Стихотворения за Великден

Posted in Приказки и разкази.

Velikden6КЪМ ВЪЗКРЪСНАЛИЯ

О, Христе, чрез Твойта скръб
внесе радост Ти в света
и чрез Твоя подвиг скъп
ни отключи вечността.
 
С разпнати на кръст ръце
всички ни накуп събра
и във всякое лице
ни показа брат, сестра.
 
Наш`то бреме Ти кат роб
взе на Своите плещи
и чрез собствения гроб
всички ни обезсмърти.

            Арх. Серафим Алексиев

 

ВЕЛИКДЕН

Velikden2Звън звъни. Камбанен звън
глъхне над полето.
Колко светло е навън
по земята, по небето!
 
В улиците – пълно свят,
свещ до свещ в ръцете.
Ден божествен, ден пресвят,
ден на вековете.
 
Тук старица и старик,
там юнак изпъчен.
До усмихнатия лик
стъпва лик измъчен.
 
Ала колко много в тях
вяра и надежда!
Нито сенчица от грях
от очите не поглежда.
 
Че възкръсна днес в света
Правдата, Доброто.
Ден на свята красота
и в сърцето, и в челото!

Стилиян Чилингиров

 

Velikden3ВЕЛИКДЕН

Чуйте, деца, там в небесата
ангели пеят с пълни гърди!
Радостно пляскат, махат с крилата-
днес Господ човеците в рая качи.
 
Вижте, деца, тук на земята
храмове греят с небесни лъчи!
На хората пълни с любов са сърцата-
Господ ги всички добри днес твори.
 
Че днес е Великден! Празник небесен!
Днеска Христос и смъртта победи!
Няма друг ден като този чудесен
и нивга сърцето кат днес не трепти!

                                              Благо Игов

 

Velikden4ВЕЛИКДЕН

Звънтят великденски камбани,
разнасят благослов,
далеч отеква бодрий зов
на звуци разлюляни.
 
Прииждат в празнични премени
под Божия покров
жени, мъже – с една любов,
с една надежда сгряни.
 
Ръцете пазят свещи в длани,
в очите чуден плам
сами сърца им днес са храм
от вяра озарени.

Христо Борина

 

 

Velikden5ВЕЛИКДЕН
 
Леко топли юг повява
и за пролет ни шепти,
черни свод се разведрява –
разведрява и блести.
 
Пак отново ни здрависва
златният Небесен цар,
и засмяно ни поднася
благодатния си дар.
 
Звън черковен се понесе
и за празник ни зове:
- Благият Христос възкресе, -
пеят сладки гласове.
 
                Трайко Симеонов
 

Velikden1ВЕЛИКДЕН
 
Днес, радостен, прегръщам пролетта,
изпращам зов на всяко ято птички
и с любовта човешка на Христа
днес искам да обичам всички, всички.
 
Па нека обезправени в света                
ний, вярващите, да сме тъй самички –
ах, с любовта човешка на Христа
днес искам да обичам всички, всички.
 
Защото виждам: иде славен ден
на светло Възкресение Христово –
и камъкът ще бъде отвален,
и правдата ще възсияй отново.
 
И днес съм радостен и възроден,
сърцето ми за обич е готово: –
о, камъкът ще бъде отвален
и правдата ще възсияй отново!
 
Димитър Подвързачов