† 15 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Закхея. Съборна света Литургия в катедрален храм "Успение Богродично" гр. Пазарджик
С наближаване на Великия пост светата Църква започва да подготвя своите верни чеда за достойно преминаване на това най-благодатно време в годината. На 26 януари, †15 Неделя след Неделя подир Въздвижение, тя издига примера на митаря Закхей, когото Божието присъствие облагороди и измени от сребролюбив в милосърден, от егоист в човеколюбец.
В този неделен ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“ беше отслужена съборна възкресна света Литургия. Тя беше възглавена от архиерейския наместник на Пазарджик икон. Боян Кочев. С него съслужиха свещ. Спас Дичев, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ в града и свещ. Максим Ничев от храмовото духовенство.
По време на Причастния канон беше прочетена проповед върху евангелските събития, описващи срещата на богатия началник на митарите Закхей с благия Христос и свидетелстващи за силата на вярата и покаянието, което смекчава и облагородява каменното сърце, обръща злобата в любов, превръща самолюбието в човеколюбие и от грешниците прави светци.
В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите. Той се обърна към събралото се множество със слово за изпълнението на Божиите заповеди, което ни сродява с Бога и светиите и ни прави техни чеда. Наместникът припомни, че не някой човек, а Сам Господ прокара за нас небесната пътека, която извървя и озари със Своите стъпки, та и ние да можем да се изкачим по нея до небесното ни Отечество. И както днес Закхей презря човешките подигравки и се покачи на високо дърво, за да види Христа, както отхвърли от себе си хомота на заробилия го грях, така и ние с Божията помощ да се издигнем над земното, да се освободим от властта на сребролюбието, властолюбието, злобата, надменността, от всички свои страсти и греховни привички, та да бъдем достойни чеда на кроткия и смирен по сърце Господ, търсейки преди всичко Неговото небесно царство.
Празникът завърши с многолетствие.