Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

– Отче, кажете как на практика да обичаме всички? Как да обичаме враговете и тези, които не са ни приятни, а не само тези с които ни е приятно.

- Отговорът няма да ви хареса. Единственият начин да обичате когото и да било е да спрете да обичате себе си. А единственият начин да не обичате себе си е да обикнете Бога с цялото си сърце и с целия си разум и с всичките си мисли и с цялата душа, а също и ближния. Когато достигнете това, вие ще обичате без да правите разлика, защото във всеки ще видите божествената искра. Ще видите Бога навсякъде. Сега не виждате, защото стоите на своя собствен път, измервате всичко чрез себе си. Господ Бог ви обича, затова съществувате. Той ви обича толкова много, че вие дори не можете да се обичате така. Бог ви обича повече, отколкото който и да е друг. Единственият отговор за такъв огромен дар е да връщаме любов. Иисус Христос казва: Ако ме обичате, служете един на друг. Само да започнете и вече няма да можете да спрете. Когато започнете да правите така, всичко ще е изпълнено със смисъл. Вие повече няма да се мразите сами, няма да страдате от депресии и разстройства. Никой не иска да види химикала, с който е написано писмото. Хората искат да видят самото писмо. Вие трябва да използвате своето тяло, за да пишете любовта Божия в живота на другите. Хората искат да видят любов, а не нещо друго. Това ви води напред, а не ви връща назад. Господ Иисус Христос е всичко, което съществува. Няма нищо друго. Това е всичко. Без любов вие сте нищо. Ако имате достатъчно вяра, че да премествате планини, а нямате любов, вие нямате нищо. Ние не вярваме в нещо. Вярваме в Христос. Не вярваме в нещо, а в Някого. Вие се опитвате да имате връзка с Бога като с концепция, с идея, а любов е възможна с някого, а не с нещо. Любов е към другия, не към себе си. Как аз мога да обичам някого, който е неприятен. Вие не можете да обичате някого без да осъзнаете, че вие вече сте любими на Бога. Той е казал: Вие можете да обичате, защото Аз първо Съм ви обикнал. Вие правете същото. Ако вие обичате всички, тогава нямате врагове. Как може някой да е ваш враг, ако вие го обичате. Ако някой ви мрази, това не пречи вие да го обичате. Вижте вие как сте се противили на Бога. Как съм се противил аз на Бога. Колко много неща съм казал, че ще направя и не съм направил. Какъв егоманиак съм. Как не ме интересува и не се грижа за неща, за които съм длъжен. Господ Бог не престава да ме обича. Защото Той ме обича не за това, което правя, а за това кой съм аз. А кой съм аз? Аз съм този, когото Той обича. Кой е той, коя е тя?, това са тези, които Господ обича. Когато вие виждате личност, те за вас се явяват проблем, защото ви е виждате всички по отношение на себе си. Вместо това трябва да видите всички по отношение към Бога, което прави вашите отношенията с тях възможни.

Той нямал нужда нито от къща,нито от постилка, нито от трапеза, нито от друго нещо подобно, но, като имал тяло, водел живот, подобен на ангелския. Той носел дреха от камилска вълна, за да ни научи със самата дреха да отбягваме човешките нужди, да нямаме нищо общо със земята, но да се възвърнем към предишното благородство, в каквото бил някога Адам, преди да имал нужда от дрехи. По такъв начин самата дреха на Иоана служила като знак на царско достойнство и покаяние.

Не ме питай отде Иоан, като живеел в пустинята, е могъл да си достави дреха от камилска вълна и пояс. Ако ти започнеш да питаш за това, ще намериш и множество други въпроси, като например: как той живеел през зимата и през лятната слънчева горещина в пустинята, особено в ранната си възраст, когато бил със слабо, още неукрепнало тяло?

Когато Незалязващото Слънце на правдата - нашият Спасител - пожелал да възсияе за света и вече преклонил небесата и се вселил в пречиста девическа утроба, в същото време трябвало да бъде роден от неплодна свети Иоан Предтеча - Неговата зорница. Той като предвъзвестител трябвало да предшества явяването на Господа, като проповядва и говори: "след мене иде по-силният от мене".

И ето, когато дошло времето света Елисавета да роди, тя родила син в старостта си, от застаряла утроба, както в древни времена Сара родила Исаак. Така едното чудо предхожда другото: преди Девата да роди Христос, остарялата ражда Предтечата на Христа, за да може, като видят свръхестественото раждане от остарялата, да повярват и на надестественото раждане от небрачна Девица и да си кажат: "всемогъщата Божия Десница, развързала неплодието на старицата, е силна да направи така, че нетленната Дева да стане чиста Майка."