1 януари – Свети Василий Велики
Великият учител на Църквата свети Василий се родил в град Кесария Кападокийска около 330 година, при царуването на император Константин Велики. Израстнал в благочестиво семейство. Първите семена на вярата в него били посети от баба му Макрина и майка му Емелия. Баща му, който също се казвал Василий, преподавал ораторско изкуство. Той го учел на светските науки.
Имал пет сестри и четирима братя. Трима от братята станали епископи и светии. Сестра му Макрина също стигнала в монашество до святост.
Като пораснал, отишъл да учи в столицата на Гърция – Атина. Намерил си добър другар, Григорий. Двамата учили прилежно и не участвали в увеселения, свързани с нечистата вяра на езичниците. Все още имало хора, които се кланяли на идоли, а те са демони. Двамата били умни и разбрали, че най-чистата вяра е християнската и най-важно е знанието за Бога.
Василий спорел с невярващите и ги убеждавал. Никой не можел да го убеди в споровете. Неговият учител Евул бил невярващ. Той се прочул с високи знания, но не знаел нищо за най-важната наука - за Бога. Василий влязъл в спор с него, а после прекарал три дни и три нощи в приятна беседа.
- Учителю, погледни целия свят колко е красив! Той не е станал сам. Има Създател – започнал отдалече Василий.
- Сътворен е по законите в природата – възразил Евул.
- А кой е сътворил законите? – последвал важният въпрос!
- Те си съществуват.
- Нищо самò не е станало и самò не може да съществува…
Евул повярвал. Той бил умен, но отричал Христос, защото не знаел нищо за Него. А Василий му разказал всичко и го убедил, че Той е Бог, слязъл на земята, за да спаси хората от греха и неверието.
Василий обичал да остава сам сред красивата природа. На тишина мислите му ставали по-бистри. Избрал си едно кътче на брега на река Ирис, недалеч от родния му град Кесария. Там си устроил бедно жилище. Молел се, постел и четял. Станал още по-умен и изкусен в споровете. Посадил си овощна градина, поливал дръвчетата, торял ги. Това било най-щастливото време от неговия живот.
Станал прочут със своите знания и умение да защитава вярата Христова. Бил нужен на Църквата. Повикали го и станал владика в родния си град. Тогава имало много лъжеучения и той ги разобличавал. А вярващите хранел като трудолюбива пчела с меда на словото Божие. Не прощавал на тези, които оскърбявали Христос.
Обърнал във вярата много хора. До сетен дъх служел в храма и поучавал вярващите. Започнал да боледува. И в последните дни от своя живот обърнал един невярващ лекар. Този лекар бил прочут с това, че умеел да определя с голяма точност деня и часа, когато ще умре болният. Като пожалил душата му, свети Василий го повикал нарочно да го прегледа.
- Кажете, лекарю, колко живот има още в мене? – запитал го той.
- Ти си на прага на смъртта. Тя може всеки миг да настъпи – казал с увереност лекарят.
Но Василий, който вече бил свят, горещо се помолил на Бога да продължи живота му, за да повярва заблуденият лекар. След това казал:
- Ако доживея до утре, какво ще направиш?
- Ще умра! – заклел се лекарят, уверен в знанията си.
- Не искам да умреш, но да повярваш в Бога, в Този, Който дава живота и го взема. Ела утре.
На другия ден лекарят дошъл и като го видял жив, казал: „Велик е християнският Бог!”. Повярвал и пожелал да се кръсти.
- Аз ще те кръстя с радост – казал свети Василий.
- Не бива да ставаш от леглото. Ще издъхнеш веднага.
- Бог ще ме помилва заради спасението на душата ти.
Помолил се Бог да му дари сили, станал и отишъл в църквата. Сам кръстил лекаря. Върнал се и спокойно починал.
Целият град плакал за него. Всеки спомнял мъдрите му думи и добрините, които правел на бедните хора. За светия му живот той е наречен свети Василий Велики.
Много са радостни децата, които носят неговото име. Те се стараят да бъдат умни и вярващи като него. Искат да имат просветена вяра, за да могат да я защитават пред тези, които не вярват. Те още по примера на свети Василий си подбират добри другарчета. Избягват да дружат с деца, които вършат пакости. Искат свети Василий да им се радва, че заслужено носят неговото име.
Монахиня Валентина Друмева