Петдесетница в Пазарджик

„Любещите Спасителя се изпълниха с радост и страхливите преди дръзновение получиха, когато днес Дух Свети слезе свише над дома на учениците и всеки от тях по различен начин говореше на хората; защото езиците бяха разделени и видими като огън, който не ги изгори, но напротив - ороси ги!“ /из богослужението на празника, Седален, гл. 8/

В ✝ 8 Неделя след Пасха се отбелязва един от 12-те големи Господски празници – Петдесетница. На 50-ия ден след Христовото Възкресение от мъртвите и 10 дни след Неговото славно Възнесение на небесата преди почти 2000 години Божията благодат слезе над апостолите във вид на огнени езици и основа светата Православна църква. Простите рибари станаха премъдри вестители на истинната вяра, ловящите риби станаха ловци на човешки души и спасяват и до днес вярващите от мрежите на заблудата, довчера страхливите галилейски мъже станаха непоколебими изповедници на вярата и победители над страха и греха. Благодарение на техните деяния и до днес по краищата на вселената се благовести на всички път на благодат и спасение в лоното на Христовата Църква.

В неделния ден на 31 май с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната служба в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше отслужена от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия иконом Боян Кочев. В съслужение с него беше служащият в катедралата свещ. Димитър Попов.

Както някога апостолите ден след ден се събираха на обща молитва, в каквато ги завари и Бог Дух Свети, слязъл над тях като езици от огън, така и до днес християните се събират ден след ден, а особено в неделни и празнични дни в Божиите храмове, за да поддържат и в своите сърца пламъка на своята вяра. Радостта от празника изпълваше душите и се отразяваше върху усмихнатите лица на всички. С благодарност те издигаха молитвите си към Троичния по Лица Бог, основал днес и оставил за наше обновление и спасение кораба на Своята Църква.

По време на причастния беше прочетен Синаксар за празника.

Съгласно църковния устав непосредствено след литургията започна полагащата се празнична вечерня. За пръв път от Пасха насам архиерейският наместник издигна от името на народа молитвата към Бог Дух Свети „Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души”, а по време на Великата ектения отправи и нарочните за деня прошения, призовавайки Третото Лице на светата Единосъщна и Животворяща Троица да слезе и върху събраните днес в Божиите храмове верни Христови последователи. След входа на Вечернята, при пеене на Великия прокимен „Кой Бог е велик като нашия Бог“, отец Боян разпръсна из храма орехова шума, символизираща огнените езици, слезли над главите на апостолите на петдесетия ден след Христовото Възкресение.

След това всички преклониха коленете си и свещенослужителите поред прочетоха полагащите се в тоя ден особени коленопреклонни молитви, съставени от свети Василий Велики, с които изпросиха изливането на обилни благодатни Божии дарове върху всички – живи и мъртви членове на Църквата, защото за Бога всички са живи и след смъртта си кръстеният християнин продължава да бъде член на Христовата Църква.

В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай. Той честити на всички празника и рождения ден на нашата Майка – светата Църква и призова винаги да пребъдваме в топлата й прегръдка, оставайки нейни верни чада.

Тържеството завърши с многолетствие.