МОМЧЕТО С ПРАЗНАТА САКСИЯ

Отдавна, много отдавна живеел в една страна мъдър и щастлив крал. Едно само помрачавало старостта му – той нямал деца. И ето веднъж кралят помислил: „Ще избера най-честното дете в страната и ще го осиновя.” Той заповядал да раздадат на всички деца семена от цветя и обявил: „Оня, който отгледа от тези семена най-хубавите цветя, ще ми стане син или дъщеря.”

Всички деца посадили семената и ги поливали сутрин и вечер. И Сон Ир, бедното, но честно и добро дете, също се грижело за семената. Но минали десет дни, минал половин месец, месец, а семената в саксията още не пускали кълнове.

„Колко чудно!” – недоумявал Сон Ир. Най-сетне той попитал майка си:

- Защо моите семена не поникват?

И майката, също угрижена от това, рекла:

- Посади ги в друга пръст.

Сон Ир посадил семената, но те пак не покарали.

Настъпил денят, когато кралят трябвало да види цветята. Много деца в празнична премяна излезли на улицата, като държали пред себе си саксиите с прекрасни цветя. Всяко дете искало да стане престолонаследник. Но какво било това? Защо кралят, като оглеждал цветята, отминавал всички деца, а на лицето му нямало нито сянка от радост?

Изведнъж пред една къща той видял разплакания Сон Ир, който стоял с празна саксия в ръце. Кралят заповядал да повикат момчето.

- Защо стоиш с празна саксия? – попитал го той.

Сон Ир, хлипайки, разказал как е посадил семената, но те не са поникнали сигурно за наказание, че той веднъж скришом откъснал ябълка от чужда градина. Като чул този отговор, кралят хванал Сон Ир за ръце и казал:

- Ето моят честен син!

Хората запитали:

- Защо кралят осинови момчето с празната саксия?

И кралят обяснил:

- Хора! Семената, раздадени на децата, бяха варени!

И тогава всички одобрително закимали. А бузите на децата, които стоели с прекрасни цветя, пламнали от срам: те всички били посадили други цветя...

От сборник „Христоматия по Религия-Православие за учителя в детските градини”, ставр.ик. Захари Дечев, Изд. Диамант, Бургас, 2011г.

 А вие кое бихте избрали: саксия, пълна с прекрасни цветя или празна такава? Но знайте, че тази саксия не била празна, в нея били най-хубавите цветя - цветята на честността!

Често се случва така, че онова, което е наглед красиво и привлекателно, не е плод на добро и не би могло да донесе добро. А онова, което е наглед скромно и обикновено, крие в себе си съкровище от добродетели.