21 май - Свети цар Константин и Елена
Константин бил син на император Констанций Хлор и милосърдната Елена. От родителите си наследил тих нрав и християнско възпитание. В тяхното семейство нямало идолослужение.
Като пораснал, бил взет за почетен заложник при император Диоклетиан. Тогава огромната Римска империя се управлявала от двама до четири императори. Диоклетиан бил жесток гонител на християните. В неговия дворец Константин видял диви езически нрави и се отвратил от тях.
След смъртта на баща си станал император. Тогава имал смелостта да узакони християнската религия с държавен акт от 313 година. Спряло тривековното проливане на мъченическа кръв.
Показателен е мирният начин, по който утвърждавал християнството. Той не го налагал със силата на държавната власт и оръжието, както ставало при езичеството. Помнел думите на Христос, Който никога не налагал, а само приканвал да Го последват.
Забранил извикването на демонските сили и гадаенето, но самите жреци не преследвал. Липсата на насилие паказала красотата на християнската вяра. Тя изгрявала в своя привлекателен блясък.
Но не било лесно да се спре стихията на езическото многобожие. То се оказало много по-лесно, защото разрешавало ниските нрави. Затова премахването на старите заблуди не минало без съпротива.
Източните страни на Римската империя управлявал Ликиний, негов зет. Той бил груб езичник. Повел война срещу Константин. Тя била съдбоносна, защото решавала на коя религия ще принадлежи бъдещето.
Верен на старите заблуди, Ликиний призовал своите езичници, принесъл жертва на боговете и вдигнал оръжие. А Константин разчитал на закрилата на честния Кръст Христов. С него победил. Християнството възтържествувало.
Той напуснал езическия Рим и основал новата си столица Константинопол, днешния Цариград. Построил много църкви. Заедно с майка си Елена открил Христовия кръст на Голгота.
Цар Константин останал в светованата история с името Велики, а Църквата го нарича равен на апостолите, защото като Христовите апостоли утвърждавал християнската вяра. Светът тръгнал по нов светъл духовен път. Човечеството било изтръганато от идолската измама. Затова Църквата го провъзгласила за светец.
Свети цар Константин с миролюбие започнал утвърждаването на християнството, като избягвал насилието. Някои негови привърженици го съветвали да изгони от Рим всички езичници. Но цар Константин им отговорил, че Христос не иска да идват при Него със сила и принуждение. Като се отнасял миролюбиво към тях, те били привлечени по пътя на вътрешното убеждение.
Той разчитал най-вече на Божията помощ, а не на своите сили. Преди сражението с Максенций - лют гонител на християните, Константин се молел. Слънцето клоняло към залез, когато той видял с очите си кръстен знак на небето с надпис: "С това побеждавай!".
Победата дошла с кръста Христов. Максенций, спасявайки се с бягство през река Тибър, загинал при разрушаването на моста.
Всеки християнин знае, че с Кръста победата е сигурна. Затова кръстният знак украсява църквите и домовете. Християните го носят на гърдите си не за украшение, а да ги пази от всяко зло. Децата много обичат да носят кръстче. С него са спокойни и на път, и при непревдидени неприятни случки.
Игумения Валентина Друмева