Търпи всичко, защото наградата е голяма
"Чедо мое, търпи всичко, защото наградата е голяма.
Не гледай тежестта на скърбите, а измервай въздеянието.
Малката скръб ти приготвя на небесата пълнота на вечната слава.
Затова трябва да се радваш, а не да скърбиш.
Благодари за всичко на нашия добър Бог и не показвай пред врага нетърпеливост, защото това е главното му оръжие против тебе, за да разруши накрая стената на твоето търпение.
Чрез много скърби ще се спасим (виж: Деян. 14:22), чедо мое, защото кой от хората се е осветил или е бил спасен, без да е преминал през пещта на различни огорчения? Ако тук вкусим горчилката, то там, в другия свят, нашият Христос ще ни услади с прекрасното Си Царство.
Когато при теб дойде скръб, утешавай се с това, че радостта и тишината ще се върнат при теб. Непрестанно си спомняй смъртта. Това помнене ще ти даде много мъжество в скърбите на този свят и ще напълни душата ти с утешение.
Мъченията на този живот, чедо мое, един ден ще свършат, защото този свят е преходен (виж: 1 Кор. 7:31). Само това, което всеки човек направи за бедната си душа, ще остане вечно с него или за нейно издигане, или за падане в бездната и гибел.
Много са огорченията ни, чедо мое, но блажен е този, който с търпение и благодарност преплува морето от скърби на настоящия живот. Да, трябва да благодарим на Бога, Който посредством тези скърби подготвя безсмъртната ни душа да стане наследница на вечните блага на Небесното Царство!
Господ ни наказва за полза, та да участвуваме в Неговата светост (Евр. 12:10). Чрез разнообразни скърби в нас се изработва пълнота на вечната слава! (2 Кор. 4:17 - гр.)
Затова не е нужно и даже е вредно да роптаем по време на Господне наказание, но за всяка душа е полезно пълно послушание към Лечителя на душите и телата ни, Който по време на различни скърби лекува невидимата душевна рана със свята цел - да дари здраве или сърдечно очистване от безчестните страсти.
Длъжни сме непрестанно да благодарим на дело на този премъдър духовен Лекар, че да не Го огорчаваме с никакви грехове.
Всички светии са живели живот със скърби и разнообразни мъки. Независимо от това, че грехът не е имал никакво право да им причинява скръб, животът им често бил истинско мъченичество. А какъв отговор ще дадем ние, падналите в много грехове и грижещите се за това - да изживеем живота си без скърби и мъчения? Наистина сме отговорни за греха и следователно се нуждаем от бича на спасителното Господне наказание, за да бъдем удостоени с щастливо спасение в Небесното Царство благодарение на щедростите на нашия човеколюбив Бог.
Разбирам колко много те обича Бог, чедо мое, по това, колко често те посещава. Освен това виждам голямото ти търпение и непрестанното ти благодарене на великия Лекар - Бога.
Старецът Ефрем Светогорец (Аризонски)