kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
22
Май
2022

Съборна света Литургия за ✝5 Неделя след Пасха - на Самарянката в град Ракитово

В неделния ден на 22 май в храм „Св. вмчца Неделя” град Ракитово с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит беше отслужена съборна света Литургия. В братско съслужение в нея участваха архиерейският наместник на Пазарджик икон. Боян Кочев, председателят на храма прот. Стоил Лазаров и икон. Иван Чалъмов, председател на храм „Успение Богородично“ гр. Велинград.

Енориашите на храма с благоговение взеха молитвено участие в светата служба. Когато на утренята беше изнесено светото Евангелие, те минаха и преклониха благодарно главите и сърцата си пред свещената Книга, съдържаща Божието слово.

По време на причастния беше прочетен синаксар на неделята.

Накрая на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над председателя на храма и повереното му словесно Христово стадо. Той се обърна към присъстващите с проповед за света Фотина – самарянката, която при извора чу Христовия призив за изправяне на живота съгласно с Божиите заповеди и с това се удостои сама да стане извор с вода, която тече в живот вечен. Наместникът призова и ние да посещаваме редовно храма, да слушаме пастирите си и да следваме Евангелските заповеди, та и в нас да потече този живителен извор.

От своя страна отец Стоил благодари на отец Боян, а чрез него и на Високопреосвещения ни митрополит и засвидетелства своята и на повереното му паство всегдашна синовна любов и молитва, която те отправят за правоправещия архиерей на Пловдивска епархия.

21
Май
2022

Архиерейска света Литургия за празника на Пазарджик

21 май, денят на светите Боговенчани царе и равноапостоли Константин и Елена, е особено тържествен за жителите и гостите на град Пазарджик. Светият император и неговата майка са избрани да бъдат небесни покровители и закрилници на Пазарджик, а техният ден е определен преди повече от 90 години да бъде празник на града. Днес своя храмов празник чества и църквата в квартал Чиксалън в Пазарджик, посветена на светите царе.

Двойна беше радостта на енориашите и гостите на храма в този ден, защото да донесе благослова на Пловдивския митрополит Николай, дойде неговият викарий – Знеполският епископ Арсений. Владиката беше посрещнат с прекрасен букет с цветя, поднесен му от името на Църковното настоятелство и духовенството в храма. Той отслужи празничната света Литургия и благослови жителите и гостите на града.

В светата богослужба с митрополита съслужиха икон. Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, икон. Боян Кочев - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, секретарите на Пазарджишкото наместничество прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Пеев, председателят на храма икон. Петър Каръков, председателите на градските храмове: на „Св. арх. Михаил“ прот. Витан Йорданов, на „Св. Георги“ прот. Петко Еленкин, служащите в катедралата „Успение Богородично“ свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, свещ. Хрисант Хитов от храмовото духовенство и митрополитският дякон Ангел Ангелов. Молитвено участие в службата взеха председателят на храм „Св. Петка“ в града прот. Димитър Баташки, председателят на храм „Св. Димитър“ с. Звъничево прот. Атанас Кънев и енорийският свещеник в храма свещ. Стоян Стоянов.

Литургийните песнопения бяха изпълнени от смесения хор при храм „Св. Възнесение” гр. Пловдив под ръководството на г-жа Дорис Хофман.

Наред с многобройните богомолци, дошли да отдадат почит и благодарност към равноапостолното дело на свети Константин Велики и света Елена, службата уважиха кметът на град Пазарджик г-н Тодор Попов, областният управител г-н Андрей Гечев, народни представители, кметове на населени места, общественици и интелектуалци.

След св. Литургия по традиция църковното изпълнение се отправи на литийно шествие към централния площад “Константин Величков”. Там епископ Арсений отслужи благодарствен молебен и от името на всички пазарджиклии благодари на Всеподателя Бога за Неговата велика милост и закрила, която Той по молитвите на света Богородица и на светите равноапостоли Константин и Елена всякога дарува на жителите на град Пазарджик.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

19
Май
2022

ПРЕДСТОЯЩО: Архиерейска света Литургия за празника на Пазарджик

Еп. Арсений в Пз

На 21 май - деня на светите велики царе и

равноапостоли Константин и Елена и

празник на Пазарджик,

с благословението на

Негово Високопреосвещенство

Пловдивския митрополит Николай, 

Знеполският епископ Арсений - викарий на митрополита,

ще отслужи Архиерейска света Литургия

в храм "Св. св. Константин и Елена" в града.

