Празникът на свети мчк Енравота-Боян княз Български в град Пазарджик
На 28 март родната ни Църква чества първия български мъченик за вярата свети мчк Енравота-Боян княз Български. В този ден с чудесни знамения и небесна помощ свети цар Борис потушава бунта на въстаналите против християнството боили.
По повод празника с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна Преждеосвещена света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев, секретарят на Наместничеството свещ. Димитър Пеев и служащите в катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. Молитвено участие в службата взе другият секретар прот. Стефан Йорданов.
В края отец Боян се обърна към присъстващите със слово за светия първомъченик от българския род. Той припомни как свети Боян изведе от тъмницата пленения Кинамон, който му се отблагодари, извеждайки княза на българите от тъмнината на езичеството. Отец Боян увери, че и мъченикът ще изведе от тъмнината на греха почитащите го достойно със сърцата и делата си.
След службата от името на свещенослужителите в околията отец Стефан, а от свое име и вярващите поднесоха на наместника по повод неговия имен ден прекрасни букети с цветя и дарове с благопожелания за дълголетно и спасително служение на Божия виноград.
Св. мчк Енравота-Боян, княз Български
Християнството по нашите земи се разпространило още в апостолско време. Основали се първите църкви. Много новопокръстени християни дори приели мъченичество за Христа, защото тогава имало гонение. Те били предимно от римски и тракийски произход. През Дунава минали много славянски племена. Те веднага приемали Христа, защото имали меки и добри сърца.
Но когато дошли прабългарите и основали Българската държава в 681 г., нещата се променили. Те почитали езическия бог Тангра и искали да наложат вярата си на местното население. Трудно успявали и започнало гонение.
А християнството, както светлината в мрака, бързо се разпространявало. Дори проникнало и в царските дворци. Цар Крум водел непрекъснато войни с гърците. След победите той довеждал много пленници, а те изповядвали християнската вяра.
Сред тези пленници бил и византийският учен Кинамон. Цар Крум го приел в двореца. Той бил християнин и оказал силно влияние върху синовете на царя. Синът на Крум, Омуртаг, се опитал веднъж да го принуди да принесе жертва на Тангра. Той твърдо отказал, за което бил затворен в тъмница за много години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, Маламир, през 831 г., извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си Енравота като роб.
Скоро младият княз под влияние на Кинамон приел християнско кръщение и бил наречен Боян. Като узнал това, Маламир го повикал и му наредил да се откаже от Христос. Боян смело му заявил:
- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христос – истинския Бог.
- Ще бъдеш осъден на смърт – заявил брат му.
- Нищо не може да ме отлъчи от любовта ми към Христа.
Осъден на смърт, той произнесъл знаменателните думи:
- Тази вяра, заради която сега умирам, ще се преумножи на българската земя. Напразно се надявате да я потъпчете с моята смърт. Кръстният знак ще бъде издигнат навсякъде, отново ще бъдат въздигнати храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разрушени така, сякаш че не са съществували. Но и ти самият не след много време зле ще изгубиш душата си, без да си получил някаква полза от своята жестокост.
След това княз Боян бил обезглавен. Пророчеството му се сбъднало. Княз Борис през 865 г. покръстил българския народ. Княз Боян е първият български мъченик за Христовата вяра.
