Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ
852 - 889 година
Празнува се на 2 май, заедно със св. Атанасий Велики
Св. цар Борис-Михаил, стенопис в манастира "Св. Архангели" ("Св. Наум", ІХ век) на Охридското езеро, чийто ктитор е княз Борис І. Прерисуван от зограф Търпо през 1806 година.
Кратко животоописание
Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.
Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.
След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.
Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
МОЛИТВА КЪМ СВ.ЦАР БОРИС I МИХАИЛ-
ПОКРЪСТИТЕЛ И ПРОСВЕТИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ
О, велики угодниче Божий,
равноапо-столни Царю Борисе, покровител и просветител на българския народ, а на всички нас застъпник пред Господа!
Ти отхвърли езическото зловерие и нечестие, и повярва в
Единия истинен Бог, прие божественото кръщение и просвети цялата българска страна със светлината на благочестието.
Ти положи велики трудове за правоверието и напредъка на твоята държава, с молитви, бдения и духовни подвизи измоли от Небесния Цар благоволение за народа си.
Ти остави тленния венец на земното царство, избра постническото житие и сега, увенчан с нетленен венец от Господа, стоиш пред Неговия престол като усърден застъпник на твоя народ.
Към тебе, свети царю Борисе, целият български народ всякога усърдно е прибягвал за помощ във всички трудни обстоятелства на съдбата, и всякога е величаел чрез твоето име Божието благоволение и любов.
И сега умилено те молим — погледни милостиво от горните жилища на нас и на целия наш народ, и моли Господа да умножи човеколюбивата Си милост към нас,
Неговите раби и да ни дарува всичко благопотребно за временния и вечния живот.
Отечеството ни да избавя от всяко зло обстоятелство; народа ни да освобождава от робска неволя и от угнетение, да го насочва към напредък в благочестието и истинската просвета, в труда и благоденствието, в мира и съгласието, в единомислието и братската обич; държавата ни да укрепи.
И така, като се удостоим, свети Царю, чрез твоите молитви с обилието на
Божиите щедрости, да прославяме великия Цар на
Царете Господа Бога во веки!
Амин!