Велик покаен канон на свети Андрей Критски - ВТОРНИК
ВЕЛИК ПОКАЕН КАНОН
НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ
В Т О Р Н И К
Пeсен първа
Ирмос
Помощник, Покровител мой биде ми за спасение:
Той моят Бог е - и ще Го прославя с песнопение.
И на отците ми е Бог - ще го превъзнеса,
защото се прослави със несметни чудеса.
Припев: Помилвай ме, Боже, помилвай ме!
Надминах убиеца Каин - и сам аз станах доброволен
убиец на своята съвест. И моята плът оживя.
Война неразумна повдигнах - аз, Твоят син най-недостоен -
Война срещу своята съвест с лукавите мои дела.
На чистата правда на Авел аз чужд се показах, Иисусе.
И нивга на Теб не принесох приятен, безкористен дар.
Доволство от свят дълг изпълнен в живота си нивга не вкусих,
живот непорочен не дадох пред Твоя божествен олтар.
И ние на своя създател принесохме, душо, със тебе
нечистата жертва на Каин: позорни и черни дела.
Порочна е нашата жертва: животът ни тлей непотребен,
затуй и присъдата тежка надвисна над нашта глава.
На този свят Ти ме извика - от кал ми създаде телото,
вложи плът и кости в мене, вдъхна ми дихание Ти.
О, Творче, към тебе прибягвам - Ти, Съдниче мой в живота,
Избавител мой, приеми ме разкаян пред Твоите врати!
Спасителю, аз изповядвам безбройните свои падения.
И раните, ето, разкривам на мойта душа и тело.
Тез рани се мен причиниха след страшни, жестоки мъчения,
от помисли зли, породени от връзка с всемирното зло.
Безброй грехове са ми бреме - но знам Твойта милост безбрежна:
Спасителю, с обич и милост Ти само наказваш Един!
За тоз, който плаче разкаян, разкрил си прегръдката нежна
И с бащина прошка приемаш любимия, блудния син.
Спасителю, неизброими са моите тук прегрешения -
съзнателни или неволни - и явни, и скрити са те,
и знайни, и не... О, прати ми, Ти, Боже всеблаг, утешение,
и нов човек Ти сътвори ме - очистен, спасен, опростен.
Троичен
Слава на Отца, и Сина, и на Светия Дух.
Предвечна Троице, Която в преклонение
ний славим във едно Божествено лице, -
снеми Ти, милостна, греховното ми бреме,
прати умилни сълзи в моето сърце.
Богородичен
И сега, и всякога, и във вечни векове. Амин.
Богородице, чиста надеждо, ходатайко свята
на всички, които те с песни възпяват, снеми
Ти греховното бреме, що с тяжест ломи ми снагата.
И, о милосърдна, прати ми умилни сълзи!
Песен втора
Ирмос
Заслушайте се, небеса: - със словото си ще възпявам
с възторжен, светъл химн Христа, в света се въплътил от Дева!
Съши ми плътско облекло грехът, отхвърли той раздрана
от рая дрехата ми, що от Теб бе, Боже, изтъкана.
С одеждите на моя срам покрит съм като с лист смокинен,
със туй да се изобличат в мен страстите неукротими.
Облякох срамна дреха аз във гнусота окървавена
от чувствения ми живот - в безпътица и грях проведен.
Паднах в порока на страстта, плътта ми тлее в сляпа жажда,
И от тогаз до днешен ден врагът неспирно ми досажда.
От плътска ненаситност и привързаност към всичко земно,
сега подтиснат съм, Христе, Спасителю, от тежко бреме.
И образа на свойта плът кат украсих със скверни мисли,
сега се сам осъждам аз и мъка страшна ме притиска.
Погрижих се за външността, а скинията на душата,
що Бог по образ Свой съгради, презрях, пленен от суетата.
Първоначалния свой лик на добротата аз премахнах.
Но, Спасе, Ти го пак открий като изгубената драхма.
Кат грешницата викам аз: - Сгреших, похулих Твоите тайни,
о, приеми като миро, Христе, сълзите ми покайни.
Като митаря викам аз: - Спасителю, Ти очисти ме,
защото съгреших пред Теб тъй както никой не грешил е.
Троичен
Ти, Безначална Троице, Една, Несътворена
и Неразделна - грешника разкаян приеми.
Не пренебрегвай, пощади душата ми смирена
от огъня на вечността я избави.
