Ваше Величество, позволете ми от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Светия Синод на Българската Православна Църква да се обърна към Вашата сестра, Нейно Царско Височество Княгиня Мария-Луиза и да изразя най-искрените ни благопожелания по случай нейния рожден ден и кръгла годишнина.

Ваше Царско Височество,

В деня на Вашето рождение над столицата на България София са проехтели 21 топовни салюта, а хилядно множество се е стекло, за да изрази радостта на целия народ от това, че Бог е дарил царското семейство, а с това и страната ни с рожба.

Два дни по-късно Вие сте получила Свето кръщение и сте била приета в лоното на Светата православна църква. Кръстена сте от блаженопочившия митрополит Стефан и по-сетнешен Български екзарх, а Ваш възприемник е председателят на Народното събрание Александър Малинов. Нека кажа още веднъж, за да се осмисли значимостта на държавния акт – Вие сте била кръстена от предстоятеля на църквата и сте била приета от свещената купел от целия български народ в лицето на най-висшия представител на законодателния орган. От мига на Вашето раждане и на Вашето кръщение Вие сте в обятията на българската Църква и на българския народ и Ви уверявам, че това и до ден днешен е така.

Няма да се спирам на перипетиите, през които сте преминала във Вашия живот. Това, че толкова малка заедно с Вашия брат, Негово Величество Симеон II, сте загубили баща си е печално и не бива да се случва на никое дете. Това, че скоро след това сте била прокудена със семейството си от Родината си, е следствие от историческите превратности, на които жертва стана целия наш народ. Съжаляваме и страдаме заедно с Вас, но за съжаление историята е такава, каквато е. Не можем да я променим, но сме длъжни да я помним.

Аз например си спомням как бяхте посрещната в София през 1991 година, когато като първи член на царското семейство стъпихте отново на родна земя. В Пловдив още пазят незабравим спомен от посещението Ви с Вашата блаженопочивша майка, Нейно Величество царицата-майка Йоана. Тези хилядни митинги, тези овации и сълзи в очите, особено на по-възрастните българки и българи, Ваши връстници, дано са изкупили макар и малко огорченията, които сте претърпели. Със сигурност народната любов към Вас и Вашето семейство, която беше проявена тогава и беше многократно проявявана и по-късно, да са Ви убедили, че България Ви счита за своя дъщеря, плът от плътта и кръв от кръвта на народа.

Със сигурност във Вашия живот имате много заслуги и постижения, на първо място децата и семейството Ви. Това, което от гледна точка на българската държавност е огромна Ваша заслуга е, че през всичките тези години, в изгнание и у нас, Вие сте неотклонно до своя брат, Негово Величество Царя на българите и скромно, тихо, понякога незабележимо за широката публика, но стабилно и твърдо го подкрепяте.

Ние много добре знаем какво Негово Величество направи за българската държава и за българския народ, за това до каква степен неговите лични авторитет и усилия направиха възможно днес България да е отново интегрална част от семейството на европейските народи. Ние никога няма да забравим какво Негово Величество направи за Българската Православна Църква, като помогна да бъде преодолян печалният разкол. Всеки човек, а особено държавникът, когато трябва да вземе трудни и отговорни решения, има нужда да се допита до близките си хора, до семейството си и до братята или сестрите си, от които да потърси подкрепа и съвет.

Негово Величество неведнъж е споменавал колко близка сте Вие до сърцето му. Сигурни сме, че както в решителни моменти той се е осланял на съвета на своята съпруга, Нейно Величество Царица Маргарита и на своето семейство, така се е обръщал за съвет и към Вас. А Вие всякога сте му давала добри съвети и искрената подкрепа като любяща сестра. Аз съм сигурен, че той нееднократно Ви е благодарил за предаността. Благодарим Ви и ние, защото Вашата любов и Вашата преданост към царствения Ви брат са израз на любовта Ви към българите и към България, на които Вашето семейство в два исторически периода беше олицетворение, а за Българската Православна Църква, заради Божествения характер на царската власт винаги ще бъде Божия милост и благословение.

В заключение искам да споделя един малък, но много важен детайл от Вашата лична история, който, когато го научих, изключително ме затрогна. Вашата леля княгиня Евдокия, сестра на о’Бозе почившия цар Борис III, Ви е завещала личния си молитвеник, на чиято първа страница е била написала „На Мария-Луиза, която говори с Бога на български.” Живяла в чуждоезична среда, Вие сте говорила с Бога на български език! Това е не просто красиво, в тези жестове се крие истинското достойнство на хората от царствен род. Които дори в изгнание, далеч от Родината, почувстват ли нужда да се обърнат към Бога, се обръщат към него само и единствено на родния си език. Защото Бог е пожелал тяхната лична съдба да бъде вплетена в съдбата на Родината им, в което всъщност е Божествения смисъл на историята.

