kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

БРАТЯ

Posted in Приказки и разкази.

Имаше някога двама селяни. Казваха се Васил и Рангел. Те бяха рождени братя, ала не се обичаха. Щом почина баща им, двамата разделиха големия бащин двор на два малки двора, после добитъка и нивите и заживяха всеки поотделно.

Но случи се, че до синора на една Рангелова нива имаше голяма клонеста круша. Васил, по-малкият брат, страшно завидя за тази куша.

- Брате, с всичко съм съгласен, но тая круша е моя! Тате за мен я посади. Моя е! – казваше Васил.

- Нали в моята нива се падна и сега вече е моя, братко. Няма как да ти я дам. Защо си кривиш душата и правиш да се караме, да ни се смеят хората! – отвръщаше му Рангел.

- Не, крушата е моя – настояваше на своето Васил.

BratjaЕдин ден той издебна брат си и отсече крушата. Оттогава не само двамата братя се намразиха и не искаха да се видят, но и жените им не си приказваха, децата страняха едно от друго, та чак и кучетата им по цял ден се лаеха през плета.

Васил имаше момченце на дванадесет години. Казваше се Митко. То беше добро, кротко и милостиво дете. Тази вражда тежеше на чистото му сърце. Един ден Митко беше на двора. От съседния двор излезе малката Минка, чичовата дъщеричка, която тъкмо бе проходила. Запъти се сама към поляната пред къщата. В това време по пътя се зададе подплашен кон, който връхлиташе право към детето. Митко се хвърли, хвана и отнесе детето. Още миг и двамата щяха да загинат под краката на коня.

От вкъщи дотърча стринка му с писък. Тя беше видяла всичко и сега милваше не само изплашеното си дете, а и Митко, на когото издума най-сладки думи на благодарност.

Цялото село узна за случката. Само Васил се чудеше какво да каже на сина си и се мръщеше:

- Ами ако тебе беше сгазил конят!

Но случи се, че през същата зима Васил падна болен. Привършиха им се и дървата. Няма кой да помогне. Митко беше още малък за такава работа. Един ден чичо му се върна от гората с пълна кола с дърва и спря не пред своята, а пред тяхната порта. Повика Митко да отвори и ги стовари в двора.

- Митко – рече му той, - това ти е, чичовото, награда, задето наесен спаси наша Минка от коня.

Митковата майка видя всичко, но я досрамя да излезе и поблагодари на Рангел. Радостна обади на мъжа си какво е сторил брат му. А Васил лежа още няколко дни болен и все едни и същите мисли бродеха в ума му: „Рангел си е открай време добър човек. По-добър е той от мене. И за крушата беше по-прав. Нему се падна, пък аз взех, че му я отсякох! А сега дърва ми носи.”

Щом оздравя, отиде право при брат си и му поиска прошка. Рангел това и чакаше. С радост се прегърнаха. Както казват хората: „Кръвта вода не става”. Без свой се лесно не живее. Побързаха и на домашните да обадят какво добро са сторили. Още на другия ден си заприказваха и жените им. Децата, като видяха, че майките им си приказват човешки – удариха и те на дружни игри. Даже кучетата, като нямаше вече кой да ги насъсква, и те отвикнаха да се лаят.

По Георги Райчев

Бог ни е дал родството, за да ни привлече с връзките на любовта един към друг. Но ние често забравяме това и своите най-близки превръщаме в съвсем чужди. Затова преблагият Божий промисъл ни изпраща различни изпитания, в които да проявим добротата си или пък болести, които да смекчат сърцето ни. Та накрая, излекувани от своите страсти, да възкликнем: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!” (Пс.132:1) 

Краставици

Posted in Приказки и разкази.

434

Петър беше голям. Беше лятна ваканция. Веднъж забра Ники да ловят риба на реката. Но тоя ден нямаха сполука: рибата не кълвеше. Затова пък на връщане се вмъкнаха в селската зеленчукова градина и си напълниха джобовете с краставици. Пазачът ги забеляза и ядосано засвири със свирката. Те побягнаха. По пътя Петър се досети, че като се прибере у дома с тия краставици, може да си изпати. Затова даде своите на Ники. А Ники радостен се върна у дома:

- Мамо, виж, донесох ти краставици!

Майка му погледна: джобовете му пълни. И в блузата напъхал, и в ръцете си държи две големи краставици.

- Откъде ги взе? – попита тя.

- От зеленчуковата градина.

                        Лилия Ганчева 9 г.

- От коя градина?

- Там, при реката, селската.

- А кой ти позволи?

- Никой. Сам си накъсах.

- Значи си откраднал?

- Не, не съм откраднал, а просто така... Петър късаше, а защо аз да не късам? И аз си взех.

Ники почна внимателно да вади краставиците от джобовете.

- Чакай, чакай! Не ги вади! – спря го майка му.

- Защо?

- Веднага ги върни!

Хитър Петър и скъперникът

Posted in Приказки и разкази.