Богородичен
Богородице, Владичице свята, надежда и пристан
за всички, що страдат и буря в живота громи,
със Своите усърдни молитви, о Майко пречиста,
Сина Свой, Създателя наш, умилостиви.
Песен трета
Ирмос
Върху скалата непоклатна на Твоите заповеди
Ти Христе, със сила благодатна моята мисъл утвърди!
В Теб, Който си Извор на всеки живот, о Христе,
единствено в Тебе видях на смъртта победител.
И в края на дните си викам от цяло сърце:
- Сгреших аз пред Теб, очисти ме, бъди ми спасител!
На тез, що живяха безпътно и блудно при Ной,
Спасителю, аз проявих се кат сляп подражател.
Затуй и присъдата тяхна е жребий и мой:
кат тях да загина в потопа, обгърнал земята.
Сгреших аз пред Тебе, о Боже, с най-тежкия грях.
Но Ти очисти ме. Че няма друг тук на земята,
когото в греха не надминах-от всичките тях
най-грешния аз съм: с най-тежката рана в душата.
Последва делото на отцехулителя Хам;
постъпката му леконравна ти, душо, повтори:
на ближния си не закри срамотата. И в свян
не свърна лице - да не гледаш му, душо, позора.
Ти бягай, о душо, от тежкия, страшния грях,
извършен от жителите на Содом и Гомора.
Тъй както Лот, в древни години избяга от тях
избягвай да вкусваш на плътската похот позора.
Помилвай ме, Боже, помилвай ме! - Чуй ми гласът,
когато пак дойдеш със Своите ангели святи,
и ни призовеш Ти под Своя всеправеден съд,
възмездие всекиму да въздадеш по делата.
Троичен
Несътворена Троице, Единна, Безначална,
възпявана във три Лица, - спаси, спаси ни Ти!
Ний с вяра се покланяме и с песен величална
възхваляме ний Твойта мощ: Отец, Син, Дух Свети!
Богородичен
Богомайко, Тоз, Който роден е предвечно от Бога,
чрез Тебе - Девица, яви се в света посред нас.
И, макар че кърми Го и плод бе на Твойта утроба,
пак Дева остана - по чудо на Божата власт.
Песен четвърта
Ирмос
Пророкът чу, о Боже, за Твоето пришествие
и трепна от уплаха: че Ти ще се родиш
от Дева - и така в света ще се явиш.
И рече: - Чух пречудното известие
за Теб - и се уплаших... Господи, да е
прославена мощта Ти през всички векове!
Постоянствай, душо ти и бди,
както патриарха Яков в древност, -
и да проявиш се потруди
разум буден, многолика дейност:
бъди ум, що Божето лице
вижда - и в тъмата непрогледна
ще прозира твоето сърце,
обдарено със сила всепобедна.
Със дванайсетте си синове -
патриарси Яков ти представи
стълба на възхода вдъхновен
към небето, душо, - прав и равен.
Съответства всякое дете
на стъпало в стълбата: скъсява
пътя до безкрайното небе -
и до Бога то те възвисява.
На Исав ненавистния ти
се във подражание отдаде, -
кат на този, що те прелъсти,
първата си красота продаде.
И от бащин благослов така
ти лиши се душо. Осъзнай се!
Два пъти пропадна във греха:
в помисъл и дело! - О, покай се!
Зарад своя властолюбив нрав,
зарад своето невъздържание,
назован беше "Едом" Исав -
със неутолимите желания.
В пламъка гореше на греха
и затуй така бе и наречен -
че "Едом" е символ на душа,
що гори, пребъдва в грях всевечен.
Макар Иов да ти бе познат,
на бунище прокажен захвърлен, -
не поиска, душо, в този свят
мъжествеността му да прегърнеш.
Чужда бе на тебе твърдостта,
та и ти кат него да посрещаш
пипалата на съблазънта, -
ти, нетърпелива, душо грешна.
Който на престола бе преди,
днес е на бунището разголен,
който много деца бе родил,
днес бездомен е и обездолен.
Замени с гноището сега
блясъка, разкоша на палата,
струпеи покриват таз снага,
що преди сияеше в позлата.
Троичен
По същност неразделна Ти, неслитна по лица,
аз изповядвам Те, Едно Троично Божество,
съцарствено и съпрестолно! - Пея с тържество
трикратно химна, що Ти пеят в Твоите небеса.