 

Приканваме верния Божи народ да се съберем в 08:30 часа и посрещнем архиерея и съучастваме в духовната радост на светата служба.

11
Май
2022

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай по повод 11 май - празника на Светите братя Кирил и Методий

mitr nikolai new„Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. След това Човеколюбецът Бог, Който урежда всичко и Който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж и той им състави букви. И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света.“ (Из „За буквите“, съчинение от Черноризец Храбър)

Обични в Господа братя и сестри, Христос Воскресе!

Светата православна църква е отредила денят 11-ти май за прославяне на паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий. Светите братя, които са съставили първата азбука, пригодена за превод на Светата Библия и светата Божествена литургия  на славянски език. Прославяме днес паметта на двамата светци на Православната църква, които са убедили тогавашните ни събратя от западните диоцези, че освен на еврейски, гръцки и латински Божието слово може да бъде изговаряно и разпространявано и на общия език на славянските народи в Европа. Иисус Христос е казал на апостолите: „Идете и научете всички народи!“ (Мат. 28:19) Делото на Светите братя Кирил и Методий е до такава степен глобално и победно, че не можем другояче да си обясним неговия успех, освен като признаем очевидния факт, че то е било вдъхновено и благословено от Бог.

Житията на Свети Кирил и на Свети Методий са известни, а днес и особено на 24 май, ще бъдат четени многократно. Затова не бих искал сега да ги повтаряме и да преразказваме едно и също. Бих искал вместо това да обърна внимание върху поуките на историята, които могат да ни послужат в днешния ден. Както Иисус Христос, въплътеният Бог Слово, е действителна историческа личност, върху Чието дело, кръстна смърт и Възкресение е изградена цялата съвременна цивилизация, както всички светци и мъченици на Църквата са действителни исторически личности, чиито подвизи имат значение до ден-днешен, така и светите братя Кирил и Методий са личности от историята, с пряко отношение към нашия днешен ден. Деянията на светите равноапостолни братя пораждат верига от исторически причинно-следствени връзки, в които нашият народ има централна, основополагаща роля. Това не е случайно. Това е Божи промисъл.

Солунските братя Кирил и Методий разработват първия вариант на славянската азбука и изготвят първите преводи на свещените текстове по поръчение на византийския император Михаил, който с това е отговорил на молбата на моравския княз Ростислав, който пък го е помолил за проповедници и книги, които да обяснят и преподадат Словото Божие на неговия народ на разбираем език. Буквите са били съставени и преводите са били изготвени на базата на най-близкото до Солун и Константинопол славянско наречие, което е българският език. Старобългарският език става езикът, на който ще бъдат въведени в християнската вяра всички славянски народи, универсалният език на славянството. Славянските народи са приобщени към цивилизацията чрез старобългарския език. Буквите са създадени, за да съответстват на фонетичните особености на старобългарския език. В този момент българското придобива глобално значение.

Мисията на Кирил, а в по-голяма степен на Методий в Моравия, днешна Чехия, има кратковременен успех, доколкото след не много време богослужебните книги на славянски език са изхвърлени и заместени отново с латински, самият Методий претърпява редица унижения и мъчения, а учениците на двамата братя са прогонени оттам. Прогонени, за да намерят убежище отново в България. Тук, откъдето е започнало всичко. Случайно ли е това? Не, не е случайно. Бог е промислил делото на светите братя Кирил и Методий да започне от България, да претърпи перипетии в началото и едва след като се завърне обратно в България да получи онази сила и устрем, които да превърнат българския език на практика в четвъртия официален език на древния свят. Това дължим на първо място на Свети княз Борис-Михаил Покръстител и на неговите наследници Симеон и Свети Цар Петър.

