6 май - Свети великомъченик Георги Победоносец
Свети Георги живял близо 300 години след Христос, по времето на жестокия император Диоклетиан, който управлявал цялата Римска империя. Като растял свети Георги бил много красив, силен и мъжествен, затова го взели на военна служба. За кратко време той показал големи способности и го определили за хилядоначалник – командвал войска от 1000 войника. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, императорът, без да знае, че е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст. Станал любимец на царя и се ползвал с голямо уважение между царедворците.
Императорът обаче бил ревностен езичник и решил да започне голямо гонение срещу християните – да се отрекат от своята вяра и да принесат жертви на идолите. Който дръзнел да не се подчини, го очаквали затвор, мъчения и дори смърт. Свети Георги узнал за намерението на царя. Нямало как повече да остане таен християнин. Затова застанал пред царя, князете и съветниците и открито изповядал вярата си.
Диоклетиан бил поразен като от гръм, че и неговият любимец е християнин. Но щом дошъл на себе си, се ядосал страшно и решил на всяка цена да го склони да се подчини и изпълни царската заповед. Първоначално започнал да го убеждава, да го ласкае и да му обещава големи почести и награди. Като се уверил, че е непреклонен, наредил да го оковат и затворят в тъмница, а на гърдите му сложили тежък камък, от който едва дишал и тежко страдал. На следващия ден, на заплахите на царя отговорил:
- Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.
Императорът наредил нови и нови жестокости. Той искал не просто да убие свети Георги, но първо да го накара да се подчини и да принесе жертва на идолите. Ако не успеел, щял да бъде победен от мъченика. Всички християни щели да добият смелост от достойния пример на такъв виден военоначалник и управител, притежаващ младост, сила, богатство, слава, но отказал се от всичко това, за да запази християнската си вяра. А как един цар може да се нарече такъв ако поданиците му не изпълняват неговите заповеди и се покоряват на сила, по-голяма от царската. И така свети Георги бил мъчен много – раздиран, израняван, бичуван и горен. Но Бог го укрепявал и той не усещал болка, а ангел небесен идвал през нощта да излекува раните му. Тези чудеса станали пред очите на всички, та да разберат, че не сам, с човешки сили, понасял мъченията. Не, но заради силната си непоклатима вяра Бог му давал да изтърпи страданията, на които бил подложен. И наистина, мнозина повярвали и дори открито заявили, че са християни, за което царят ги наказал със смърт.
В озлоблението си самият Диоклетиан не искал да признае, че това е дело на християнския Бог, а наричал свети Георги магьосник. Затова повикал един прочут влъхва на име Атанасий, да разруши неговите вълшебства или да го умъртви с отровно питие. Светият изпил смъртоносните отвари без ни най-малко да пострада. Магьосникът настоял да изпитат свети Георги докрай и дал следния съвет на царя: Християните казват, че силата им е от мъртъв Човек, Който е възкръснал и твърдят, че с вяра и молитва могат да вършат всичко, което Той е вършил. Затова нека Георги възкреси някой мъртвец и тогава ще повярват, че Бог, Когото той изповядва, е Истинският. Защото никой никъде не е видял жрец или магьосник да може да възкреси умрял с помощта на боговете. Диоклетиан се почудил на този Атанасиев съвет, но сам не знаел вече какво да прави с мъченика, затова се съгласил. Отишли на гробищата, които били извън града, при един нов гроб. Свети Георги дълго се молел на Господа Иисуса Христа. Когато накрая казал „Амин”, земята се разтърсила, гробът се отворил, а мъртвецът оживял и излязъл пред всички, славословещ и благодарящ на Бога. Мнозина повярвали при вида на това велико и страшно чудо. Тогава и славният римски влъхва Атанасий се хвърлил в краката на свети Георги и явно изповядал Христос за истински и всесилен Бог.
Само Диоклетиан останал твърд в заблуждението си и наредил да отведат светият мъченик отново в тъмницата. Там мнозина от повярвалите християни започнали да го посещават като подкупвали със злато стражарите. Приближените на царя му известили, че мъченикът и от тъмницата продължава да върши чудеса и да поучава християните. Диоклетиан го повикал отново при себе си. Решил за последен път да го увещава уж с добро, на което свети Георги отговорил:
- Царю, ако позволиш, нека влезем в храма, за да видим почитаемите от вас богове.
Императорът се зарадвал като решил, че мъченикът все пак е приел обещанията му. Всички заедно тръгнали към идолския храм. Народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на лъжливите богове. А свети Георги, като влязъл вътре, изгонил нечистия дух, който живеел в него, след което идолите паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа се нахвърлили да го бият и викали:
- Погуби, о, царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!
Царица Александра пък, съпругата на Диоклетиан, като видяла сторените чудеса, смело и пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Царят от голямо удивление бил почти обезумял. Разбрал, че е напълно победен и без повече да ги изпитва издал и за двамата присъда да бъдат посечени с меч.
Войниците грабнали вързания Христов мъченик и заедно с благородната царица ги подкарали към мястото на посичането. По пътя Александра уморена поискала да седне малко, приклонила глава до един зид и предала тихо своя дух на Господа. След като се помолил, свети Георги с радост преклонил глава и бил посечен. Заедно със светите ангели сега той е в Царството Небесно и продължава да върши чудеса.
Паметта му честваме на 6-и май.