За страстите

 

"Отче, какво са страстите?

- Аз мисля, че страстите са сили на душата. Бог дава на човека сили, а не пороци. Но ако ние не употребяваме тези сили за добро, идва дангалакът, започва да ги направлява и те се превръщат в страсти. А след това ние роптаем и се сърдим на Бога. Ако се ползваме правилно от тези сили, насочвайки ги против злото, то те ще ни помогнат в нашия духовен подвиг.

Ето например – гневът. Ако той е в човека, това означава, че в душата има мъжество, а то е полезно в духовния живот. В когото няма гняв – няма и мъжество, а така човек трудно ще се справи със себе си. Гневливият човек, когато използва силата, която обладава, за духовна полза, прилича на скъпа кола, която се движи по хубав път – включваш на скорост и никой не може да те стигне. А ако ползва тази сила неправилно и не контролира себе си, прилича на кола, която лети с огромна скорост по разбит път и често катастрофира.

Човек трябва да знае своите сили и да ги направлява за благо. Така, с Божията помощ, той ще дойде в добро духовно разположение. Своя егоизъм, например, нека да насочва против дявола и да не се предава, когато той го изкушава. Склонността към празни приказки да освещава упражнявайки се в молитва. Нима не е по-хубаво да общуваш с Христос и да се освещаваш, от това да празнословиш и да грешиш? В зависимост от това как човек използва силите на душата си, ще става или по-добре, или по-зле.
____________
Св. Паисий от Света Гора