Вярата е убеденост, че Бог съществува, макар да е невидим за очите ни.  Но тя е дори нещо повече - тя е доверие в Бога, в Неговата любов и закрила, в Неговите спасителни заповеди, тайнства и във всички Божии угодници.

Съществува обаче и неразумна вяра. Такава, която няма смисъл, защото е в несъществуващи неща или сили. Тя се нарича суеверие, което значи напразна вяра.

Вярата и суеверието нямат нищо общо помежду си. Ако първата ни доближава към Бога, то втората ни отдалечава. Суеверието запълва естествения духовен стремеж към Създателя с измислена вяра в предмети, животни, дати, имена, числа. Заменя истината с лъжа.

За жалост и вярата, и суеверието се предават от поколение на поколение в народната традиция. Така понякога е трудно на човек да различи едното от другото. Когато чуем някое ново за нас суеверие, ако сме вярващи християни, ще се замислим и с лекота ще го отхвърлим. То дори често предизвиква у нас насмешка. Ако обаче сме го приели и се е утвърдило в нас заедно с благочестиви традиции от фолкора, от семейството или дори сами сме го съчинили, тогава е наистина трудно да го преборим. Но можем, особено с подкрепата на други християни и с добрия пример на връстниците.

Да изработим плакат в класа, с който да дадем примери за вяра и суеверие. Учениците теглят листче и сами определят към коя страна да го впишат или залепят. Задачата е лесна и децата добре се справят да отличат едното от другото.

В часа по Религия с 2 а клас на НУ "Васил Друмев" гр. Пазарджик разсъждавахме върху думите на Христос: "И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях." (Лука 6:31), а децата веднаха си спомниха българската поговорка: "Прави добро, за да ти се връща."

Всичко, което вършим е важно не само за нас, но влияе и върху хората около нас. То се отпечатва завинаги върху нашия ближен. Ако се отнасяме лошо и постъпките ни са недостойни, то отпечатъците ще представляват тъмни и грозни петна върху красивата човешка душа. А само като си помислим дали искаме някой да оцапва и окаля светлата ни душа с черните си пръсти? Със сигурност не. Затова нека се стараем да оставаме цветни петна с добрите си дела и постъпки, да носим радост и светлина на всички наши близки.

Учениците с радост избираха различни боички, с които оставяха цветни отпечатъци, символ на добрите им постъпки, идващи от добрите им сърца.