Възкресение Христово – Пасха

Възкресение Христово – Пасха

Есе

Всяка година с нетърпение чакам имения си ден – Цветница. Но това не е само мой празник, а и на всички християни. След тържествената литургия с радост поемам от ръката на свещеника осветените върбови клонки, а когато изляза от църква, бързо свивам нежно венче и украсявам косите си. Знам, че този ден, наричан още Връбница, Палмова неделя или Неделя Вайа, е отбелязан в църковния календар като Вход Господен в Йерусалим. Тогава Иисус Христос влиза тържествено през главната порта в свещения град, възседнал едно осле. Хората го посрещат с радостни възгласи и застилат пътя пред него с дрехите си и с палмови клонки. Радват се, че ще се сбъдне прочетеното в старите книги – Син Божий ще влезе в старинния град като еврейски цар. Но радостта бързо се стопява. След няколко дни хвалебствените възгласи се сменят със страшните викове: „Разпни го!”.

И настъпва седмицата на страданията, наречена Страстна. Всеки ден от нея е велик, защото е спомен за последните мигове от земния живот на Господ Иисус Христос, за неговите страдания заради човешките грехове. Всеки ден от Великата седмица е изпълнен с трескава подготовка за най-важния от нея – Великден. До четвъртък използвам всяка свободна минута, за да изписвам яйца. Взимам тънката писалка и с разтопения пчелен восък рисувам красиви цветя и клонки. Признавам, че все още не са така съвършени, както на жените от нашия край, които са майсторки в това отношение. Важното е, че свикнах да рисувам различни мотиви върху белите яйца.

На Велики четвъртък чакам с нетърпение мама да извади първото червено яйце, за да докосне с него бузките ми. После с благоговение го поставям пред иконата. Знам, че червеното яйце символизира Възкресението на Христос. Едно чудо, пред което всеки християнин се прекланя с благодарност и надежда.

Но до Възкресението има още един тъжен ден – Велики петък. Това е най-тежкият ден за Божия син, денят, в който разпъват на кръст невинния Агнец и го принасят в жертва за греховете на цялото човечество. Нашето преклонение и благодарност за изкуплението, дарено на хората от Спасителя, изразяваме, като преминаване под масата в храма, представяща символично гроба Господен. Тъжни сме в този ден заради големите страдания и унижения, които Иисус е трябвало да изтърпи по дългия път към Голгота.

Но идва Великата неделя, а с нея и поводът за истинска радост. Чудо се е случило, чудо на чудесата и то ни кара да възкликваме радостно: „Христос воскресе!”. Със светнали лица и блестящи очи си подаряваме красиво боядисани яйца, премерваме тяхната здравина, събираме се около празничната трапеза с близките си. И е весело, и празнично, и светло на душите…

В такъв ден ни се иска все така да ни е светло, да няма тъжни хора, да няма тревожни новини. Вярвам, че доброто ще надделее над злото, защото Иисус Христос никога няма да ни изостави.

 

Лиляна Трендафилова Пелева

11 год., ІVб клас

гр. Ракитово, обл. Пазарджик

СУ „Св. Кл. Охридски“

Мария Мирова – ръководител на група по ИКД - Религия

 

За есето си Лиляна Пелева получава поощрителна награда в раздел "Литература-Проза" на националния синодален конкурс "Възкресение Христово-2017".

Рисунка: Явор Кочев на 9 години, 2 клас.