Свети Наум основава книжовна школа в столицата Плиска, в североизточния край на българската държава. Свети Климент е изпратен в югозападния й край, в Охрид, където подобрява азбуката, назована после „кирилица“. Те, със Светите Горазд, Сава и Ангеларий служат, проповядват, учат, превеждат и преписват богослужебни книги без миг почивка. Когато през 988 година в Киев източните славяни приемат християнството, богослужебните книги пристигат от България. Днес от Адриатическо море до Беринговия проток и до остров Сахалин Светата Божествена литургия се отслужва на съответното местно славянско наречие, а Божието име се пише на кирилица благодарение на всички тези събития. Благодарение на това, че Бог е промислил именно България да стане онази трансмисия, на която Той е възложил да научи всички славянски народи и да ги приведе към разум и спасение.

Съвременните наши историци обичат да говорят за „българската империя“, за това, че в миналото България е била империя. България, разбира се, никога не е била империя. Империя, освен всичко друго, означава „мир“, а повечето от нашите царе не са били особено миролюбиви. Да не говорим, че неведнъж са се изкушавали да нападат други православни народи. Православен народ може да вдига меч само в своя защита и никога, никога срещу друг православен народ. Това е грях, за който ние, българите, сме били наказвани сурово. Впрочем, ако светските историци можеха да погледнат на историята през очите на църквата, тогава много факти и събития щяха да им се изяснят с нов, ясен смисъл. България не е била светска империя, но е станала империя на духа. Духът на тази империя, по сполучливите думи на академик Дмитрий Лихачов, е вдъхнат от Светите братя Кирил и Методий и този дух е дух на мир, на съпричастие, братска солидарност и дух на любов.

Само още един факт ще спомена, скъпи братя и сестри. Първото честване на празника на Светите братя е станало тук, в Пловдив, през 1851 г., в нашето епархийско училище. Само девет години по-късно пак тук започва движението за самостойна българска църква, след още десет години тя е факт, а след още осем и българската държава. Виждате ли причинно-следствената връзка? Чувствате ли диханието на историята? Поставете в началото Бог, поставете свв. Кирил и Методий и ще видите как българската история тръгва във възходяща линия. Заместете Бога с Мамона и виждате как линията тръгва неудържимо надолу.

Спомняте ли си, че преди два месеца, на 3 март, в словото си ви казах, че ще поговорим пак на 11 май. Казах, че 3 март е ден, на който ние българите трябва смирено да мълчим, а 11 май е денят, на който имаме право да говорим. Тогава мнозина не ме разбраха, както обикновено се случва, затова сега ще го кажа съвсем ясно.

Във всеки православен храм в България на всяка Света Литургия се поменава името на император Александър II, Царя Освободител и „всех падших на поле брани.“ Така служа и аз. Българската Православна Църква пази и тачи паметта на освободителите на нашето Отечество. С това моралният дълг на нашия народ към руските освободители е платен и надплатен. Факт е, че всяка година на Трети март избухват дискусии и спорове дали този ден заслужава или не заслужава да бъде национален празник, които тази година приеха съвсем драматичен характер. Факт е, че 3 март разделя обществото. Този празник не ни носи мир. Пак казвам, ако е за почитане на паметта на руските освободители и за отдаване на признание, Православната църква прави това на всяка Литургия. Всичко свръх това превръща признателността в раболепие. Принуждаването към раболепие поражда гняв. Затова на всеки 3 март част от обществото ни е гневна. Никой няма полза от това.

Нека поставим ръка на сърцето си и се запитаме кой е онзи значим ден в светския празничен календар, който утвърждава нашата национална идентичност, не е свързан пряко или косвено с участието на друга държава, не обижда никого от нашите съседи и в най-голяма степен би могъл да изрази това, което ние искаме да кажем на себе си, но и на целия свят? Кой е празникът, чрез който ние българите можем да отправим послание за мир към съседите си и света и то така, че всички да ни разберат? Кой е денят, който демонстрира, че България е държава със значение за световната история? Колко държави могат да имат национален празник, който освен местно, да има и глобално значение?

Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий, е денят, който сам Бог е отредил да е национален празник на България. Тази истина е толкова ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че сега отново ще започнат хулите и обидите срещу мен и знам откъде ще дойдат. От хора, които мразят Христовата църква, и от хора, които искат България да е вечно на колене. Аз съм българин, епископ и митрополит на Светата Православна Църква, и като такъв изповядвам това, което мисля и в което безусловно вярвам.

Вярвам, че нашият народ дължи повиновение, смирение и благодарност само на Господ Иисус Христос. Никога на светски кумири, идоли и господари, особено пък на чуждоземни. Вярвам, че Бог неслучайно е повикал Светите братя Кирил и Методий и неслучайно е свързал техните имена и тяхното дело именно с българския народ и с българската държава, а не просто с някакви си земи от географската карта. Вярвам в Божията милост, Божията благост и Божия промисъл за нас. Вярвам, че един ден духовните ни очи ще се отворят и ще провидят колко Бог ни обича и ще заобичаме Бог, както Той е обичал нас, когато е изпратил Светите равноапостолни Кирил и Методий, просветители на българския народ, а чрез него и на целия свят. И вярвам, че когато започнем да почитаме Бога, да разчитаме правилно Неговия промисъл за нас, когато поставим в центъра на календара си Него и изпратените ни от Него светци и светилници, и когато на празниците си редом до българското знаме вместо чужди знамена издигнем църковните хоругви, тогава ще започнем да си имаме себеуважение, тогава и другите ще започнат да ни уважават и тогава ще започне отново възходът на България.

Амин! 

Пловдив, 11 май 2022 г.

06
Май
2022

Съборна света Литургия за храмовия празник на църква „Св. вмчк Георги Победоносец” гр. Пазарджик

На 6 май, когато пред духовния взор на вярващите светата Църква издига подвига на един от най-почитаните мъченици за вярата – свети великомъченик Георги Победоносец, своя храмов празник отбелязва посветената на Божия угодник църква в град Пазарджик.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по случай празника беше отслужена съборна празнична света Литургия. Тя беше възглавена от свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик в съслужение с председателя на храма прот. Петко Еленкин. Молитвено участие в службата взеха енорийският свещеник в храма прот. Манчо Манчев и свещ. Сидер Димов, служащ в храм „Св. Петка” в града.

Вярващи от целия град се стекоха в Божия дом, където се поклониха пред образа на светия великомъченик Георги и изпросиха неговата помощ в житейските трудности и подкрепа в изкачването стълбицата на добродетелите. С радостни лица всички се поздравяваха с този светъл празник, насърчавайки се с примера на младия мъченик, останал до край верен на православната си вяра.

По време на причастния беше прочетено житието на светия мъченик-покровител на храма.

Накрая на светата богослужба отец Боян поздрави присъстващите с храмовия празник. Той припомни Христовите думи, че „който изпълни и поучи, велик ще се нарече в царството небесно” и засвидетелства, че най-голямото чудо в живота на светеца бяха не търпението в мъченията и чудесата, които той извърши, защото те бяха дело на Божията благодатна помощ, а изпълненото му с вяра и любов към Бога сърце, презряло всички земни привързаности, устремило се към своя Създател и изпълнило Евангелските заповеди. Наместникът изтъкна, че и нашата вяра личи по делата ни, а не по думите и призова и ние на дело да изпълняваме Божиите заповеди, та да се окажем достойни Негови последователи, да вървим по стъпките на светия великомъченик Георги и бъдем като него победители на греха.

Отец Боян честити имения ден на носещите името на мъченика и им благопожела да се украсяват и с неговите добродетели – твърда и непоклатима вяра, пълно доверие и нестихваща любов към Бога. Той преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя, храмовото духовенство и повереното им словесно стадо, като от негово име честити празника.

Накрая беше възгласено многолетствие, изпято от всички присъстващи, след което отец Боян раздаде нафората и поздрави богомолците с Пасхалния поздрав „Христос воскресе!”.

<<  2 3 4 5 6 [78 9 10 11  >>