Велики вторник

"И тъй, бдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)

СИНАКСАР НА ВЕЛИКИ ВТОРНИК

В светия и Велик вторник си спомняме притчата за десетте девици, защото такива притчи Господ, отиващ на страдания, влизайки в Йерусалим, разказвал на Своите ученици; а има и други, които насочвал към юдеите. Притчата за десетте девици казал, за да ни подтикне към милостиня, а заедно с това учи всички да бъдем готови за смъртта. Защото Той много им говорил за девството и за скопци и това не е за удивление, тъй като девството е облечено с много слава и е наистина велико.

Но за да не би някой, като се подвизава в тази добродетел, да небрежи за останалите и най-вече за милостинята, чрез която светилникът на девството ярко засиява, Свещеното Евангелие привежда тази притча; и нарича мъдри петте девици, съчетали девството с елей на милостиня, едновременно изобилен и драгоценен; а другите пет – неразумни, защото и те имали девство, но милостиня – несравнено по-малко. Затова са и неразумни, понеже след като изпълнили по-голямото, небрежели за по-малкото и с нищо не се различавали от блудниците - онези чрез плътта, а тези чрез богатството били победени. 
След като изминала нощта на настоящия живот, всички девици задремали, т.е. умрели, защото смъртта се нарича сън. И докато спели посред нощ се разнесъл вик. Едните, като взели много елей, влезли с Жениха, когато се отворили вратите. А неразумните, имащи недостатъчно елей, след като се събудили започнали да го търсят. Мъдрите пожелали да им дадат, но не могли и преди да влязат им отговорили, казвайки: да не би да не стигне и нам, и вам; идете прочее при продавачите, т.е. бедните, и си купете. Но напразно, защото след смъртта не е възможно. Както и в притчата за богаташа и бедния Лазар Авраам открива същото, говорейки: трудно е да преминеш оттук там. Но неразумните, след като дошли непросветени, така завикали, удряйки по вратата: Господи, Господи, отвори ни. Сам Господ им дал онзи страшен отговор: отидете от Мен, рекъл, не ви познавам; как можете да видите Жениха, когато нямате зестра - самата милостиня?
Поради това богоносните отци са положили тук притчата за десетте девици, за да ни поучат винаги да бдим и да бъдем готови да посрещнем истинския Жених, вършейки добри дела, а най-вече милостиня. Защото неизвестен е денят и часът на смъртта. Така и Йосиф ни учи да придобием целомъдрие, а смоковницата да принасяме непрестанно духовен плод. Който се подвизава в едно и неоспоримо по-велико дело, но небрежи за другите и особено за милостинята, не ще влезе с Христос във вечното упокоение, но бива върнат назад посрамен. Понеже няма нищо по-печално и преизпълнено със срам от девство, побеждавано от пристрастието към богатството.
Но, о Женише Христе, причисли и нас към мъдрите девици, направи ни причастници на твоето избрано стадо и ни помилуй. Амин.