ТЪРЖЕСТВО НА ТЪРПЕНИЕТО (НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЕНИЯ)
В днешното литургийно евангелско четиво се разказва за това как Иисус Христос изцерил в йерусалимската къпалня Витезда един разслабен, т.е. парализиран от 38 години човек.
Евангелистът уточнява, че водата на къпалнята била лечебна само за този, който пръв влизал в нея, след като ангел Господен я “раздвижвал”. Някой би помислил, че става дума за минерален извор. Това обаче не е така.
Когато св. евангелист Йоан писал евангелието си, къпалнята все още съществувала, тъй като той употребява сегашно време – “се намира”. А хората и тогава много добре знаели какво е минерален извор – водите му са лековити по всяко време на годината, а не само от време на време, както пише евангелистът. По тази причина и болните лежали в петте галерии (притвора) непрекъснато в очакване на свръхестественото раздвижване на водата. При това никоя минерална вода не би могла да излекува слепи, куци, паралитици и пр. А точно такива болни са се тълпяли около басейна.
Витезда е еврейска дума и тя означава “дом на милосърдието, на благодатта”. Къпалнята се намирала, както отбелязва евангелистът при Овчи порти, т.е. източните порти на Йерусалим – през тях били вкарвани жертвените животни в храма, оттам идвало и името им (Йоан 5:1-10).
Макар и лаконични, евангелските повествувания са пределно точни и при внимателен прочит не оставят никакво място за съмнение…
Нека обаче да се върнем на евангелския разказ.
Какъв удивителен пример на търпение, надежда и вяра ни дава нещастният мъж, парализиран от 38 години! Цели 38 години, почти цял човешки живот, той лежал парализиран, безпомощен и изоставен от всички, но пак не се отчаял. Тялото му било безжизнено, ала в душата му все още трептяла искрица надежда. Това именно прозрял Спасителят и го възнаградил с чудодейното: “Стани, вземи одъра си и ходи!” (Йоан 5:8).
За търпението, надеждата и вярата – тези велики християнски добродетели, бих искал да поговорим днес.
Светът винаги е бил арена на стихийна борба между доброто и злото. Злото е силно, дръзко и нахално, коварството е негова природа. Против този страшен враг има само едно надежно оръжие – търпението. Но то не бива да бъде разбирано като позорен мир със злините и неправдите в живота. Напротив! То е съпротивителната сила на волята, проявявана при всяка несполука, то е неотклонно следване на Христовите повели, независимо от пораженията, обидите и клеветите. Търпението е чудната способност да не допуснем отчаянието да парализира душите ни и да скове волите ни; то е в основата на всички велики постижения на човешкия дух. Именно стърпение Христос победи кървавата Голгота и венецът на това Негово божествено търпение бе славното Му Възкресение…
Вярващият никога не губи своята надежда, защото знае, че зад предела на човешките сили и възможности сияе Божието всемогъщество и милосърдие. Нашата Православна църква е една нова, духовна Витезда. “Разслаби” ли се волята ни и отчаяние ли парализира душите ни, нека се потопим в благодатните води на Христовата любов, непрекъснато раздвижвани за нас от Божията милост. И ако имаме вяра дори само колкото синапово зърно, непременно ще чуем спасителните думи – за себе си, за обществото и отечеството ни: “Стани, вземи одъра си и ходи!”
Свещеник Александър Лашков
„Пътят към храма“