17 юли – Света Марина
Света Марина се родила в град Антиохия в Мала Азия. Майка й починала скоро след раждането й. Баща й, Едесий, бил идолски жрец. Той я поверил на една кърмачка да я отгледа. Тя живеела в съседното село на 15 км от града.
Настъпило жестоко гонение на християните. Много от тях се криели в околностите на града, облечени като просяци. Марина, като станла на дванадесет години, чула от тези странстващи християни за Иисус Христос, Единия Бог. Като й разказали за Него, тя презряла мъртвите богове и с цяло сърце приела чистата вяра.
Искала да се кръсти, но нямало християнски свещеник. А баща й, като научил, че е християнка, престанал да я счита за своя дъщеря, дори я намразил. Когато Марина навършила петнадесет години, блестяла с удивителна красота.
Един ден излязла на полето да нагледа стадото на баща си. Случило се, че на пътя срещнала управителя на областта, който бил известен с жестокостите си спрямо християните. Той отивал в Антиохия да измъчва непокорните, които презирали идолите.
Като видял Марина, той се пленил от красотата й. Спрял се и започнал да я разпитва.
- От кой род си, девойко, и какво е името ти?
Тя се помолила Бог да я научи какво да му отговори, а той продължил:
- Пленен съм от красотата ти. Желая да ми станеш съпруга. Ако си робиня, ще те откупя.
- Аз съм Христова рабиня. Вярвам в Единия Бог, Създател на небето и земята – смело заявила тя.
Като чул, че е християнка, той наредил на войниците да я вземат и да я отведат в града, но да не се отнасят грубо с нея. Тя знаела какво я чака и по пътя се молела Бог да я укрепява.
Управителят хванал много християни и ги извел на съд. Наредил първо да доведат Марина на разпит.
- Послушай ме, девойко, поклони се на боговете и веднага ще те удостоя с голяма чест. Ще те взема за жена. Но ако не се подчиниш, ще бъда принуден да те измъчвам – заявил управителят с ласка и заплаха.
- Не се надявай да заменя вярата си в Христос в вашето безверие. Твоята душа е мъртва!
Като чул тези думи, той се разгневил и наредил да я измъчват. Присъстващите я жалели и я съветвали да се поклони на идолите, за да спаси живота си, младостта и красотата си. Но тя им казала, че с цялата си душа е предана на Христос и е готова да понесе мъчения за Него.
Хвърлили я в дълбока и мрачна тъмница, където затваряли осъдените на смърт. Там тя усърдно се молела да мине през водата на светото кръщение. Извели я и като чули нейната постоянна молитва, мъчителите помислили, че тя изгаря от жажда за вода.
За подигравка донесли една каца и я напълнили с вода. Вързали я и я хвърлили в кацата да се удави. Марина се зарадвала и се помолила в тази вода да приеме свето кръщение. За почуда на всички мъченицата излязла от водата жива и здрава.
Като я видели, много от присъстващите повярвали в Христос. Това още повече озлобило мъчителите и те я посекли с меч. Пострадала в края на III или началото на IV век.
Петнадесетгодишна девойка, чудно красива, Марина презряла временния разкош и удоволствия и не дала вярата си в Христос, Който обещава вечен живот и неизказана радост в царсвото небесно.
Не всеки млад човек може да приеме мъченичество, но всеки може да се страе да опази душевната си чистота, когато му се предлага лек живот. Грехът убива. Стремежът към чист живот възнаграждава тук с достойноство, а на небесата с красота, която не вехне като земната.
Игумения Валентина Друмева