Велинград, свещ. Николай Генев и свещ. Николай Генов от храмовото духовенство и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

На светата богослужба присъстваха много миряни, сред които бяха и кметът на Община Септември г-жа Васка Рачева, общински съветници и общественици.

По време на Причастния архимандрит Максим произнесе проповед за подвига на първия български християнски владетел свети цар Борис-Михаил, който с покръстването на българите и с въвеждането на славянската писменост обединява българския народ и полага трайните основи на българската държавност.

В края на богослужението Знеполският епископ Арсений прочете молитва за благословение на децата на България. Той преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. Владиката се обърна към събралото се множество с вдъхновено слово за Божията любов, която пропъжда всеки страх и призова с нея да изпълваме сърцата си през всички дни на своя живот.

29
Април
2022

ПРЕДСТОЯЩО: Архиерейска света Литургия в град Септември, Пазарджишка духовна околия

curkva sv.car BorisНа 2 май, понеделник, по повод празника

 на светия равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител

с благословението

 на Негово Високопреосвещенство

 Пловдивския митрополит Николай,

 Преосвещеният Знеполски епископ Арсений -

викарий на митрополита,

ще отслужи

 Архиерейска света Литургия

 в храм „Св. цар Борис-Михаил“, град Септември

от 09:00 часа.

29
Април
2022

Съборна света Литургия на Светли петък в храм „Св. Параскева” с. Лозен

Светли петък – Живоприемни източник, се почита с особена радост от жителите на село Лозен, Пазарджишка духовна околия. На този паметен за селото ден през 1895 година е осветен техният храм, посветен на преподобната наша майка Параскева – Петка Търновска, и от тогава до сега всяка година се прави събор на селото и се почита с особена тържественост.

И тази година с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по случай празника беше отслужена съборна Пасхална света Литургия. Тя беше възглавена от архиерейския наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия свещ. Димитър Пеев и свещ. Николай Ангелчов, служащи в храмовете на съседните села „Св. Троица“ с. Братаница и „Св. Димитър“ с. Звъничево. Молитвено участие в службата взеха председателят на храма свещ. Димитър Илиев, прот. Атанас Кузев, председател на храм „Св. Преображение” гр. Пазарджик, прот. Атанас Кънев, председател на храма в с. Звъничево и свещ. Спас Дичев от катедралата на град Пазарджик.

Радостта на Възкресение Христово, изпълваща тези най-светли дни в годината, личеше по лицата на енориашите и гостите на храма. С благоговение те минаха и се поклониха на светия Кръст, светото Евангелие и иконата на Възкресение, които служащите изнесоха за поклонение при пеене на стихирите на Пасха. На всепобедния поздрав от страна на духовниците „Христос воскресе!” всички отговаряха с гръмко „Воистину воскресе!”. С молитвите и песнопенията си миряните участваха в службата, благодарейки на Победителя на смъртта за Неговите велики благодеяния към човеците. В празника взе участие и кметът на Община Септември г-жа Васка Рачева.

На края на светата Литургия отец Боян поздрави присъстващите с Христовото Възкресение и преподаде над тях архипастирския благослов на митрополит Николай. Наместникът припомни как Майката Божия най-силно от всички страдаше, гледайки несправедливия съд и страдания на своя невинен Син, но с непоколебимата си вяра, непоклатимото си доверие в Бога и своето дълготърпение дочака Неговото славно Възкресение от мъртвите. Затова тя стана истински източник на живителни струи и вечен живот. Отец Боян обърна внимание и на това как тя подражаваше на своя Син, Който на Кръста прости на Своите палачи и самата тя, следвайки Неговия пример, прости на пронизалите с меч нейната майчина утроба, запазвайки сърцето си чисто от всяко зло чувство. Накрая наместникът призова и ние да й подражаваме в тези добродетели, за да се окажем един ден, че сме от „нейния род” – от рода на чистите по сърце.

Накрая беше възгласено многолетствие, изпято от всички присъстващи.

<<  1 2 3 4 [56 7 8 9  >>