14.06.2026 г. - Съборна света Литургия в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик и завършване учебната година на Неделното училище

Във втория неделен ден след великия празник на огнената Петдесетница, когато Светият Дух слезе над Господните апостоли и ученици и основа Христовата Църква, е определено да се чества празникът на Всички български светии. Това е постановено от Светия Синод на родната ни Българска православна църква през 1954 година, само година след възстановяването на Българската патриаршия. На този празник възпоменаваме достоянието на българската святост, начевайки от първия български мъченик – светия Енравота-Боян, княз Български, през неговия кръвен племенник – покръстителят на народа ни свети цар Борис-Михаил, внукът му свети цар Петър, светите Седмочисленици, всебългарския закрилник св. Иван Рилски Чудотворец, неговите духовни последователи Гавриил Лесновски, Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, великият патриарх Евтимий, св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Николай Софийски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, свети Софроний Врачански, свети Паисий Хилендарски и хилядите знайни и незнайни българи, посветили или дали живота си за Бога, нарамили своя кръст и последвали нашия Божествен Учител и Господ Иисус Христос, до последно канонизираните от Църквата ни свети Баташки новомъченици. Този събор на родната ни святост, бдящ над своите единокръвни и единоверни последователи, начерта за всички нас пътя към Царството небесно.

По повод празника с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Литургия. В братско съслужение влязоха свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик, председателят на храма свещ. Спас Дичев и енорийският свещеник отец Хрисант Хитов.

Много благочестиви християни дойдоха да отдадат почит на прославилите Бога с живота си и сами прославени от Него родни светци, първи наши помощници в борбата за духовно израстване и съвършенство. Особено голяма беше тяхната радост от това, че литургичните песнопения бяха изпълнени от хористите съвместно с децата от Неделното училище „Добротворчета“ при храма, водени от презвитера Майя Дичева, които днес завършиха учебната си година. Малките християни с чистите си сърца издигаха молитвите си към Бога и възпяваха нашия Спасител, дивен в Своите светии.

В края на службата отец Боян поздрави всички с празника и преподаде над тях архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай. Той произнесе слово за светостта, към която всички ние сме призвани и която е постижима за всеки от нас, стига само и ние по примера на нашите светци да обикнем Бога и Неговата Църква и с живота си да бъдем благовестители на Евангелието. Наместникът изказа благодарност на всички, които подкрепят и Неделното училище, като припомни важността на делото по възпитание на децата във вяра и благочестие от най-ранна възраст.

След светата служба добротворчетата поздравиха присъстващите с няколко песнопения. На всички тях отец Боян връчи грамота за завършване на учебната година и им пожела слънчево лято. От името на председателя на храма и преподавателите в училището бяха връчени и грамоти на хора, отличили се с подкрепата и помощта в учебния процес през годината. Презв. Майя изказа своята и на децата благодарност към Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай за неговия архипастирски благослов да бъде открито училището, което да сее семената на вярата, надеждата и любовта в детските сърца.

Накрая за всички беше приготвена постна почерпка, а за децата и приятна изненада – специално поръчана за случая постна празнична торта.

Историята на храм „Св. св. Константин и Елена“ е тясно свързана с просветното дело в Пазарджик. Още преди да бъде довършена църквата, в двора ѝ на 8 ноември 1847 г., отваря второто училище в града. Запазено е и писмо, вероятно на първенците на „Канлъкавак“ – до Александър Екзарх в Цариград, в което съобщават за завършената църква и молят за материална помощ: „Главната причина на просбата ни е тая: нашата махала Канлъкавак в град Пазарджик в такова също отношение се намира къмто другите граждани Варошлии, каквото во Филибе Марашат и Каршияка къмто тамошните Варошлии. Тя отстои от Варошат тако речи на разстояние един цял час. Толкува години особно в зимно време ние не знаехме что е църква, и нашите чада не виждаха школа никак от превеликата кал, дето става, и от далечината. Ревнуя, като истин българе, към добродетелта, захванахме в позамина лято година да си направим църква, която ако и с много препятствия от страна на нашите единоверци и братя, с Божия помощ изправи ся и сега ся съвръшава в нея за греха человеческия безкровна жертва. Желая да биде дело съвръшено въздигнахме и училище, в което да ся обучават чадата ни на същни и наш матерний язьк – Имаме намерени, ако бъде воля Божия, след време да въздигнеме и женско училище, по примерът на други наши братя. Махалата ни е малка и ние се надеяме да устоим срещу намеренията си, обаче като имаме пред очите си Бога помощник и родолюбив, а и родолюбиви доброжелатели…“. Така, с Божията помощ и с подкрепата на Пловдивска света митрополия и на благочестиви граждани, Неделното училище при храма се явява продължител на делото на боголюбивите пазарджиклии, оставили ни в наследство този величествен храм и любовта към нашата спасителна вяра.

През тази година училището се отличи с две наградени деца в Национален конкурс „Моят небесен покровител / моят православен храм” – 2026 г., организиран от Светия Синод на БПЦ. Децата взеха участие и в XII Национален ученически конкурс „Въведение Богородично“ 2025 г. на Пловдивска света митрополия на тема: „Неувяхващият венец от добродетели на Божията Майка – мое светло вдъхновение“. Участваха в традиционното тържество по повод Рождество Христово на децата, изучаващи Вероучение, организирано от Архиерейско наместничество Пазарджик, както и в Първи детски хоров празник „Христос воскресе – радост донесе“ в храм „Св. София – Премъдрост Божия“ в град София на Томина Неделя. Като истински добротворци малките християни се изявиха при организацията и провеждането на традиционния Детски спортен празник за 1 юни, организиран и проведен в Баткунския манастир „Св. ап. Петър и Павел“, където бяха сред най-дейните помощници.