Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Винаги в хилядолетната християнска история на нашия благочестив православен народ Бог щедро е изливал над него Своята благодат, провождайки му не само изкусни проповедници на вярата и изрядни свещенослужители, но и прославени Свои светци – съвършени подражатели на завещания ни от Господа Иисуса Христа образец на живот в съвършено следване на Божията свята воля и в оделотворяване на образа и подобието Божии, с които още при сътворението е бил дарен човекът. Та, сътворен по този начин, да може да достига и до съвършенството на Богоуподобяването, като истински образ на Божието „вечно битие” (Прем. Сол. 2:23). Във всяко време и на всяко място тези Божии светци са били избирани от Всевишния и провождани на нас, по-немощните в подвига на вярата – за утеха и укрепване, наставление и насърчение, дръзновение и подражание – верни наши учители и водачи по пътя ни към Царството Божие; както лично на всеки от нас, така и на всички нас заедно – като Църква.
Мъченици и изповедници на вярата, равноапостолни просветители и владетели, преподобни отци и майки, пустинножители и новомъченици – всеки от тях, в своето време и на своето място, са били и остават наши верни образци и спътници по дългия път на нашия благочестив народ и на всеки от нас към Христа и Неговото Царство!
Тази велика Божия милост продължава да се излива над нас и сега, в нашите дни на нечувано духовно объркване и на повсеместна криза на ценностите и идентичността. Криза, която българският народ преживява заедно с целия свят и с цялото човечество. Насред тази криза на духовността и на ориентирите ние виждаме, че Бог отново не ни е забравил, изпращайки ни от Своя небесен чертог нови и нови благодатни застъпници, какъвто е и тържествено прославяният днес у нас светител и Божи угодник Богучарски архиепископ и Софийски чудотворец Серафим (Соболев)
Православният ни народ отдавна очакваше тази прослава. Отдавна при гроба на светителя Серафим се стичаха хора от близо и далеч – за да изпросят за себе си или за свои близки Божията милост. Да я изпросят именно по неговите светителски молитви, за чиято сила те знаеха и която те познаваха още преди тържествената му прослава и канонизацията. Защото с живота си и с чистотата на вярата си владика Серафим беше придобил благодатта на Светия Дух и беше спечелил своето кътче от Царството Божие и своя дял от непомръкващата Христова светлина, с която сам той приживе огряваше около себе си, бидейки по думите на Спасителя, същински „… град, който стои навръх планина”, и светилник, който „… свети на всички” (Мат. 5:14-15). И защото бе обикнал своето паство. Защото, до съвършенство подражавайки на Господа, го беше възлюбил „докрай” (Иоан 13:1) и не можеше да го остави сиротно подир отминаването си от скръбния ни свят, но бе заръчал на многобройните си чада неизменно да търсят неговата молитвена подкрепа и небесната му закрила.
И ето, че чадата на свети Серафим, Софийски Чудотворец, са живи и днес. Ето че и днес криптата на неговия храм е пълна с богомолен народ, който той – като истински Христов апостол – всекидневно привежда при Господа, свидетелствайки от небесата за истинността на нашата вяра, за великата към всички нас Божия милост и за „венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат” (Иак. 1:12). Приканвайки и нас, – неговите възлюбени чеда в православна България – към живот според тази вяра и към пътя на спасението – към пътя, който единствен води към победата над смъртта и вечен живот. Свидетелствайки още веднъж и за здравите и неразкъсваеми връзки на нашите два православни народа, обединявани от едната и съща вяра и от своята обща надежда, и във взаимна, жертвена любов следващи Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, Който е „същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8).
„Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5), които ни обединяват и винаги ще пазят единството на нашите братски народи, поредно доказателство за което са животът и делото, и небесната прослава на незабравимия за православното сърце свети „дядо владика” Серафим. Когото вече цялата Църква Христова ще може да възпява, прославяйки подвига му:
Винаги разпалван от божествена ревност, показал си се като стълб на Православието, възсиял в град София, и с благочестието си мнозина си привел към Христос, добри пастирю: светителю отче Серафиме, моли Христа Бога да се спасят нашите души!” (Тропар, гл. 4).
И още:
Издигнал се на висотата на смиреномъдрието, показал си се учител на благочестието, поборниче за Православието и застъпниче за нуждаещите се, похвалà за монасите и изрядни пàстирю; затова с любов ти зовем: радвай се, Серафиме, Софийски Чудотворче! (Кондак, гл. 4).
Затова са толкова светли и толкова радостни дните на прославата на св. Серафим Соболев. Прослава, извършена заедно и в единомислие от братските Руска и Българска православни църкви, удостоверяваща не само техните собствени верни чада, а и всички въобще православни християни по света в извършилата се на небесата прослава на още един Христов светец, на още един избран съсъд на неоскъдяващата Божия благодат.
Затова, възлюбени, нека всички заедно, с една уста, едно сърце и една душа днес възпеем новопрославения Софийски чудотворец и молитвено да възкликнем: Величаем те, светителю, отче наш Серафиме, и почитаме твоята свята памет, защото ти се молиш за нас на Христа, нашия Бог! (Величание на св. Серафим).
По молитвите на новопрославения Софийски светец и Чудотворец Серафим Бог да помилва и спаси всички нас! Амин!
Председател на Св. Синод
† НЕОФИТ
Патриарх Български и Митрополит Софийски
Членове на Св. Синод:
† Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Видински митрополит ДОМЕТИАН
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
Както в църковния, така и в гражданския календар, а дори и в личния годишен календар на всеки един човек, има събития и личности, които биват почитани с по-голяма тържественост, с по-голям акцент върху тях. Ако са отдавна отминали, то целта на тяхното отбелязване е да ни се припомни примера на великите личности, участвали в тях, или по думите на св. ап. Павел, имайки пред очите си техния живот, да подражаваме на вярата им, да подражаваме на добрите им и съзидателни дела. Или да си вземем поука от отминалите събития, за да не ги повторим, ако резултатът от тях е бил отрицателен, както за отделния човек, така и за обществото, а и за света като цяло.