Моята молба към Вас е – като, разбира се Ви пожелавам още много дълги години здраве и живот – да подарите и Вие на Вашите деца и племенници, не като завещание, а още отсега, по един български молитвеник и да напишете на него думите на Вашата леля: „... за да говори с Бога на български”. Подканете ги да казват заедно с Вас всеки ден по една скромна молитва за българския народ и за България, както сме сигурни, че я казвате Вие. За онази България, която Ви обича от деня на Вашето рождение и която има толкова голяма нужда от тази Ваша молитва днес.

Ваше Царско Височество!

Ето, че бе воля Божия да посрещнете и отпразнувате своята благословена 90-та годишнина в Родината! Позволете ми от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Високопреосвещените ми събратя синодални митрополити, преосвещените епископи и духовенството да Ви пожелая още дълги благословени със здраве, сили и духовни радости години!

Бог да Ви помага, Бог да Ви закриля, Ваше Царско Височество и да дарува на Вас, Вашите деца и близки многая и благая лета.

13.01.2023 г.

ПКСХП “Св. Александър Невски“ гр. София

„Като Боготечна Струя на благостта, Ти, Господи, си влязъл в Иорданските струи, за да умиеш човешкия грях във водите. Те се изпълниха с ужас, като видяха Твореца на небето и земята оголен в реката и приемащ кръщение от раб. Ангелските сили се удивляваха, река Иордан връщаше назад своите струи, неможейки да търпи огъня, изгарящ водите ѝ, защото не бе обичайно да умива Чистия и да изтрива Безгрешния. Затова весели се, река Иордан, и да се радват изворите и езерата, всички бездни и морета, защото днес водното естество се освети и се избави от скрития там княз на тъмнината, и цялото творение да се весели и да пее с нас: Алилуия” (из Акатист на Богоявление Господне, кондак 5)

На шести януари православните християни застават духом на брега на река Йордан и съпреживяват отново и отново едно от най-великите събития в историята на човечеството – явяването пред човеците на Триединния Бог – Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух.

С благословението на Високопреосвещения Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм "Успение Богородично" в гр. Пазарджик беше отслужена съборна празнична света Литургия. В братско молитвено общение в нея влязоха свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик и енорийските свещенослужители свещ.Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. Молитвено участие в службата взе другият свещеник от храмовото духовенство отец Любомир Чавдаров.

В деня на този голям Господски празник храмът отрано се изпълни с благочестиви християни, сред които беше и областният управител на Пазарджик г-н Трендафил Величков. Благодарните сърца на верните Божи словесни овци ги доведоха в Господния дом да се преклонят пред явяващия се на света Спасител, оставил ангелското войнство, Своите 99 послушни овци и слязъл на земята да подири и спаси заблудената – предалия се на греха човешки род. По време на литургията всички изповядаха Символа на нашата вяра и казаха Господнята молитва „Отче наш...".

На службата присъстваха кметът на Община Пазарджик г-н Тодор Попов, инж. Георги Делчев, общественици и интелектуалци.

В края на литургията, отец Боян поздрави присъстващите с настъпилите празнични дни. Той преподаде над всички архипастирския благослов на митрополит Николай и честити имения ден на имениците.

Празникът завърши с многолетствие.

След това, при тържествено биене на камбаните, църковното изпълнение се отправи с литийно шествие до река Марица, където се събраха християни от целия град, както преди почти две хиляди години вестта за чудните събития привличаше боголюбивите сърца към Божия Син, направил да изгрее над Йорданските води велика светлина за просвещение на целия свят. На реката духовниците отслужиха Велик Богоявленски водосвет. Отец Боян извърши ритуала по хвърлянето на кръста във водата. Тази година във водите на река Марица скочиха повече от 50 младежи. Светинята беше извадена от 16-годишния ученик от Пазарджик Трендафил Куманов.