Богородичен
О, Дево, Ти раждаш, и пак си Девица оставаш
като Майка и Дева запазваш едно естество.
Когато Бог каже - природния ред изменява:
от девствено лоно да грейне свето Рождество!
Песен пета
Ирмос
Просвети, Човеколюбче, моя разум - аз Те моля:
знанието ми за Твоите повели отвори, -
за да върша с всички сили Твоята свещена воля!
Ето, бодърствам пред Тебе аз от ранните зори.
Ти си чувала, душо, за кошницата със Мойсея,
що във древност са носили речните Нилски вълни.
И закрилян така, кат в чертог, младенецът лелеян
е избягнал съдбата на робите в древните дни.
Египтянските баби последвай ти, душо: - отдавна
те живота Мойсеев спазиха с боязън света.
Със страх Божи възраствай и ти, моя душо безславна,
утвърждавай се като Мойсея и ти в мъдростта.
Египтянския ум в себе си, душо, не си умъртвила:
египтянина както Мойсей би убил в древността.
И кажи, как ти без покаяние би се решила
да заселиш се там - във пустинния кът на страстта ?
Мойсей се засели в пустинята, о подражавай
на прекрасния негов живот - и по святост велик!
Та да видиш и ти, как в къпината се откроява
в разгорения огън на Бога свещения лик.
Припомни си за жезъла, с който Мойсей бе ударил
морето, о душо, и водите му в миг раздели.
Знай: предобраз бе туй на Господния кръст светлозарен.
С този кръст, душо, можеш ти чудни дела да твориш.
Аарон непорочен и чист огън Богу принесе.
Финеес пък и Офни принасяха чужд Богу дар.
И ти, заедно с тях, моя душо, принасяш несвестен
и порочен живот пред пречистия Божи олтар.
Троичен
В Теб, Троице, Единствения Бог прославяме:
трикратно свят си, свят и свят - Отец, и Син, и Дух!
Несложно Същество, Ти вечно покланяемо, -
към мене, недостойния, сведи Ти Своя слух.
Богородичен
Нетленна и безмъжна, в мойто тяло се облече,
чрез Теб, Творецът на света - и Сам човек стана.
Ти, Дево, Майка си на Бога - Господа всевечен,
Който греха на всички нас на Себе Си взема.
Песен шеста
Ирмос
Към Бога всещедър - от цялото свое сърце -
из бездните адови вопъл раздиращ отправих.
Той чу ме - и с милост протегна ми благи ръце:
спаси ми живота от тление, вдъхна ми здраве.
Спасителю, както, във древност, водите в Червено море
внезапно се съединиха - и буйно с вълни си обляха
коне и войници египетски, тъй и във мене се сляха
вълните на мойта греховност - и техния съд ме обля.
И ти си така безразсъдна, тъй както Израил тогаз,
и ти предпочитане даде на плътската, душо, пресита.
Като безсловесните твари - отказа ти да се наситиш
с обилната манна небесна - презря ти Господния глас.
В дълбокия вир на халдейската мисъл се, душо, втаи -
и него така предпочете пред извора бистър в скалата,
от който извира обилно на чиста премъдрост реката,
изливаща Божа наука във животворящи струи.
Трапезата пищна в Египет с обилното свинско месо
не беше забравил народът еврейски в пустинята гладна, -
И ти таз храна предпочете, о душо, пред Божата манна:
ти земната плът предпочете пред духа божествен, висок.
Спасителю, нявга Мойсей бе ударил със жезъл скала -
и бликна вода изобилна. И туй бе предобраз чудесен
за чудните струи спасителни, що като балсам небесен
избликнаха в древност от Твоите прободени святи ребра.
Изпитай и виж, кат Иисуса Навина, о душо, и ти,
каква е земята, тъй щедро и теб обещана от Бога.
И с твоя живот на земята във праведна, светла възмога
и ти засели се, о душо, във тучните и широти.
Троичен
Бог Отец, и Бог Син, и Бог Дух Свети
казва тъй от небесните си висоти:
- Неразделна и проста съм Троица Аз,
по лица разделена - единна по власт.
Богородичен
Чрез Теб, Богородице, Бог се роди като мене.
Ти си Майка на Бога - за всички се Ти помоли
пред Него - та с Твоите молитви пречисти, свещени,
да изпрати ни милост, спасение да ни дари.
