†13 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Съборна света Литургия в катедралата на Пазарджик.
Във втория неделен ден от Рождественския пост, †13 Неделя след Неделя подир Въздвижение, в катедрален храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай беше отслужена съборна възкресна света Литургия. Тя беше възглавена от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев. Заедно с него в радостта на неделния ден съслужиха председателят на храм „Св. св. Константин и Елена” в града свещ. Спас Дичев и свещенослужителите от катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Любомир Чавдаров.
Студеното време не спря енориашите на храма, които дойдоха да се помолят на светата богослужба, та времето на поста да бъде безбедно и спасително. Всички изслушаха благоговейно литургийното свето Евангелско четиво, спомнящо беседата на нашия Христос с богатия юдеин и уверението, че макар и за камила да е по-лесно да мине през иглени уши, отколкото за богатия човек, привързал сърцето си към тленните богатства, да стигне до Царството Божие, с Божията помощ за всекиго е възможно да се освободи от страстта на сребролюбието и да достигне своето спасение.
В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите и им честити празника. Той произнесе слово за възпитанието на децата, припомняйки, че днес честваме техния пазител – свети Стилиян Пафлагонийски. Отец Боян увери, че най-добрият възпитател на децата е любовта в семейството и призова да бъдем пример на любов за своите чеда, та те да растат в здрави и сплотени семейства, които са домашна църква, водеща до нейния Глава – нашия Спасител и Господ Иисус Христос.
Отец Боян обяви на енориашите за назначението на отец Спас като председател на градския храм, посветен на закрилниците на Пазарджик - светите велики царе и равноапостоли Константин и Елена и изказа своята радост, че начело на осиротялото паство Високопреосвещеният митрополит Николай постави достоен свещенослужител, който като силен фар да свети в мрака на греха и да осветява за вярващите опасностите по пътя. От името на храмовото духовенство в катедралата наместникът поднесе на отец Спас скромен дар – богослужебни одежди и помоли своя събрат всеки път, когато служи с тях, да се моли и за енорията на храма, в който той досега достойно служеше, полагайки душата си за Христовите братя и сестри.
Празникът завърши с многолетствие, след което отец Спас раздаде нафората и прие топлите поздрави и благопожелания на енориашите за леко и спасително служение.