3 Неделя след Пасха на св. Мироносици.
3 Неделя след Пасха Светата Църква е определила на жените мироносици.
Те са били свидетели на проповедническата дейност на Спасителя, служили са Му, стояли са при кръста, наблюдавали са погребението. Те са приготвили благовония и миро с намерение да помажат Тялото Иисусово, какъвто е бил еврейският обичай, затова са наречени и "жени - мироносици" Отдавайки почит на тези смели жени ,последователки на Христа, Светата църква показва и уважението си към жената християнка и нейните заслуги за разпространение на християнството.
"Да, само вяра, пък била тя и най-силната, не е достатъчна. Нужна е и вярност. Къде е тънката разлика между вяра и вярност? В любовта. Човек може да вярва и без да обича. „И бесовете вярват и треперят” – пише апостол Иаков в своето послание (Як. 2:19). А верността непременно предполага, изисква обич. Верен е този, който обича, беззаветно верен е този, който много, истински обича. Жените са стояли безстрашно при кръста не поради някаква силна вяра и съзнание за дълбокия смисъл на тази кървава казан; за тях всичко свършва в този жесток момент: Учителят им умира – край на всичко! Те са стояли при кръста просто защото са Го обичали; останали са Му верни и предани докрай, защото безпределно са го обичали.
Тези, които Христос помоли да бъдат с Него, когато се молеше с кървава пот, когато „се ужасяваше и тъгуваше” (Марк. 14:33) и когато страдаше на кръста, ги нямаше край Него. А тези, които нищо не бе молим, стояха край Него и плачеха. „И ето – пише протойерей Александър Шмеман – тази любов първа узна за победата; на тази любов, на тази вярност бе дадено първа да узнае, че не трябва повече да се плаче, че „погълната е смъртта с победа” и че няма и повече никога няма да има безнадеждна раздяла.”
Откъс от книгата "С Дух и истина 3" /част 2/
автор о.Александър Лашков