2      

                                                                                   

Един скъперник имал в градината си много сладки круши, но ги пазел денем и нощем, тъй че никой не можел да ги доближи. Селяните му се молили да им продаде или подари, та поне да ги вкусят, но той не скланял и ги гонел.

Чудели се хората как да опитат тези сладки круши и си казали: „Това е работа само за Хитър Петър!” Отишли те при него с молба да им помогне.

Хитър Петър повикал със себе си един свой другар на име Михаил. През нощта взели празен чувал и гърне, пълно с жарава. Покачили се на дървото и почнали да пълнят чувала. Стопанинът усетил, че му крадат крушите, отишъл полека под дървото, докопал Хитър Петър за нозете и викнал:krusha

- О-хо! Ами сега? Защо ми крадеш крушите?

Хитър Петър се обърнал към другаря си:

- Михаиле!

- Що бе, побратиме?

- Я пусни огън отгоре да погориш грешника, дето се е хванал за нозете ми! – казал Хитър Петър.

Другарят му изсипал жаравата от гърнето върху главата на скъперника; той почнал да вика от болка и избягал. Двамата напълнили чувала с круши и го занесли на селяните.

321

Йоана Михайлова -10 год.

Скъперникът, като пооздравял от изгореното, отива един ден притеснен при Хитър Петър и му казва:

- Бай Петре, ти си умен човек, дошъл съм за съвет.

- Що мога да сторя за тебе? – рекъл Хитър Петър.

- Аз май голям грях сторих – започнал скъперникът. – Мойте сладки круши нали на никой ги не давам. А оная нощ дошли в мойта градина двама – хора ли бяха, ангели ли – не зная, да си наберат. Аз помислих, че са човеци, та отидох и хванах единия за нозете с грешните си ръце. Те пуснаха огън от небето и ме попариха. Мисля си, ще да са били светите архангели Михаил и Гавраил. Слава Богу, слава и на тях, върна ми се здравето, оздравя изгореното. Но дай съвет как може да ми се прости този грях.

Хитър Петър отговорил:

- Заради едни сладки круши не е добре да си навличаш гнева на светите. Но има леснина да се избавиш. Раздай тая година всичките си круши на сиромасите и ще ти се плати грехът. И занапред не бъди такъв стиснат!

Човекът направил тъй, както го научил Хитър Петър и се избавил от скъперничеството си.

Народна приказка

Народните приказки пазят спомен от времето, когато всеки българин, и добър, и лош, е имал страх от Бога. Благодарение на него скъперникът се поправил, избавил се от своята стиснатост. От добър урок, добре се поучил. А и не веднъж ни учи светата Библия, че „Начало на мъдростта е страхът Господен” (Пс.109:10).

Колко струва един цар?

Posted in Приказки и разкази.

222

Иван Спасов - 9 год.

Някой си цар искал да намери мъдър човек, от когото да се поучи. Затова заповядал да разгласят по цялото царство, че ще даде голяма награда на оня, който му каже колко е далеко от земята до небето и колко струва самият той. Но ако не можел да отговори добре, да му мисли – царят щял да му вземе главата!

Дълго чакал царят, но никой не се решавал да отиде и отговори на въпросите му.

Най-сетне се наел Хитър Петър. Той намотал едно голямо кълбо конци и отишъл в палата.

- Знаеш ли какво те чака, ако не отговориш на въпросите ми? – запитал го царят.

- Зная! – отвърнал Хитър Петър.

- Тогава кажи колко е разстоянието от земята до небето?

Хитър Петър отговорил веднага:

- Колкото е дълъг конецът, намотан на това кълбо.

- Не е вярно! Как си го измерил, та твърдиш, че е толкова?

- Ако не вярваш, премери сам, царю честити!

Царят не знаел в момента какво да му каже и го запитал:

- А я ми кажи, колко струвам аз?

- Да струваш, да струваш... най-много 29 сребърни гроша, царю честити!

- Как така! Само 29 гроша? Ти да не си луд! Аз съм цар на такова голямо царство... – започнал да вика той.

- Царю честити – казал му кротко Хитър Петър, - нали Иисус Христос е Цар на небето и на земята, а Юда Го продал за трийсет сребърни гроша! Няма как да струваш нещо повече от Него?

Царят се ядосал много, но като размислил, зачудил се на умните Хитър-Петрови отговори и заповядал да го наградят богато.

Царят търсил мъдрост и я получил. Защото голяма мъдрост се крие в скромността!

Народна приказка

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Posted in Приказки и разкази.

Тревицата поникна. Лъх топъл се понесе. 
И всяка птичка викна: Христос възкресе! 
Пчелици из простора летят и тихо пеят. 
С възторг на всички хора очите греят! 

В зелени, нежни мрежи се крият храсти, клони. 
И глогът е разцъфнал, листенца свежи рони! 
Природата ликува, днес празник е чудесен! 
Сърцето тържествува! Христос възкресе! 


Автор: 
Неизвестен свещеник