Песен на смирението
О, тихо смирение, мощ страшна, но скромна!
Ти лъв си, скрит в нрава на кротка овца!
Привидно безличие в личност огромна,
ти ключ притежаваш за всички сърца.
Не си ти от тука. Затуй ний се чудим,
когато те срещнем по нашия път.
Прости ни, че често кат странник те пъдим.
Аз зная, ти идваш при нас из отвъд.
Теб слабост наричат, но сила се крие
във твойто търпение, подвиг велик!
Как често в калта те потъпкваме ние,
но никога кал не петни твоя лик!
Ти тайно се бориш със демони страшни,
но гордият поглед не вижда това.
И бягат пред теб бесовете уплашени,
а ти пак вървиш с наклонена глава.
Кога неразумни се борят със злото
чрез зло, ти тъгуваш и бягаш от тях,
че виждаш, как в тая борба мре доброто,
и как побеждава вси хитрият грях.
Нападнат ли тебе, ти бой не захващаш
и твърдо понасяш обиди безчет.
Не бързаш за своята чест да отплащаш,
тъй както безчестим ний своята чест.
Не се ти противиш на злото насилие,
отстъпваш в борбата пред жалкия враг,
и тъй побеждаваш без шум и усилия
подобно на слънчев лъч, светнал сред мрак.
О, твойте девизи са толкова странни!
Венци ли желаеш, ти скръстваш ръце.
А злият дух съска, ту спре, ту пак пламне,
но вход не намира към твойто сърце.
О, ти си за силни по дух великани!
Чрез своята „немощ“ ти жънеш успех.
Утеха не търсиш във мъст и закани
и сал от едно ти се пазиш – от грех.
Не блазни окото ти земна победа,
че тя е утеха за слабий борец.
През времето твоят взор вечното гледа,
там, дето плете се за тебе венец.
Ти тайна си дивна и сила си страшна!
Зъл присмех ли, бич ли по тебе плющи,
ти носиш, смирение, с усмивка всегдашна
позора, хулите на свойте плещи.
И радваш се – чудно! - на вси неуспехи
и крепнеш в погромните свои борби,
в беди безутешни намираш утехи.
О, всичко туй слабият могъл ли би?
И нивга не сърдиш се, сило велика,
когато докосне те вража хулà.
На теб овчедушие невежите викат, -
пред теб мъдреците навеждат чела.
О, слабост на силните! Тихо смирение!
Когато те тъпчат, най-силно си ти!
Без меч и стрели ти печелиш сражения.
Кой твоята мощ би могъл да срази?
Архимандрит Серафим Алексиев