14 октомври - Света Петка Епиватска

Света Петка е родена в град Епиват, който се намирал на брега на Мраморно море. Родителите й я възпитали в християнската вяра и благочестие. Починали рано. Брат й Евтимий станал епископ на град Медит и сигнал до святост.

Като останала сама, започнала да води още по-строг духовен живот. Прекарвала в пост, молитва и богомислие. Пожелала да се подвизава в пустинен живот. Раздала имуществото си на бедните и напуснала родния дом. Отишла в Йорданската пустиня. Животът й станал суров. Хранела се с пустинни треви, търпяла студ и пек.

След като прекарала много години пустинен живот и стигнала до старост, тя се завърнала в родния град. Не заварила свои роднини и познати. Никой не я познал. Заживяла около храма в молитва.

Там преживяла две години и починала мирно. Погребали я близо до града. Мощите й били открити и поставени в храма “Свети Апостоли“. От тях ставали много чудеса и изцерения.

Цар Иван Асен разширил България до три морета и стигнал чак до Цариград като победител. Не искал да му плащат данък, а пожелал да вземе мощите на света Петка като най-голяма скъпоценност.

Изпратил в Египет епископ Марко Преславски с духовници. В тържествено духовно шествие мощите тръгнали на път за българската столица Търново. Откъдето минавали, се стичал народ да се поклони.

Като разбрал, че шествието е наближило, цар Асен излязъл извън града да посрещне светите мощи с царица Анна и майка си царица Елена. Излязъл Патриархът с цялото духовенство. Положили ги в дворцовата църква. Това станало през 1238 г.

Когато столицата паднала под турска власт в 1393 г., светите мощи били пренесени в град Видин, за да не се поругаят неверниците с тях. А когато паднало и Видинското царство, те били пренесени в Сърбия, а след това в Румъния. Сега се пазят в град Яш в църквата “Св. Три Светители“.

Нашият народ много почита паметта на света Петка. Поради робството той се лишил от мощите й, но успял да ги опази от поругание. Като четат житието й, и децата се възхищават от подвига й. Тя живяла пустинен живот също като свети Иван Рилски. Проявила мъжество в изтърпяване на суровия пустинен живот сред лишения. Живяла между зверове, които не й навреждали, защото е свята. Придобила ангелска чистота. Сега тя закриля всички, които молитвено я търсят за помощ.

Игумения Валентина Друмева