Малко повечерие с първа статия от Акатиста на света Богородица в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик
Светата православна Църква от древност е установила в петъците на Великия пост да бъде четен на части Акатиста на света Богородица. На 23 февруари с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит, отслужи Малко повечерие с първата статия от този боговдъхновен текст. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев и председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков.
В определеното време на богослужението всички се събраха пред чудотворния образ на Божията Майка, където владиката прочете първа статия от Богородичния акатист. Духовниците и енориашите на катедралата в единомислие издигнаха ума си към Пресветата и Преблагословена Владичица Богородица, изпросвайки нейното застъпничество пред Бога. Всички заедно пееха ведно с ангелските чинове „Радвай се, Невесто неневестна!“ и преклониха коленете и сърцата си пред нейното величие. След това по традиция енориаши от храма поднесоха за благословение на тях и техните семейства питки и хлябове, които накрая раздадоха на присъстващите.
След службата епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над верния Божи народ и каза: „През тази седмица подготвяме душата си да се разкае, да потърси и умие греховете си. Всеки ден се обръщахме към нея с думите „Душо моя, защо спиш?“. Чухме в днешното евангелско четиво, че Господ е лозата, а ние сме пръчките. Който яде и пие Тялото на нашия Спасител, той има в себе си живеца, защото когато пръчката е на лозата, тя живее и дава плод. Ако пък не дава, бива отрязана и хвърлена в огън. Не за това се готвихме цяла седмица, братя и сестри. Напротив, готвихме се с нашата вяра, надежда и любов да пристъпим, да вземем онзи живителен сок от Лозата, който ни дава живот вечен. Най-големият ни враг е нашата уста. Когато видим брата си да съгрешава, ние бързаме с устата си да го осъдим и така втвърдяваме сърцето си, приспиваме съвестта си. А устата ни е дадена не да осъждаме с нея, а да се каем за своите грехове. Не да злословим, а да принасяме хваления и молитви на Бога. Затова нека я затворим и в тишината на днешната вечер, когато изпросихме небесното застъпничество на Божията Майка, всеки да остане насаме със себе си, да погледне още веднъж в най-скришните места на сърцето си и издири там всяка нечистота. Защото Тя ще ни закриля и помага в това най-важно наше дело. Така, пристъпвайки към изповедта и получавайки от свещеника по Божие вдъхновение разрешение, да пристъпим към тайнството на светото Причастие и получим този живец, който ще дойде от небесната Лоза. Тогава ще се изпълним с небесната радост и ще предвкусим онова, което ни чака в Рая. Нека е благословена, тиха и спасителна настъпващата нощ; да бъде изпълнена с покаяние, с любов, нека устата ни бъде не враг, а средство за възпяване на Бога, на Неговата Майка, Божиите угодници и нека в сърцата ни винаги има място да оправдаем ближния“.