На 5 януари 1999 година Пазарджик е обявен за Областен административен център. По този повод и по покана на областния управител г-н Трендафил Величков в сградата на Областната администрация беше отслужен благодарствен молебен.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението беше възглавено от архиерейския наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия свещ. Димитър Пеев, свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев от катедралата на града. Отец Боян прочете полагащото се евангелско четиво, спомнящо едно от чудесата, извършени от нашия Господ Иисус Христос през време на земния Му живот – как Той изцери 10 прокажени, един от които се върна да Му благодари. Накрая наместникът прочете и молитва за здраве на областния управител, неговите близки, сътрудници и всички жители на Пазарджишка област.

След молебена отец Боян поръси присъстващите с Богоявленска осветена вода. Той поздрави служителите на Областна администрация и лично г-н Величков с годишнината и благопожела все така да служат с вяра в Бога, усърдие и любов към Отечеството и жителите на областта.

Накрая беше прогласено многолетствие.

Със слово към присъстващите се обърнаха г-н Величков, който благодари на всички за патриотизма, единомислието и труда им за полза на Майка България, както и д-р Иван Колчаков, първият областен управител на Пазарджик, който разказа своите спомени от основаването на Областната администрация, довело до израстването на Пазарджик през годините, основано, по думите му, най-вече на духовността. Д-р Колчаков припомни и факта, че областта е наследник на Пазарджишката кааза, която през годините на Османската империя обхваща земите до Ихтиман и Драма, изтъквайки като знак за вярата, благосъстоянието и самочувствието на пазарджиклии построяването на най-големия за времето си храм – катедралата на града „Успение Богородично“.

Накрая г-н Величков награди с благодарствена грамота, подписана от всички областни управители, служители на Областната администрация, част от които се трудят в нея от основаването й.

На молитвеното последование за благоденствието, здравето и спасението на жителите на Област Пазарджик присъстваха по-голяма част от предишните областни управители, които с присъствието си засвидетелстваха обичта си към Родината. Всички се снимаха за спомен от трогателното събитие.

На 5 януари, в навечерието на празника свето Богоявление, Църквата е отредила отслужването на богослужебно последование, включващо Утреня, Царски часове и Вечерня със света Василиева литургия, след което се отслужва и Велик Богоявленски водосвет.

С благословението на Пловдивския митрополит Николай чинопоследованието в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“ беше възглавено от архиерейския наместник на Пазарджик ик. Боян Кочев. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия свещ. Димитър Пеев и свещ. Максим Ничев от храмовото духовенство. Молитвено участие в службата взе енорийският свещеник отец Спас Дичев, който изпълни и част от литургичните песнопения.

При отслужване на часовете духовниците поред прочитаха полагащите се евангелските четива. Те изобразиха пред духовния взор на вярващите дивните евангелски събития, станали преди почти 2000 години на река Йордан, при които на света се откри Светата, Единосъщна и Неразделна Троица: Бог Син се кръсти в реката от свети Йоан Кръстител, Бог Дух Свети слезе върху Него във вид на гълъб, а от небесата се чу всевластният глас на Бог Отец, Който засвидетелства – „Този е Моят възлюблен Син!“.

След часовете беше отслужена и светата Василиева Литургия, съчетана с Вечерня, при която свещениците единомислено молитстваха с боговдъхновените слова на свети Василий Велики, измолвайки Животворящия Бог по Своите неизследими пътища да помилва всички с неизказаната Си милост.

След службата всички се събраха около поставените в центъра на храма съдове с вода, където духовниците отслужиха последованието на Великия водосвет - едно от най-тържествените последования в богослужебната традиция на Православната църква, възпоменаващо Кръщението на Господ Иисус Христос и освещаващо самото естество на водата, както това станало при потапянето в нея на Дошлия в плът Бог.

Накрая, при пеене на празничния тропар "Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан, се откри поклонението на Троицата. Защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече „Възлюбен Син” и Духът във вид на гълъб потвърди истинността на словото. Христе Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе!", отец Боян поръси присъстващите с осветената вода. Той преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и пожела от негово и свое име телесно и духовно здраве и освещение на всички.

Във връзка с честванията на светлия християнски празник Богоявление Ви предоставяме програма на събитията, както следва:

- Празничната Златоустова света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" ще започне от 09:00 часа.

- В 10:30 часа от църквата ще тръгне литийно шествие до р. Марица, където ще се отслужи Велик Богоявленски водосвет на брега на реката и ще се състои ритуалът по хвърляне на кръста във водите.

Желаещите да участват в изваждането на Богоявленския кръст могат да се запишат при клисарите в храма.

В деня на празника да дойдат в храма най-късно в 10.00 часа за участие в шествието.