Кондак
Душо моя, стани събуди се - защо още спиш?
Приближава се краят - и ти ще се цяла смутиш!
Събуди се от сън, та да бъдеш от Бога Христа пощадена. -
Той Бог вездесъщ е, изпълващ света.
Икос
Лечебницата на Христа като видя отворена
и съгрешилия Адам - във нея изцерен,
почуства се Лукавият болезнено прободен - и
към своя, дяволски сонм, извика озверен:
- Кажете, как да уязвя Марииния Син?
Уби ме Витлеемецът - всевластният Един!
Песен седма
Ирмос
Във грях, неправди, беззакония, пред Тебе се ние провинихме
и Твоите заповеди святи нито спазихме, нито вършихме.
Но Ти, о Боже милостиви, на нашите бащи Господ,
недей оставя да погине пред Тебе престъпилият род.
Кивотът когато бе носен, в ония дни, на колесница
и Оза, да го придържи, го досегна с ръка, -
за таз, душо, дързост неволна, Господнята гневна десница
сложи се над Оза... - От туй поучи се така:
светинята трябва в смирение да се свети -
със страх и със почит към нея отнасяй се ти.
За Авесалома ти знаеш, самата природа потъпкал;
делата му знаеш: леглото си бил осквернил
на своя баща цар Давида, - Ти, душо, по същите стъпки
се движиш стремглаво - към адовите дълбини.
Ти следваш страстта му - грехът му е грях и на теб.
Стремежът му пехотен твой е - безпаметен, слеп.
Небесното свое достойнство си ти покорила, о душо,
на своето тяло. Намери ти пагубен враг.
Намери друг Ахитофел ти - съветът му скверен послуша,
последва му вражите стъпки - потъна във мрак. -
Христос сам, обаче, разсея ги, та по лесно ти
да стигнеш спасена, небесните райски врати.
Със ум бе прославен, изпълнен с премъдрост
божествена беше
и, въпреки туй, Соломон се поддаде на зло.
И зло той извърши - отстъпи от Бога с живота свой грешен. -
Отстъпното дело е, душо, и твое дело.
Последва ти него със своя порочен живот,
и виж - греховете ти тежки от нето са плод!
Увлечен във тъмни наслади, които страстта предизвиква,
премъдрият стана ревнител на блудни жени.
И тъй, отчуждил се от Бога, помръкна за него светликът
на чистата мъдрост в душевните му глъбини.-
Горко ми! О душо, ти нему следовница си,
със ум сладострастен - могла ли би да се спасиш?
По скверния друм Ровоамов потегли, презряла съвета на
своя Родител - последва най-злия човек:
отстъпника древен Иеровоама! О, душо, най-клета,
отбягвай да им подражаваш ти в своя си век!
А стон отправи ти към Бога - и кротък, и тих:
- Помилвай ме, Боже, премного пред Теб съгреших!
Троичен
- Несложна и неразделна Троице единосъщна,
по естество една - Светлини и Светлина;
трисвято Същество и единосвята Същност,
Бог-Троица - всевечна Божа Същина! -
Така се възвестява във песните. - Тъй също
прославяй, моя душо, Бога всемогъщи!
Богородичен
Богородице, с песни възторжени Тебе възпяваме,
със поклони Те тачим и Те от сърце благославяме -
от Неразделната Троица - че си Христа Ти родила
и си небесните двери за нас, от земята, разкрила.
Песен осма
Ирмос
Бога в небето неспирно небесните войнства славят;
херувимите и серафимите тръпнат пред Него сърдечно.
- Всякоя твар и дихание, пейте на Бога прослава!
Благославяйте Господа всички и Го превъзнасяйте вечно.
Като си последвала, душо, на Озия примера жалък,
ти двойна проказа получи и с нея се ти украси.
Изцяло си на празнотата ти своята мисъл отдала,
дела беззаконни и грешни неспирно ти, душо, твориш.
Ти за ниневийците, душо си слушала - как се покрили
с вретище и пепел, пред Бога сърдечно се каели те. -
Ти тях не последва: яви се, сред всичките, що са грешили
преди и подире закона, - ти, душо, с най-грешно лице.
Ти чула си за Иеремия, о душо, когато от рова
с обилни сълзи към Сиона отправяше вопли безспир.-
0 душо, живота плачевен на този пророк ти готова
бъди - да последваш, и вярвай - ще найдеш спасение, мир!
