Възкресение Христово – Пасха

Есе

Всяка година с нетърпение чакам имения си ден – Цветница. Но това не е само мой празник, а и на всички християни. След тържествената литургия с радост поемам от ръката на свещеника осветените върбови клонки, а когато изляза от църква, бързо свивам нежно венче и украсявам косите си. Знам, че този ден, наричан още Връбница, Палмова неделя или Неделя Вайа, е отбелязан в църковния календар като Вход Господен в Йерусалим. Тогава Иисус Христос влиза тържествено през главната порта в свещения град, възседнал едно осле. Хората го посрещат с радостни възгласи и застилат пътя пред него с дрехите си и с палмови клонки. Радват се, че ще се сбъдне прочетеното в старите книги – Син Божий ще влезе в старинния град като еврейски цар. Но радостта бързо се стопява. След няколко дни хвалебствените възгласи се сменят със страшните викове: „Разпни го!”.

И настъпва седмицата на страданията, наречена Страстна. Всеки ден от нея е велик, защото е спомен за последните мигове от земния живот на Господ Иисус Христос, за неговите страдания заради човешките грехове. Всеки ден от Великата седмица е изпълнен с трескава подготовка за най-важния от нея – Великден. До четвъртък използвам всяка свободна минута, за да изписвам яйца. Взимам тънката писалка и с разтопения пчелен восък рисувам красиви цветя и клонки. Признавам, че все още не са така съвършени, както на жените от нашия край, които са майсторки в това отношение. Важното е, че свикнах да рисувам различни мотиви върху белите яйца.

- Да те събудя ли нощес, когато забият камбаните, за да отидем в църква? Нали ще се каже „Христос възкресе!".

Борис Веженов погледна със снизходителна усмивка майка си, която му бе отправила това питане. „Заслужава ли да губя от съня си, за да отида среднощ в църква? Нека отидат старите" - помисли си Борис и отговори:

- Не искам. Предпочитам да спя. Нали, за да отпочина съм си дошъл. Малко ли безсънни нощи съм прекарвал и има да прекарвам и занапред, докато уча! Идете с тате сами.

- Както кажеш, синко. Пък... почини си! - кротко продума старата жена без обаче да може да скрие не съвсем приятното чувство, което извика в нея отказът на сина й. - Преди ти сам заръчваше да не забравям да те събудя за „Христос възкресе"..., та рекох... Е, Господ ще прощава... щом като си уморен...

И се отдалечи. Борис я проследи с поглед и продума на себе си:

- Май че се поразсърди. Горката женица, тя счита, че няма по-важно нещо от черкуванията й. Но ще й мине.

Борис Веженов студентстваше трета година зад граница. Откакто се записа в университета не беше си идвал. Работеше усърдно. Беше прав, че прекарваше безсънни нощи в занимания. Започна да се чувства често неразположен, заслабна. И лекарите го посъветваха да прекъсне за известно време учението си, да се върне при своите родители, да закрепне. И после пак да продължи. Случи се тъй, че неговото пристигане съвпадна с приготовленията за големия празник - Великден.

Не бяха се изминали и два дни от неговото пристигане, още не беше си отпочинал както трябва от пътуването, ето че майка му го изненада с покана за среднощната църковна служба.

- Проста женица, - думаше си снизходително Борис, - колко други по-леки работи нейната майчина обич не би допуснала да върши заради здравето си, а и не помисля дори, че на него зле ще му се отрази една нощ, прекарана в безсъние!

Борис спазваше режима, препоръчан му от лекарите, и си легна и тази вечер рано. Спокойствието в бащиния дом му даваше и хубав, крепък сън.

Великден

Зададе се Великдена
през вечните поля
и празнично нагиздена
е цялата земя.

Довечера камбаните
със радост ще гърмят.
Във черква пък събраните
молитва ще четат.

„Христос Возкресе!“ — в Божи храм
ще екне в нощен час.
„Воистина Возкресе!“ — там
ще кажат всички с глас.

Нас чакат ни краваите
с червените яйца.
Великден е, да знаете!
Великден е, деца!

                               Борис Тричков

Пролетна песен

След зимните неволи и злини
небето синьо в пролетните дни
поглежда днеска кротко над света,
като с очите сини на Христа.

От изток Слънчо грейнал мил и драг,
целува с весела усмивка пак:
дървета, хора, птици и пръстта,
като с устата блага на Христа.

Пробудени от зимния си сън,
на стрехи капчуците отвън,
напевно, в хор, приветстват пролетта,
като с гласа сърдечен на Христа.

А тихият ветрец, пристигнал тук
от топлия и слънчев юг,
възторжно крачи с песен на уста,
като с нозете боси на Христа.

Царкиня Пролет в родния ни край
щастлива и усмихната сияй,
затуй от всичко блика радостта,
с усмивката всеблага на Христа.

Любомир Дойчев

Великден, Великден

                              Монахиня Валентина Друмева

 Великденска свещ

Великден

В очите му - звездици,
в ръцете му - свещица.
Камбанка е сърцето.
Така върви детето
през тъмното напряко.
Ако го срещне някой,
ще се припознае,
че ангелче това е.
Детето като песен
реди:
        - Христос воскресе!
И сее светлина
по пътя към дома.
След него тате, мама
и каката голяма
отвръщат като песен:
         - Во истину воскресе!
И слизат небесата
в нощта на чудесата
чрез детската душа -
надежда за света.

Анелия Янковска-Сенгалевич

Когато апостол Петър се възкачил на небето, Дядо Господ го направил светия и му рекъл:

- Свети Петре, предавам ти ключовете от рая. Ще отваряш вратите само на ония души, които са праведни и достойни за вечно блаженство.

Оттогава изтекли много, много години. Свети Петър пускал в рая праведните, а връщал в ада всички ония, които са били послушни на дявола.

Един прекрасен ден свети Петър се разхождал из рая. Забелязал той измежду душите непознати лица. Почудил се.

- Аз такива хора не помня да съм пропускал. Откъде ли са дошли?

След няколко дена пак срещнал непознати хора. Той много добре си спомнил, че не ги е пропускал през райските врата. Разтревожил се светията и отишъл при Дядо Господ. Коленичил пред трона Му, целунал края на лъчистата Му дреха и казал:

- Господи, много съм разтревожен. От няколко дни забелязвам хора, които аз не съм пропускал през райската врата. Ключовете са у мене, а друг вход няма. Откъде са се промъкнали и кой ги е пускал, не мога да разбера. Страх ме е да не е работа на дявола.

- Внимавай, свети Петре - отговорил Господ. По два пъти претегляй везните преди да пропуснеш някого. Иначе ти ще отговаряш.

Минали още няколко дена, свети Петър разтревожен ходел из райските градини. И пак отишъл при Господа.

- Милостиви Боже, не ме наказвай! Само Ти си всезнаещ. Помогни ми! В рая се промъкват чужди хора, но откъде и как, не можах да разбера.

Тогава Господ казал:

- Ела да обиколим рая и сами ще потърсим откъде прескачат неправедните души.