Опело Христово в катедралата на Пазарджик
„Братя, малко квас заквася цялото тесто. Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас. Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина…” (1 Кор. 5:6-8 - из Апостолското четиво на службата за Опело Христово).
На Велики петък вярващите се събират в храмовете, за да станат съпричастни на най-трогателното богослужебно последование от годишния кръг на църковния календар. Във вечерните часове на този ден, който целият е нощ, се отслужва последованието на Опело Христово. След като са изживели отново предателството, безчестния съд, поруганието, побоя и кръстната смърт на Владиката на света, сърцата на Христовите последователи са се изпълнили със скръб, но и с чувство на вина и съпричастност към безчинствата и греховете, станали причина Единственият Невинен да пострада и да бъде поруган. Сега те идват и застават редом до Пресвета Богородица и верните ученици на Господа, за да изпратят в последния Му земен път Неговото свято тяло.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай богослужението в катедралата „Успение Богородично” беше възглавено от архиерейския наместник на Пазарджик икон. Боян Кочев. В съборната служба взеха участие йеромонах Йоаким, брат на Баткунската света обител „Св. ап. Петър и Павел” и енорийските свещеници от катедралата свещ. Максим Ничев, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов.
След като отец Боян прекади храма на деветата песен от полагащия се канон, цялото църковно изпълнение застана около кувуклията, символизираща гроба Господен, гледайки положено мъртвото Христово тяло, изобразено на светата Плащаница и с едно сърце и уста всички взеха участие в отпяването трогателните песнопения от трите статии на Опело Христово, изпълващо душите със срам, тъга, но и вяра, надежда и удивление от това как Невместимият доброволно бе задържан от гроба. При ясното осъзнаване на това всяко човешко същество се изпълва с признателност и благодарност от Христовата Саможертва и смирение.
В края на Великото славословие, при траурен камбанен звън, около храма се отправи скръбното шествие за погребението на Агнеца Божий. При завръщането на процесията обратно в храма, със сведени глави богомолците се поклониха за последно на погребвания Цар на славата и Изкупител на човеците.
След службата отец Боян прочете слово за последните мигове от живота на Богочовека, Чиято любов към хората пролича дори в най-тежките мигове от живота Му – издигнат на кръста, с последните сили на Своята душа Той изпроси от Своя небесен Отец да прости на убийците Му и обеща на разкаялия се благоразумен разбойник, че още същия ден ще го вземе при Себе си в рая. Тези думи благопожела отец Боян и всеки от нас да чуе в края на своя живот.
Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и техните семейства.