В Тарсис, душо, Йона побягна. Защото прозрял бе пророкът,
че ниневитяните ще се обърнат към Бога. И Бог
ще бъде към тях милосърден - и ревност смути го дълбока:
дали той не ще се излъже във погледа си на пророк.
Ти чула си за Даниила, о душо, затворил устата
на лъвовете, сред които се бе отзовал във трапа.
Узнала си и за момците с дълбоката вяра, когато
с Азария те потушиха пламтящия огън в пещта.
Приведох ти, душо, за пример на всички лица имената,
изпълнили плътни страници във Ветхия Божи завет.
О душо, последвай възторжено на светите люде делата,
презри и отбягвай да следваш на грешните примера клет...
Троичен
Ти, безначални Отче, Събезначални Сине,
и Душе, благ Дарител на праведността.
Родителю на Словото, Което Ти прати ни,
Предвечно Слово на Предвечния Отца!
О, Душе, Който съживяваш и съзиждаш!
- Единна Свята Троице, Ти виждаш
покайните ми сълзи и смирение: -
простри десница милостна над мене!
Богородичен
Пречиста Дево, багреницата мечтана на Емануила
се изтъка във Твоята утроба чиста, преблагословена,
като от пурпур. - И затуй Те тачим като Господа родила:
за Майка Богородица почита Тебе цялата вселена.
Песен девета
Ирмос
Неизразимо с думи е пречудното рождение,
що чрез зачатие безсеменно в света се изяви.
Плодът пречист и свят на Майката без мъж нетленен е,
защото Божието раждане нас всички обнови.
- Затуй като Богоневеста Майка на всички във света
Те православно величаем, Богородице света.
Христос бе подложен от дявола на изкушение.
Предложи Му злият в хляб камъни да претвори. -
За миг на планинско изкачи Го той възвишение -
царства му предложи - на Него да ги подари...
Пази се, о душо, и ти от уловка такава.
В молитва и бдение ти всекичасно прекарвай.
Светилникът Божи - пустинническа гургулица -
приканваше към покаяние с гласа на пророк.
А Ирод в безпътство живя с незаконна царица
потъваше с Иродиада във грях най-дълбок. -
0 душо, от примки греховни свърни си окото.
В свето покаяние ти потопи се със кротост.
В пустинята дива засели се светъл Предтеча,
предтеча на Бога и Божията благодат.
При Него Юдея, Самария - цяла се стече
с покаянно чувство - с копнеж по отвъдния свят.
И всички приемаха с вяра светото кръщение...-
Ти чужда си, душо, на тяхната вяра, смирение.
И бракът е честен, и брачното ложе е свято,
защото и двете Христос с благослов обдари,
когато във Кана прие със плътта Си храната,
и, с първото чудо, във вино вода претвори, -
И всичко това Той, о душо, за тебе направи, -
да станеш ти нова - и черния грях да забравиш.
Христос излекува човека, що беше разслабен,
И мъртвия син на вдовицата Той възкреси.
Сина и на стотника върна в живота оздравен.
И пред самарянката Своя Лик Той изрази. -
И всичко това, о душо, за тебе направи,
та служба със дух и със истина да му отправяш.
Дари Бог със здраве жената, докоснала края
на плаща Му - бедната кръвотечива жена.
Очисти прокажени. Хроми изправи - да знаят
да ходят. На слепите Той подари светлина.
На глухи, прегърбени, неми - дари изцеление
с една само дума - за твоето, душо, спасение!
На преподобния Андрей Критски
Отче честни, пастирю на Крит, Андрее преблажени,
винаги моли се ти за тез, които те възпяват.
Та да се избавиме от гняв, и скърби и от тление,
и от грях - които тачим вярно твойта свята памет.
Троичен
Единосъщна Троице, единна в три лица,
възпяваме Те, като славиме Отца,
и Сина със молитва величаем,
на Духа се покланяме - Бог истинен и сияен.
Единно троелично естество със животворна сила -
Която със живот си всичко обдарила.
Богородичен
Пречиста Богородице, Ти Своя град спази,
защото той чрез Теб, чрез Твойта мощ царува.
Чрез Теб укрепва се, над своите врази,
чрез Тебе, със победа тържествува.
Чрез Теб той побеждава и всяко изкушение -
духовните врази - и ги държи пленени.