27 декември - Свети архидякон Стефан
След като предали Господ Иисус Христос на позорна кръстна смърт, евреите се надявали, че Неговото слово ще се забрави. Но не станало така. Христовите ученици, укрепени от Дух Свети, смело проповядвали Неговото име. Броят на християните растял с всеки изминат ден.
Това ожесточило еврейските началници. Те гледали с ненавист успеха на Христовите проповедници. А те били толкова ревностни, че някои от тях продавали имотите си, давали стойността им на апостолите, а те ставали вестители на Христовото учение.
Средствата се разпределяли между всички според нуждите. Това обаче затруднявало апостолите, защото ги отвличало от проповедническата им работа. Затова решили да изберат седем мъже, които ще разпределят и раздават дажбите.
Тези седем души били наречени дякони - служители. Пръв между тях бил Стефан, наречен архидякон - пръв дякон. Той бил много чист по душа и верен на Христос.
Като гледали как броят на християните расте, еврейските началници решили да премахнат Христовите проповедници и на първо време архидякон Стефан. Извикали го в синедриона - съвет на старейшините. Обвинили го, че нарушава закона на Моисей.
Той им казал, че те нарушават този закон, като преследват вярващите в Христос. Това усилило яростта им. Решили да го премахнат. Извели го извън град Иерусалим и в Йосафатовата долина при потока Кедрон го убили с камъни.
Архидякон Стефан коленичил, помолил се и предал духа си на Бога с думите: “Господи, не им зачитай този грях!”. Лицето му сияело като лице на ангел. Той видял небесата отворени и Синът Божий да седи отдясно на Бога.
Преданието говори, че светата Дева, придружена от свети Иоан Богослов, гледала от височината, когато го убивали и се молела за него. Тялото му било оставено да го изядат зверове и птици. Но Гамалиил, бележит еврейски учител, го погребал в своето имение.
Свети архидякон Стефан бил с много чиста душа и пламенна вяра. Той служел на Христовото дело всепредано. Удивителна е молитвата му Бог да не зачита греховете на неговите мъчители. Христовата любов, която изпълвала душата му, му дала сили да се моли за своите врагове.
Игумения Валентина Друмева