РАЯТ И АДА СА РЕАЛНИ СЪСТОЯНИЯ НА ДУШАТА

...Ето, нашата планета приближава своя

край, всичко пре­минава невероятно бързо. Слава Богу, че е така, дано не е напразен този живот, да не се мъчим без причина. Царство­то Божие е мислено състояние на душата и адът също е мислено състояние. Един час сме в Рая, един в ада. 
Когато сме неразположени, нямаме мир и покой, тогава в нас е адът, а когато в сърцето ни има радост, веднага се чувстваме като в Рая. Затова трябва непрестанно да се трудим в молитвата. Малцина са тези на земята, които добиват безплатната бла­годат. Аз много съм се интересувал, как са се чувствали све­тите Отци по време на своя живот и как са успявали да запа­зят тази благодат до самия край.

Бог е господар на всички умове. Той е силен и могъщ да преобрази всяка личност, за да дойде на себе си. Ако Гос­под не пробуди човека, когото нито майка, нито баща са упъ­тили на правия път, няма кой. Нито в училище е могъл да научи нещо, освен само да яде и пие в живота.

Каквито са мислите, такъв ни е и животът

Апостол Павел говори: 
„Ти казваш, че вярваш, хайде, покажи своята вяра с дела". И сатаната вярва и трепери, но се противи на Бога и на всяко добро. Мнозина на земята се мислят за невярващи, но когато размислим повече, вижда­ме, че няма нито едно разумно същество, което да не жадува със сърцето си за истинския живот и за абсолютната любов. Тя е тази, която не се променя, а трае довека. Ние от сърце копнеем за абсолютното добро, за абсолютния мир, а това означава, че в действителност сърцето ни жадува за Бога. Бог е живот, Бог е любов, Бог е мир, Бог е радост. Със сърцето си чезнем за Господа, а с мислите Му се противим. Сатаната вярва и трепери, но се противи. По същия начин безбожни­кът не е безбожник, а е противник на Бога. Нашата съпро­тива няма да навреди на Бога, защото Той е всемогъщ, а на самите нас. Мислите, разположенията, желанията ръково­дят нашия живот. Ако нашите мисли са мирни, тихи, пълни с любов, доброта, благородство и чистота, те ще ни дадат вътрешен мир, който ще сияе от нас. Ако носим в себе си негативни и бесовски мисли, тогава вътрешният ни мир се разорява.

Светите Отци казват за мислите: „Тази мисъл, която прогонва мира и донася смущение, е от ада, не трябва да я приемаме, а да я отхвърлим." Трябва да се трудим за свое добро, да се утвърди в нас мирът, радостта и Божията лю­бов. Нашият Отец Небесен желае децата Му да имат Него­вите любов, мир, радост, утеха, истинност и благородност. Господ желае, а и ние искаме да бъдем кротки и смирени, защото, ако сме такива, ще излъчваме благородство и доб­рота. Такава душа и да мълчи, изпуска мирни и тихи вълни, пълни с любов и доброта. Тя не се обижда, когато и се карат и ругаят, даже да я ударите, тя ще ви съжалява, че вие толко­ва много се мъчите. Такива на земята са малцина, но заради тях грее слънцето и Бог дава своя благослов да живеем и да имаме всичко, което ни е потребно. Трябва да се изменим мислено.

За тайните мисли

Всичко произтича от мислите - и доброто, и злото. Нашите мисли се материализират. И до този ден виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса, е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божий образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схваща­ме това. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божественият живот и че с мислите си много въздействаме на другите. Можем да причиняваме голямо добро или голя­мо зло; всичко зависи от нашите мисли и желания.
Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семейството, и в държава­та, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тиши­ната и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занима­ваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се и в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или злото. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разоряват нашия мир. Тогава нямаме покой.

Ние винаги подхождаме погрешно. Вместо да започнем от себе си, постоянно желаем да изправяме другите, а себе си оставяме накрая. Ако всеки започне от себе си, за нас ще има мир навсякъде! Свети Йоан Златоуст казва: „Ако човек не навреди сам на себе си, никой не може да му навреди, даже дяволът". Виждате, сами сме ковачи на съдбата си.
Нашият човешки род със своите мисли разрушава по­рядъка на нещата. Древното човечество било унищожено от потопа, заради злите мисли и желания. При нас сега е също­то - нашите зли мисли не принасят добър плод. Значи тряб­ва да се преобразим. Всеки поотделно трябва да се преобра­зи, но е голяма загуба, че не сме имали житейски пример нито в семейството, нито в обществото.

Господ присъства навсякъде. Той обитава в сърцето и затова казва, че трябва да живеем със сърцето и да се тру­дим с радост. Когато търсим от сърце Бога, ето Го, Той е тук! Защото Той е нашият родител. Нашите земни родители очакват от нас много внимание, очакват да им върнем лю­бовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме.
Трябва да търсим Господа от сърце. Когато се упражня­ваме в това. да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена мо­литва, и любов към родителите и близките, и Господ е редом.
Всяка работа е едновременно и молитва. Ако мислите ни са съсредоточени върху работата, ако я вършим от цяло­то си сърце, значи се трудим за Бога. Ако мислим, че рабо­тим заради хората, това е погрешно.

Да се молим на Бога от сърце

Молитва от сърце означава усърдна молитва. Да мо­лим Господа от сърце. Бог не иска някакви философски речи; нужно е да просим от сърце, както детето родителя: „Помог­ни на всяка душа, а и мене не забравяй, Господи! Помогни всички да имат мир и да Те обичат, както Те обичат ангели­те. Дай ни сила да Те обичаме, както Те обича Пресветата Майка. Дай и на мене тази сила, за да Те обичам!".
Защото против любовта никой няма сила да се бори. Любовта е непобедима сила, защото Бог е Любов

книгата "Мир и радост в Светия Дух"