30 януари - Свети цар Петър
Свети цар Петър е роден през 927 г. в славната българска столица Велики Преслав. Той е втори син на цар Симеон и внук на цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ в 865 г. Бил високопросветен книжовник. Обичал духовното знание, а по нрав бил миролюбив. Баща му го готвел за наследник на царския престол.
Това не му се нравело, но се подчинявал. Той станал цар, но не с оная жажда, с която много князе се стремели към царския престол. По природа бил склонен към мирен духовен живот
Още с възкачването си на престола той сключил с Византия тридесетгодишен мир, скрепен с женитбата му за внучката на император Роман Лакапин - Мария. Тя символично приела името Ирина, което значи мир. Но изтънчената византийка внесла в българския дворец разкош, който гнетял царя, склонен към духовност. Засилило се и политическото влияние, което криело големи опасности.
Най-много обаче царят се тревожел за единството на Църквата. Появила се ереста на богомилите, които увличали невежите хора. При такива усложнения единствената утеха на царя останала молитвата. Вечер захвърлял царската багреница и коленичил пред иконата на Божията Майка. Често посещавал близките манастири и пречиствал душата си с молитва и духовен размисъл.
Задържал се с дни в книжовната зала и пишел духовни книги. Подписвал се Петър Черноризец. Той наистина сред шумния дворцов живот живеел като монах. Мечтаел да посети свети Иван Рилски. Чул за неговите големи подвизи в Рила планина.
Организирали ловджийска дружина и тръгнали към дебрите на Рила. Като стигнали до висок връх, гъстата гора се оказала почти непроходима. Най-смелите ловджии успели да открият Рилският светец. Цар Петър заменил писма с него.
Но държавните дела не му давали покой. Византийският император, привличан от богатствата на Велики Преслав, сключил съюз с киевския княз Светослав, който нападнал българската столица и временно я покорил.
От голяма тревога царят се разболял тежко. Отстъпил престола на сина си Борис II и се оттеглил в манастир. Починал като монах в 696 г. Бил канонизиран за светец, защото тялото му останало нетленно.
С живота си свети цар Петър дал пример на царе и властници как трябва да управляват с мир и да насочват ръцете си не към меча, а към перото за духовна просвета. Ако всички царе бяха като българския цар светец, нямаше да има войни и нещастия, а народите щяха да живеят в приятелски мир.
И в семейството е така. Когато родителите насочват децата си към духовни занимания и ги учат на молитва, в дома цари мир и сговор. Децата в такова семейство са щастливи.
Игумения Валентина Друмева